Николета РАЙДОВСКА, Венцислав ЖЕКОВ
Макар и в музея, военната автомобилна техника не е изгубила своето очарование или може би, именно защото е в музея, е така. Националният военноисторически музей (НВИМ) е сякаш единственото място у нас, където можем да видим като експонати легендарните ЗиЛ-ове и други камиони и автомобили, които са се ползвали и все още се ползват във войската. Професионалната грижа за техниката тук ни дава възможност да се върнем във военната ни история, а мъжете – в казармените си години. Няма войник, който да не се е качвал поне веднъж в наистина емблематичните военни ЗиЛ-ове.
Един следобед в Националния военноисторически музей в София е достатъчен човек да събере онези златни парчета от младостта си, когато е бил войник. Първото нещо, което си спомняме от онези години, е камионът ЗиЛ-130 или ЗиЛ-131. Това бяха и донякъде все още са основните превозни средства във войската. С тях се превозваха и личен състав, и материално оборудване, и техника, и боеприпаси, на практика – всичко. ЗиЛ-157, наричан още „Джуган“ или по модерен начин – „Джугито“, минаваше и там, където другите ЗиЛ-ове не можеха, дори и УРАЛ-ът се затрудняваше. Вярно, джугито няма хидравлика и след известен престой зад волана шофьорът се чувства като Арнолд, но пък усещането да си високопроходим, почти до степен на танк, наистина си заслужава усилието.
Днес в Националния военноисторически музей може да се види Стартов команден пункт СКП-9МВ – тип мобилен, част от летищен комплекс за близка навигация. Базовата машина е имено товарен автомобил ЗиЛ-130, М 1962. Колесната формула е 4х2, а предназначението е за ръководство на полетите на летището и координирането им в летищния район.
Машината е произведена в СССР, на въоръжение в Българската армия е от втората половина на 60-те г. на ХХ в. Екипажът се състои само от един човек, разчетът е за пет човека, а цялото тегло на машината е 4300 кг.
Двигателят е бензинов, четиритактов, карбураторен, 5969 куб. см, мощност – 150 к.с.
Това е само една от многото машини, разположени на базата на ЗиЛ. Друг интересен експонат в НВИМ е Станцията за радиоконтрол и радиотехническо разузнаване. Тя е базирана на товарен автомобил ГАЗ-66 М 1964 и фургон К-66/М 1966. Предназначението е за определяне на честотите и азимутът на излъчващите радио- и радиолокационни станции на противника.
Машината е произведена също в СССР, както почти всички в онези години. На въоръжение в Българската армия е от 1973 г. Екипажът отново е от един човек. Обхватът на станцията е от 20 MHz до 20 GHz. Колесната формула тук е 4х4, като двигателят е бензинов, четиритактов, V-образен, 8-цилиндров, мощност – 115 к.с. Максималната скорост е 90 км/ч със запас от ход 650 км.
В Националния военноисторически музей могат да се видят още Наземна подвижна станция за далечно радиотехническо разузнаване с апаратура за полуавтоматичен анализ СДР-2МП, М1969, както и много други съоръжения, базирани на различни по тип и модификация емблематични тежки военни автомобили.
Дори и във военния ни музей автомобилната техника е по такъв прецизен начин разположена и експонирана пред публиката, че сякаш военната колона, която се образува, се движи в ешелон, така, както това реално се е случвало във войската. Именно заради това този тип специализирани експонати в Националния военноисторически музей са толкова интересни, любопитни и романтично сантиментални, защото дори със самото им професионално презентиране те връщат спомени, вълнуват и днес със своето осезателно и непреходно присъствие.
