Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Различни видове карти се учат да изработват курсантите, които избират военната специализация „Артилерийско инструментално разузнаване“ във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Бъдещите офицери могат да работят с най-съвременните геодезически инструменти – перманентни глобални навигационни спътникови системи, дронове, лодка с GPS, гинес приемник и сонар. Факултетът разполага и със станция, с която обучаемите могат да правят заснимане и връзки на цялата територия на България, дори в Гърция и Румъния. Когато завършат, курсантите ще могат да прочетат всяка карта, както и да изработват топографски карти, карти на населени места и улици, на морското дъно, на звездите.
„Цивилната специалност на курсантите с военна специализация „Артилерийско инструментално разузнаване“ е „Геодезия“. Това е регулирана професия, която се учи пет години директно за магистър“, обяснява проф. доктор на науките инж. Андрей Андреев. „В Българската армия има формирование, което с това се занимава – то е в Троян, и ние готвим кадри за този военнокартографски център“, допълва проф. Андреев, който е бил два мандата зам.-началник по научната дейност и по артилерия, ПВО и КИС.
„Не е лесна тази специалност, но е интересна. Лодката, която имаме и е снабдена с GPS, гинес приемник и сонар, слиза до 300 м дълбочина и определя координатите на точките с точност до 2 см“, обяснява проф. Андреев.
После разказва, че най-старата ни топографска карта се пази в Историческия музей в Русе. Изработена е по време на Освобождението, когато Руският корпус е имал специален топографски батальон, който е извършил картиране на България. „Иначе данни за такива картирания по нашите земи има още от древността. Птолемей е извършвал такова заснимане и е правил карти, на които се виждат Дакия, т.е. днешна Румъния, и територията на България. А картата на България, често описвана като разпъната кожа, която всеки е дърпал, е с официално дефинирани граници едва от… 10 години. Направихме го съвместно със съседите, за да фиксираме точно границите. А проблемни за нас бяха Дунав и Резовска река, които при всяка промяна променяха и границите. Сега вече те са категорични и не зависят от реката“, усмихва се проф. Андреев.
