Информационен център на Министерство на oтбраната

ЕС няма колективен отговор срещу енергийната криза

Проф. д-р Ганчо Ганчев

Чрез руския газ Германия разчита да се превърне в преразпределителен център на енергията за Европа.

Днес Европейският съюз се възстановява със сравнително висок растеж от кризата, в която попаднаха икономиките на страните членки заради COVID пандемията. Това се случва както в основните водещи страни Германия и Франция, така и в останалите, включително източноевропейските. Възстановяват се в синхрон и икономиките на Япония, Китай и САЩ, което породи допълнителни проблеми като енергийната криза заради високото търсене на енергоносители. Както и на криза при глобалните вериги на доставки, което води до недостиг на някои компоненти, например за производството на автомобили в Европа, недостиг на някои редки метали, които се произвеждат в Китай. И всичко това се случва на фона на резултатите от нетрадиционната монетарна политика в САЩ, Великобритания, Европа и Китай, свързана със значителни закупувания на държавни ценни книжа и инжектиране на големи количества пари в икономиката. Което пък е предпоставка за възпроизвеждане на този процес на нарастване на цените на енергоносителите и ускоряване на инфлацията. Т.е.

икономическото възстановяване се съчета с редица частични кризи  

енергийна, инфлационна, криза на доставките, на осигуряването на някои редки метали. Това създава една противоречива картина на възстановяване и паралелно – на инфлация и нестабилност.

В позицията си по енергийната криза, газовите доставки и цената на електроенергията Европа показа, че не е единна. Има разделение между Южна Европа с Франция, Италия, Гърция и други, от една страна, които са за колективна политика на ЕС. Германия и северните страни са за запазване на сегашната енергийна политика на либерализиране и индивидуално решаване на проблемите от всяка страна, на продължаващ отказ от атомната електроенергия и против това газът да е временно енергиен източник, докато не се стигне до пълно реализиране на Зелената сделка на Европа.

Източна Европа пък изживява отделна криза вследствие на това, че излизането от COVID кризата е много по-бавно. Доскоро тези темпове не бяха бавни, но сега им оказва влияние по-ниското равнище на ваксиниране, което налага определени ограничителни мерки и вероятно ще забави възстановяването. За съжаление, България е в тази група.

Засега ЕС няма конкретно решение, но има съвет към страните членки да намалят данъците и да търсят вътрешни решения за енергийната криза. Няма колективен отговор и предстоят в рамките на европейските институции още разговори в Брюксел.

Пандемията в Източна Европа обаче ще продължава да оказва отрицателно въздействие на икономическото възстановяване. Интересно е как ще се развият енергийната и газовата криза в Европа, защото нещата зависят не само от нея, но и от доставките на газ от Русия. Москва изпълнява своите дългосрочни ангажименти, но не бърза да увеличи доставките на спот пазара на текущите доставки „от ден за ден”. Вероятно планира да го направи, след като „Северен поток-2” бъде лицензиран, което вероятно ще се забави. Една много

интересна геостратегическа игра на Русия

Която, разбира се, е синхронизирана с енергийната и газовата криза на глобалния пазар с възстановяването на световната икономика. Т.е. Русия играе ненапълно ясна и предвидима за останалите игра. Много вероятно е тези две кризи да продължат, което е свързано с разединяване на Европа. Тя не се оказа в състояние да даде единен колективен отговор и да прояви гъвкавост точно по отношение на Зелената сделка. Тъй като е очевидно, че ако сегашните високи енергийни цени се запазят дълго време, Зелената сделка няма да може да се реализира по планирания начин. Т.е. Европа трябва да прояви по-голяма гъвкавост и по-голямо единство, но засега Германия не е готова на компромиси в своята енергийна политика.

А като най-голяма икономика в ЕС от Германия се очакваше  първо, да се съгласи атомната енергетика да бъде разглеждана като зелена енергия, като част от Зелената сделка. Второ, да подкрепи Европа, за да заеме единна, колективна позиция при снабдяването с газ, т.е. да не остава на свободния пазар. Засега Германия е против това. И това са двата основни проблема. Берлин счита, че енергийният пазар ще се уравновеси сам по себе си и няма нужда от особена координация, каквато се постигна при колективния отговор на ЕС срещу пандемията. Засега това не се случва по подобие на Плана за възстановяване и развитие срещу енергийната криза.

Така Южна, Северна и Източна Европа се оформят като

три различни лагера

по отношение на енергийната криза и икономическата политика. В тази ситуация е трудно да се определи кой е най-потърпевшият, но очевидно Германия разчита чрез руския газ да се превърне в преразпределителен център на енергията за Европа. Заради което тя не е заинтересована от единна политика в областта на енергетиката. А очевидно Русия планира да засили своето политическо  влияние в Европа и руснаците разсъждават така: Защо да помагаме на Европа, след като тя ни налага икономически санкции.

За страни като България много зависи как ще адаптираме нашата икономика. Единият вариант е да следваме Зелената сделка, ако тя остане в същия й вид. Другият – да стимулираме развитието на атомната енергетика, за да бъдем в по-голяма степен енергийно независими от шоковете, които се случват в Европа. Трудно е да се прогнозира как ще се развие енергийната криза, доколкото това са политически решения, каквото е и развитието на атомната енергетика. Полска банка прояви интерес към евентуалното строителство на АЕЦ „Белене”. Но е време да се откажем от идеята българската държава да не участва, каквото е решението на Народното събрание, в нови енергийни мощности. Времето показва, че то е погрешно и държавата трябва да е гарант на такива строителство и сделка. При положение че в същото време гарантира скъпо изкупуването на тока на топлоцентралите „Марица Изток 1” и „Марица Изток 3”. Решението е да формираме независима държавна енергийна политика на страната с висок хоризонт. Това ще е един

български прочит на Зелената сделка

на ЕС, която цели да превърне Европа във въглеродно неутрална към 2050 г. С което се разделяме постепенно с въглищните централи.

Ситуацията в момента неминуемо ще се отрази и на други общи политики, които ЕС най-вече чрез гласа на Франция обяви, че иска да осъществи. Каквато е заявената амбиция за създаване на единни европейска отбрана и сигурност, за което призова френският президент Еманюел Макрон. И което ще изисква съответните ресурси. А единните политики на страните членки включват и единна енергийна политика на ЕС, за каквато засега няма договореност.

От гледна точка на макроикономическите политики е неизбежно някакво ускоряване на инфлацията и в перспектива по-твърда монетарна политика на Европейската централна банка. Което означава, че в бъдеще можем да очакваме известно покачване на лихвите, по-голям контрол върху банките и може би нестабилност на финансовите пазари. Което ще засегне всички европейски икономики и ще се отрази върху джоба на всеки европейски гражданин. И правителствата би трябвало да предвидят политики на компенсиране на слоевете от населението с фиксирани доходи като пенсионери и зависещите от социалните системи. Но и политика към минималната работна заплата, на данъчното облагане. В този период в Германия за първи път начело на управлението ще са социалдемократите. И предвид влиянието й като най-силната икономика в ЕС може би това ще окаже влияние върху засилване и в цяла Европа на една по-социална политика. Освен това очаква се сегашната политика на Германия да се модифицира, тъй като социалдемкратите имат стратегически виждания, различни от сегашния отказ от единна енергийна политика. Това в голяма степен би променило и процесите в ЕС в сегашната енергийна криза.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top