Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Сладун – до границата, между бежанци и гранични патрули

[post-views]

Селото е забравено от Бога, единствената молитва, която чуват местните, е на имама отвъд оградата на Европа

77-те жители на свиленградското село Сладун отдавна не са чували православна молитва. Църквата е в разруха, миряните си нямат поп. Но пък стане ли 5 ч. следобед съвсем отчетливо се чува маането на имама от джамията на с. Смаилчево. Между двете села разстоянието е 4 км. До Одрин по права линия са 10 км. Двата свята на две различни религии, на Европа и Азия, на две   различни култури са разделени от ограда с тел, която трябва да спира наплива на сирийци и афганистанци, бягащи от войната към лелеяното благоденствие на модерния свят. За местните от Сладун добрият живот, православието, богатата Европа също са мираж.

„Единственият път през годината, когато не сме забравени и се чувстваме българи, е през април – когато правим фолклорен фестивал и почитаме тракийската певица Кичка Савова“, казва пред „Българска армия“ Надя Щегрова, секретар на местното читалище „Изгрев“. Тогава в селото идват ансамбли от околните сакарски села покрай границата. Надпяват се, споделят рецепти за различни местни храни – различни тертипи баница и трахана. Селото Сладун потъва в разноцветието на местните фолклорни носии, а хората си спомнят местните истории за чест и гордост, които ги карат да се идентифицират като българи. Празнуват родената в Сладун тракийска певческа легенда още от 2011 г., когато тя чества 60-годишен юбилей на сцената. Скърбят, когато певицата си отива от този свят през януари 2018 г. Но отново запяват песните й през септември по време на гроздобера. „Либе, либе, първо либе, що си, любе, кахърлия, кахърлия, кайнаклия“, пеят местните, облечени отново в гиздави одежди, извадени от скриновете. След всяка смърт идва нова реколта и нови надежди за добруване. Тази година направили фестивала през август и дошли 900 участници с над 120 изпълнения. За първи път гостувала и турска група от гр. Чорлу. Правим фестивала по принцип през април, но гледаме да не съвпада с Великден. Догодина ще е на 30 април и 1 май, казва Надя Щегрова.

Темелите на времето за местните мъже са прости – Втората световна война, кооперациите, когато им взимат земята, Турция като основен враг по времето на социализма на Тодор Живков, когато „всяка къща е застава и всеки жител е граничар“, и оградата и прииждащите бежанци. Истинските граничари си имат подслон и спят в Сладун и селото на запад към Свиленград Щит. Сега вече ги няма тук: всички ресурси по охраната на оградата – хора и автомобили, са в другото село. В Сладун има само трима доброволци – един от Родопите и двама от София, които пазят местните. От кого ги пазят не е ясно, защото 18-годишните момчета, бежанци от Афганистан, минават през оградата, заобикалят селото и току влязат  в някоя крайна къща. А 81-годишната Марийка Вълкова неведнъж среща изпосталелите мигранти, които молят за парче хляб, саламче или сирене. Но преди половин година здраво се изплашила, след като чула непознатите стъпки в коридора на къщата си. Момчетата поогледали, но като разбрали, че има човек, дори не влезли в стаята й.

„И на тях Сладун не им е интересен. Всички дирят къде е София. Като ги видим, звъним веднага на 112, граничарите, а сега вече и съвместните патрули с пехотинците ги карат към общежитието в с. Пъстрогор“, коментира Надя Щегрова. Но през 2015–2016 г. било страшно – напливът бил огромен, а бежанците идвали направо с камиони. „Това си бяха цели семейства – сирийци, които бяха платили бая пари да отидат директно в богатите европейски държави. Сега тези момчета от Афганистан са самички – платили са по 1000–3000 евро, но ги оставят в Европа уж. Ама каква Европа, тук е Сладун!“, смеят се местните.

Местните казват, че оградата им носи само страхове и разбити пътища. „От май досега, повече от половин година, оградата беше отнесена от пролетните води на р. Фишера и ние сме все на тръни и се оглеждаме за непознати по улиците. Добре че дойдоха войниците и за 10 дни я вдигнаха отново“, казва Надя. А 80-годишният кмет Стефан Стоянов използва случая с посещението на силовите министри Георги Панайотов и Бойко Рашков, за да ги помоли войниците, които ремонтират оградата, да изчистят коритото на р. Фишера, за да не наводнява нивите.

Но пътя няма кой да оправи. Когато тръгваш от Свиленград, специално те предупреждават да не минаваш по по-кратката отсечка – 27-те километра през с. Щит, а да караш 14 километра отгоре, „за да ти е мирна главата“. Асфалтът е разбит като след бомбардировка от тежките камиони, докато се е строяла защитната ограда по границата. „Същото е и на изток към с. Маточина – могат да минават само високопроходими джипове, дори автобусът вече отказа да кара към Маточина заради дупките“, казват от кметството.

„Дотам я докарахме – да няма кой да те опее, като си отидеш. Църквата има 46 дка и получава всяка година рента. Но парите отиват директно в Стара Загора в митрополията, с тия средства можеше да оправят цъквата, да сложат един поп, който да си гледа хората от Сладун. Ама къде ти – тук всичко е Бог високо, цар далеко.“

Надя Щегрова е с ревматоиден артрит и всеки месец ходи до Хасково, за да вземе опаковка от спасително лекарство. Като видиш разбития път, се чудиш колко е труден изборът й – да я боли неистово от болестта, или – пак да я боли, но от дупките по пътя.

Най-ново

Виж още

Избрани