Информационен център на Министерство на oтбраната

Когато планината те привлича

Заместник-командир съм на първи взвод в първа алпийска рота на 101-ви алпийски полк. Така се представя старши сержант Станислав Ковачев. На тази длъжност е от 3 години. Започва службата си в полка през 2008 г., тогава – 101-ви алпийски батальон. Отначало е мерач на СПГ-9, а след това – алпинист във втора алпийска рота. След 7 години на тази длъжност е изпратен в Професионалния сержантски колеж във Велико Търново, завършва го успешно и през 2015 г. е назначен за командир на отделение в първа алпийска рота. И по-късно става заместник-командир на взвод, но… засега няма командир на взвод.
От Смолян е. Средното си образование завършва през 2001 г. Наборната му служба е в автомобилна рота на 24-та авиобаза – 9 месеца е шофьор на линейка.

Кандидатствах във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Приеха ме в специалност „Стопанско управление”. Учих и работих в сферата на туризма – на „Пампорово”, на морето… Завърших през 2007 г. Но работата ми се струваше доста посредствена. Не чувствах удовлетворение, не бях на мястото си. И през 2008 г. реших да сменя професията си и да се занимавам с нещо по-значимо, като постъпих в армията, разказва старши сержант Станислав Ковачев. Дали е бил изпратен в Професионалния сержантски колеж заради висшето си образование? Не, в полка има доста военнослужещи с висше образование и не затова бързо съм израснал в професията. Преките ми командири и командирът на полка явно са видели нещо у мен, за да се развия, а и вече 14 години съм в армията, обяснява старши сержантът.

Старши сержант Станислав Ковачев

Споделя, че харесва морето, но планината повече го привлича. В алпийската рота службата е динамична и интересна и е свързана на моменти със сериозно физическо и психическо натоварване. Дава пример, че когато е постъпил във формированието, е имал страх от височина, не е умеел да кара ски и не се е занимавал с алпинизъм. Но му е било много интересно и се е справил с предизвикателствата. Преодолял е страха от височините. Определя страха като хубаво нещо, но не да те стяга, а да се съхраниш и да изкараш най-доброто от себе си.

Участвал е на голямото международно учение „Родопи-19” като заместник-командир, тогава и като взводен командир. Пропуснал е през тази година „Родопи-21”, тъй като е бил на четиримесечен курс по английски език за по-високо ниво. Участвал е в учения и подготовки извън страната. През юни т.г. с негов колега от ротата са били командировани в Словения за 15 дни в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за водене на „Планинска война” в гр. Полче (Словения). Изучили и практикували са различни способи по планиране.

Заместник-командирът на взвод старши сержант Станислав Ковачев поставя задачи на своите подчинени
Фото авторът

Определя първата си мисия в Афганистан през 2011–2012 г. като сериозна и напрегната, като негово бойно кръщение. На другата мисия в Афганистан през 2017–2018 г. е бил заместник-командир на взвод и е отговарял и за други военнослужещи.
И отново се връщаме към дейността на старши сержант Ковачев в 101-ви полк. Провежда занятия, дори част от новоназначените алпийци са три жени, но се справят доста добре и подхождат към учебните въпроси със същото желание като другите. Ски и алпийската екипировка, с която разполагат, е модерна. Чувства се на мястото и има моменти, в които наистина забравя за времето и не си поглежда часовника. Удовлетворен съм от службата си и идвам с желание на работа, имам още какво да дам. Върша всичко с удоволствие, а не непременно, за да бъде оценен и поощрен. Избрал съм си пътя и трябва да го изминавам по най-достойния начин. Това се опитвам да правя, откровен е старши сержант Ковачев.

Женен е, има две деца – на 12 и на 7 години. Съпругата му е от Чепеларе, но от дълги години е в Смолян. Остава ли му време за хоби след служебните и семейните задължения? Обичам да ходя на фитнес или да тичам на стадиона. Естеството на работа изисква да съм физически добре подготвен и да съм във форма, за да изисквам същото от подчинените си, отговаря накрая старши сержант Станислав Ковачев.

Пътят към професията на старши сержант Георги Чернев, като че ли е бил предопределен. Почти целият му род е свързан с армията и затова изборът му е логичен. Служил е като наборен войник в състава на 2-ра зенитно-ракетна бригада, уволнил се е през март 1992 г. И на 14 септември 1992 г. вече е сержант – старши оператор в станция за насочване на ракети в 21-ви зенитно-ракетен дивизион на същата бригада. Благодарен е на баща си, пенсионирал се от армията като старшина през 2003 г., че го е насочил към професията.

Наистина беше малко трудно, като преминах към младшия команден състав. И успях в едно преходно време. Но имам много спомени, придобих добри навици, учил съм се от началници и колеги и всичко това ми помага и до ден днешен, казва старши сержант Георги Чернев.

Четири години е изкарал в дивизиона. През 1996 г. е привлечен в работилница за ремонт на бойна техника. След това е станал адютант на командира на бригадата. И е бил на тази длъжност до закриването на бригадата през май 2007 г. Наложило се е да продължи службата си в 68-а бригада „Специални сили”, сега Командване на Силите за специални операции. Стигнал е до звание старшина като логистик на рота „Алфа”. През 2009 г. са настъпили реорганизации. Променили са щата му с една степен надолу и Георги Чернев е изпаднал в несъответствие. Място за него е нямало и започва да преминава т.нар. курс за преквалификация и адаптация. И… около 7 години е бил цивилен гражданин.

През 2018 г. излиза решение на Народното събрание за възможност за връщане на военнослужещи, които са напуснали армията по организационно-щатни промени. И Георги Чернев постъпва в 101-ви алпийски полк в Смолян. Първата му длъжност е командир на отделение в първа алпийска рота. “Не знаех, че имам такива способности да се катеря по скалите. Правеше ми удоволствие. По решение на командира в началото на 2019 г. беше сформиран артилерийски взвод и сега съм заместник-командир на този взвод, който няма командир на взвод. И мога да кажа, че добре се представяме на полигоните „Шабла” и „Корен”, получихме и награди” споделя старши сержант Чернев. Посочва, че всички военнослужещи от подчинените му разчети са класни специалисти и са с достатъчен опит. От 2019 г. са винаги на първо място в Сухопътните войски по тактическа подготовка, като зенитно-артилерийски взвод към рота за бойна поддръжка.

Има ли хоби? “Събирам часовници и се опитвам да ги ремонтирам. Тази дейност ми дава спокойствие. Имам версия на часовник от 23-каратово злато. Спиралата е счупена, но не искам на това златно бижу да слагам друг метал,” заявява старши сержантът.
Роден е в Пловдив. Определя се като присадена фиданка в Смолян. Но съпругата му е от този град и са взели решение, че животът им ще продължи тук.
“Потопил съм се в родопското всекидневие. Родителите на моята съпруга имат богата история на рода. Харесва ми Смолян. Носих реплика миналата година на знамето на полковник Владимир Серафимов. Давам пример – през 1912 г. е сформиран футболен клуб, който и сега е действащ – „Ботев” Пловдив. А в същата година се е освободил Смолянският регион. Човек тук трябва да обича планината, тя ме зарежда. Съпругата ми се шегува,” обобщава старши сержант Чернев, че “първо съм обикнал Родопа планина и след това нея.”

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top