Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Румъния и Сърбия въвеждат зелен сертификат за COVID-19

[post-views]
Румъния и Сърбия въвеждат зелен сертификат за COVID-19

След България и Сърбия Румъния и Чехия обявиха, че въвеждат зелен сертификат за достъп до различни обществени обекти. 20 страни от ЕС вече използват такъв сертификат. Румъния обяви нови мерки срещу COVID-19. От понеделник маските стават задължителни навсякъде, неваксинирани няма да могат да се придвижват през нощта, обяви президентът на страната Клаус Йоханис. Учениците излизат във ваканция за две седмици. Достъпът до повечето обекти ще бъде позволен само със зелен сертификат, а за неваксинираните лица ще има рестрикции. Единственото решение да се спре пандемията е ваксинация, подчерта държавният глава.

Чехия въвежда мерки срещу COVID-19, след като броят на новите случаи надмина 3000 – два пъти повече, отколкото преди седмица. В страната бяха проведени избори, а преговорите за коалиция тепърва предстоят. Въпреки това премиерът Андрей Бабиш обяви, че няма да чака избор на ново правителство, за да наложи мерки. За влизане в заведения и клубове ще се изисква зелен сертификат. Спира безплатното тестване на пълнолетните и се намалява периодът на валидност на тестовете за коронавирус. Броят на ваксинираните в Чехия, подобно на доста държави от Източна Европа, е под средния за Евросъюза. Две трети от почти 11-милионното население са напълно имунизирани, докато в Европейския съюз процентът е 74.

НАТО създава Иновационен фонд с $1 млрд.

Русия къса дипломатическите отношения с Алианса

Pre-ministerial Press Conference with NATO Secretary General Jens Stoltenberg

Важни въпроси, свързани с подготовката на следващия форум на НАТО на високо равнище в Мадрид през юни 2022 г., са тема на започналата вчера двудневна среща на министрите на отбраната на страните от Алианса.

„НАТО продължава да се адаптира към все по-сложния и конкурентен свят. Ние трябва да запазим нашето технологично превъзходство. Бъдещите конфликти ще се водят не само с куршуми и бомби, но също с байтове информация и бази данни“ – заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди началото на двудневната министерска среща. Той съобщи, че предстои създаването на Иновационен фонд на НАТО, който ще бъде мултинационален и ще инвестира $1 млрд. Фондът ще подкрепя развитието на авангардни технологии за продукти с двойно назначение в области, ключови за сигурността на съюзниците от НАТО.

Страните от НАТО са постигнали съгласие и за първата стратегия на Алианса за изкуствения интелект. Според агенция „Ройтерс“ министрите на отбраната от страните – членки на НАТО, ще одобрят и нов отбранителен план срещу евентуална атака на Русия по няколко фронта. Стратегията, която е тайна, отива по-далеч от съществуващите регионални планове за отбрана. Тя цели подготовка за отразяването на всякаква едновременна атака в Балтийския и Черноморския регион, включително с ядрени оръжия, проникване в компютърни мрежи или от Космоса.

Според официални представители и дипломати няма непосредствена заплаха от подобни нападения. Русия твърди, че не възнамерява да започва война и обвинява НАТО, че дестабилизира Европа с тези приготовления.

България бе представена на срещата на НАТО от министъра на отбраната Георги Панайотов. В съобщение на българското МО преди началото на срещата се отбелязва, че в Брюксел ще бъдат обсъдени няколко важни теми – усилването на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО, Афганистан и усилията в борбата с тероризма, както и сътрудничеството между НАТО и ЕС.

Междувременно в края на миналата седмица Русия обяви, че преустановява дейността на представителството си в НАТО, както и на офиса на Алианса в Москва, след като Северноатлантическият пакт отмени акредитацията на осем служители на руската мисия в НАТО. Дейността на руското представителство ще бъде преустановена от 1 ноември, заяви на пресконференция руският външен министър Сергей Лавров. Освен това Лавров обяви, че служителите на военното представителство на НАТО в Москва ще бъдат лишени от акредитация от 1 ноември и че при нужда НАТО ще може да контактува с Русия чрез посолството й в Брюксел.

Северна Корея изстреля балистична ракета от подводница

Северна Корея съобщи, че на 19 октомври е извършила изпитание на нова балистична ракета, която е била изстреляна от подводница, съобщиха осведомителните агенции, цитирайки държавни медии на КНДР. Пхенян няма право да изстрелва балистични ракети, нито да прави опити с ядрени оръжия според резолюции на ООН. В информация на Корейската централна телеграфна агенция (КЦТА) се казва, че новата балистична ракета е била изстреляна от същата подводница, която е участвала през 2016 г. в изпитание на по-стар модел балистична ракета.

Според анализатори, съдейки по разпространените от КЦТА снимки, става дума за ракета, по-тънка от предишните от този вид, което значи, че на една подводница биха могли да бъдат разположени повече ракети, но с по-малък обсег. Възможно е Пхенян да е по-близо до момента, в който вече ще разполага с боеспособна подводница с балистични ракети, смятат специалисти.

В севернокорейското съобщение се посочва, че новата ракета ще допринесе много за развитието на технологиите и на подводните бойни възможности на военноморския флот на КНДР. Не се съобщава на изпитанията да присъстват севернокорейският лидер Ким Чен Ун. Според Сеул ракетата е била пусната от морето, близо до Синпо, севернокорейско пристанище на Японско море, където Пхенян държи подводници и техника за изстрелване от тях на балистични ракети.

Би Би Си отбелязва, че твърденията за „усъвършенствана технология за контролирано насочване“ на ракетата, ако се окажат верни, може да я направят по-трудна за засичане. Режимът в Пхенян от няколко седмици редува тестове на нови отбранителни продукти – от обявяване на изпитания с хиперзвукови до далекобойни оръжия. Това не е първият тест на изстрелване на ракети от подводница. През октомври 2019 г. имаше подобен опит с балистична ракета „Пукгуксонг-3“, при който тя бе изстреляна вертикално, за да се минимизира заплахата за други държави. При различна траектория обаче тя би могла да има обсег около 1900 км и с това да направи уязвими и Япония, и Южна Корея.

Най-ново

Единична публикация

Избрани