Добрият външен вид във военния университет си има талисман
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Вече 23 години Пенка Христова се грижи курсантските камуфлажи да бъдат здрави и стилни. Освен това тя кърпи палатките, брезентите на камионите, пердетата, пагоните по камуфлажите, нашивките. Длъжността й в Националния университет „Васил Левски“ е „Работник по ремонта на лични предпазни средства и защитни облекла“, но както самата тя казва: „На човешки език – шивачка съм“. Във Военния университет почти никой не я нарича по име. Курсантите й казват „лелче“, а офицерите я назовават с нейната марка – „Пенка стил“.
„Преди време закърпих нещо на гл. серж. Данчо Христов, който за огромно съжаление вече не е между нас, и сложих на дрехата едно бяло парцалче, на което собственоръчно с химикалка написах „Пенка стил“. Той така се смя! И оттогава понякога слагам по едно такова малко етикетче на дрехите, които поправям, и виждам, че това кара офицерите да се усмихват и никой не се сърди за това ми своеволие“, казва Пенка Христова.
За първи път тя прекрачила прага на университета
през 1991 г., след като се явила на конкурс за мястото. Състезавала се с още седем кандидати и спечелила. „Бяха мрачни времена тогава – 1991 г. Съпругът ми беше офицер и когато преместиха от Горна Оряховица тук Сержантското училище, трябваше и ние да се преместим. Направихме го, макар че за мен нямаше работа. Но много скоро съдбата ми се усмихна, две жени се пенсионираха, обявиха конкурс и аз заех едното място. Обаче през 2002 г., когато имаше огромни съкращения
съкратиха и мен. Върнах се шест години по-късно и така до днес“, разказва професионалния си път Пенка Христова. След това уточнява, че е от Дебелец, завършила е Професионалната гимназия по моден дизайн във Велико Търново, а след това учила задочно за технолог в Русе с ясното съзнание, че едва ли ще работи като шивачка.
„Обаче ето шивачка съм. По-точно аз се занимавам със сарафска дейност – с кърпежите. Не че не мога да ушия вече един камуфлаж
обаче това не ми е интересно. Да закърпиш скъсано място е далеч по-интересно за мен, защото мога да проявя творчество. Когато курсантът ми донесе скъсания си гащеризон, аз не натъкавам дупката с тегел, както обичайно правят хората, а подлагам друго парче плат. Но не парче от скъсан друг панталон в сиво, зелено или кафяво, защото така се променя униформата. Макар че много често, когато се върнат от отпуска, децата се връщат с точно така закърпени камуфлажи и се налага аз да поправям кръпката. Понякога използвам друг десен камуфлаж и така става по-фешън“, усмихва се Пенка Христова.
След това категорично заявява, че
трудни кърпежи за нея няма. Ако не се брои сменянето на скъсан цип на полар. „Пипкаво е и иска много търпение, защото поларът е мъхест плат и всеки бод се набива в него. При разпарянето трябва внимание, за да не се скъса платът. Обаче, знаеш ли, по принцип ремонтите са трудно занятие, затова и са скъпа услуга. В Америка например чифт дънки струват, да речем, 30 долара, а смяната на ципа – 20 долара. Защото и разшиването на ципа там е дълго и сложно упражнение“, признава Пенка Христова.
Тя често показва на курсантите как да си зашият пагоните, кръпките, скъсаните копчета. Позволява им да я наблюдават , докато работи. „Някои от момичетата ми казват, че сме колеги, защото и те са завършили такава гимназия. Някои от децата са просто любопитни и искат да се научат. И заради всичките млади хора, които са около мен, си харесвам работата“, усмихва се Пенка Христова и казва, че след всичките часове работа във Военния университет вкъщи тя време за шиене няма.
