Авторът документира балканските войни.
Снимката на литературния кръг „Мисъл” от първите години на ХХ в.: Яворов, Пенчо Славейков, д-р Кръстев и П. Ю. Тодоров, седнали около масата, се оказва и най-популярната фотография на незаслужено непознатия Георг Волц, свързал живота си в последните години на ХIХ в. до смъртта си през 1917 г. с България. Умира от усложнения на заболяване, получено по време на балканските войни.
Само стотина бяха снимките в изложбата „Непознатият фотограф”, представена неотдавна в галерията „Синтезис”. От общо 900, непубликувани досега, в книгата албум за живота и творчеството му. Също избрани от хиляди копия на фотографска хартия и негативи в стъклени плаки. Добре съхранени от двама от неговите внуци – в България и във Франция. Биляна Брайкова – Карастоянова, сама издънка на именития фотографски род на Димитър Карастоянов, за 3 години възстановява и дигитализира архива, подготвя изложбата заедно с Надежда Павлова от галерията и намира финансова подкрепа за издаването на възпоминателната книга за този истински пионер в много области на фотографията у нас.
Биляна Карастоянова е истинският спасител
на архива на фотографа
Георг Волц е официалният придворен фотограф на цар Фердинанд и семейството му. Бил е посрещан често и в дома на фамилията на премиер-министрите Петко Каравелов, Стефан Стамболов, на Петко Рачов Славейков и други представители на тогавашния елит на младата ни държава.
Самият Волц е всестранно развита личност, владеел е няколко езика. А архивът с високата художествена стойност на творчеството му е документ на времето. Защото пейзажите, лицата и снимките от балканските войни – от окопите и с бойните самолети, както и първите панорамни снимки на страната отвисоко, ни катапултират повече от век назад. И представят лицето на войната от фронтовата линия и в тила от първо лице: на войниците и командирите им, на доброволците от Червения кръст.
Две фотографски ателиета (на ул. „Леге” и на ул. „Славянска”) с модерна фотографска апаратура отваря в София Георг Волц. Но преминаването по пътищата на войната, балканските и Междусъюзническата, си е истинското изпитание и буквално тежка работа – с тежките фотографски камери, със също толкова тежките стъклени плаки. Но резултатът си заслужава: военните протоколи от първите в света снимки на разузнавани обекти с камера от аероплан.
Архивът на фотографа е богат и на пейзажи, на снимки на живота по улиците и площадите на младата ни столица, на стара София,
репортажни кадри от исторически моменти като обявяването на Независимостта на България, откриването на Паметника на Цар Освободител, строежа на Храм-паметника „Ал. Невски” и кадри от Горна Оряховица след голямото земетресение през 1913 г. Кадрите обхващат времето от 1900 г. до Първата световна война. Но и само тази част от творчеството на Георг Волц го представя като фотограф с почти съвременно усещане на света.
