Атанас ПАНАЙОТОВ
Ръководител на експерименталната дейност е командирът на Дивизиона кораби със спомагателно назначение капитан І ранг Даниел Тодоров.
В края на ноември в гр. Ла Специя предстои двустранна работна среща за обмяна на опит с представители на ВМС на Италия по въпросите на дълбоководните водолазни дейности. Такава среща не е провеждана от повече от десет години и основен принос за нейното организиране има представителят на ВМС на Италия в Щаба на ВМС на България капитан І ранг Антонио Скуео. Това мероприятие ще подпомогне развитието на първия етап на националния ни инвестиционен проект – Повишаване на способностите на ВМС за подводни интервенции.
Този проект представлява националната рамка, осигуряваща участието на България в проекта DIVEPACK (Deployable Modular Underwater Intervention Capability Package) по линия на инициативата на ЕС за постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO). Той стартира през 2019 г. по предложение на българските ВМС. В проекта участват България, Гърция, Франция и Румъния, като нашата страна е координатор, а Италия и Полша са наблюдатели.
В подготвителния етап на проекта DIVEPACK съвместно с Европейската агенция по отбрана EDA (European Defence Agency) и заедно с останалите страни участници беше разработен пакетът от документи, който е необходимо условие, за да се премине към следващия етап – т.н. аквизиция (закупуването на необходимото водолазно и друго подводно оборудване на базата на стандартизирани технически спецификации). Възникналата пандемична ситуация удължи първоначално планираните срокове.
„Както вече споменах, първият етап на проекта DIVEPACK съвпада с първия (подготвителен) етап от националния ни инвестиционен проект. По време на подготвителния етап от нашия проект концепцията е ние да надградим нашите водолазни способности до необходимото ниво на съвместимост с останалите страни, участващи в DIVEPACK. През тази година с поредица плавания на спасителния кораб „Протео“ с командир капитан III ранг Тенко Стефанов стартира именно надграждането на нашите национални способности“, твърди капитан І ранг Даниел Тодоров.
Планирано е върхът на тази подготовка да бъде придобиването на национални дълбоководни водолазни способности. Необходимостта от такива способности най-силно пролича при действията след падането на наш изтребител МиГ-29 в Черно море. А иначе по принцип най-важният аргумент за придобиването на такива способности е фактът, че ние нямаме достъп до дъното на близо 25 % от териториалното ни море с водолази.
„Ако върнем лентата назад, българските ВМС никога досега не са имали дълбоководни водолазни способности. На дълбочини повече от 60 м (с много малки изключения) нямаме водолазни спускания – нито по време на учения, нито при реални операции. Вярно е, че преди години водолази от ВМС са участвали в експериментални (лабораторни) спускания, организирани от Института по океанология към БАН, до 200 м. Но практически резултати от тези експерименти няма и във ВМС опит от тях като дълбоководна технология и декомпресионни таблици не е приложен. След приключването на експериментите нито една държавна институция не е придобила дълбоководни водолазни способности.
Затова тези експериментални спускания, които се извършват по време на серията от плавания на „Протео“, са за валидиране на нови декомпресионни таблици за нашите ВМС, които да влязат в новото Ръководство за водолазна дейност. То все още не е факт, защото, от една страна, още работим по старите таблици от съветския период – самите руснаци отдавна са се отказали от тях. От друга страна – няма стандартни декомпресионни таблици нито в НАТО, нито в ЕС. Така че няма нещо, което да вземем наготово, както сме постъпили в други области на военното дело. Затова сме се ориентирали към канадските декомпресионни таблици, които са едни от най-често използваните от нашите партньори. И още нещо, ние не копираме сляпо тези таблици, а внимателно изучаваме най-добрите водолазни практики и там, където е необходимо, правим промени“, твърди капитан І ранг Тодоров.
Целта на тези плавания с „Протео“ и по време на експерименталните водолазни спускания да се направят тестове и с цялото ново оборудване, което е получено до момента по линия на националния инвестиционен проект. И тук не е лесно, защото много от системите нямат аналог в досегашната практика и тепърва трябва да се усвояват. Едновременно с това за първи път по линия на Центъра за подготовка на водолази и бордни спасители започва пилотен курс за водолази дълбоководници. Това ще стане с участието на водолази изпитатели, веднага след като се премине линията на 60-те м дълбочина.
„Започнахме със спускания на 21 м, сега продължаваме с 36 м. Всичко това, което се прави на море, е предшествано от множество тестове и спускания в барокамера. Съотношението е средно 1 към 3: за да направим 20 спускания на море, преди това извършваме 60 спускания в барокамера. Имаме 22 водолази изпитатели, които участват във всички експерименти на доброволен принцип.
Получаваме съдействие от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Оттам е и единият от ръководителите на научната ни програма: доц. д-р Пейчо Калоянчев. Това е необходимо условие при провеждане на експериментални водолазни спускания съгласно изискванията на все още действащия Правилник за водолазната дейност (ПВС-90). Заедно създадохме нова Комисия по етика на научните изследвания. Досега действащата беше свързана най-вече с плагиатството, а сега за първи път тази комисия се занимава с извършването на експерименти с хора. Досега такова нещо в нашите ВМС не е правено. Много важно е съдействието, което получаваме и от Военномедицинска академия. Оттам е другият ни научен ръководител: полковник доц. д-р Никола Шопов, който преди години бе лекар на нашия дивизион, казва капитан І ранг Даниел Тодоров.
Като ръководител на експерименталната водолазна дейност той има двама помощници: командирът на Аварийно-спасителния отряд (АСО) капитан ІІІ ранг Боян Добрев и дивизионният водолаз капитан ІІІ ранг Деян Денев. Важно е и участието на началника на Центъра за подготовка на водолази и бордни спасители капитан ІІІ ранг Илия Стойчев. Непосредственият медицински контрол на спусканията се води от старши лейтенант от м/с Николета Малинова – водолазен лекар на АСО. Тя е и единият от факторите, които имат думата при определянето на валидността на разработваните нови декомпресионни таблици. „В света няма декомпресионна таблица, която да съдържа 0% риск. Затова с най-нови доплерови апарати определяме т.нар. декомпресионен стрес на водолазите и резултатите веднага използваме в практиката.
В тази връзка е важно да се спомене, че по инициатива на нашите ВМС по линия на Европейската програма за промишленото развитие в областта на отбраната беше подадено за финансиране иновативно проектно предложение за разработване на „Информационна система за осигуряване на подводни интервенции“. В сърцето на тази система стои т.нар. „умен водолазен костюм“ с вградени биометрични сензори за следенето на фактическото състояние на водолаза в реално време. Тези данни следва да се предават на водолазен компютър, който изработва индивидуална декомпресионна програма – също обект на нови изследвания. Проектното предложение беше прието и всеки момент се очаква подписване на грантово споразумение с Европейската комисия. При успех координатор на проекта ще бъде Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“.
И един непосредствен рубеж, който трябва да постигнем догодина: Да прескочим границата от въздух към синтетични (хелиево-кислородни) газови смеси. Те са налице и внедряването им ще покаже колко добре сме се справили в дейността си през тази година“, категоричен беше капитан І ранг Тодоров.
