Информационен център на Министерство на oтбраната

Ноември 1912 година – Българските торпедоносци правят чудеса

Автор: Капитан І ранг Ваньо МУСИНСКИ

До началото на Балканската война за развитието на Флота не е направено много. Неговите задачи се свеждат до отбраната на Варненския залив и зрителното наблюдение на крайбрежието. Флотът има един учебен крайцер – „Надежда“, шест торпедоносеца, скромни възможности за минозаградни действия, няколко брегови оръдия и три плаващи торпедни батареи. За отбраната на Варна е изградена минноторпедно артилерийска позиция, под прикритието на която торпедоносците биха могли да нанесат изненадващи контраудари.
Най-боеспособните сили на Морската част са торпедоносците, произведени във Франция през 1906 г., и „Надежда“. Към началото на конфликта крайцерът е разоръжен и с оръдията му е подсилена бреговата артилерия, а липсата на инициативност у командването на Подвижната отбрана обрича торпедоносците на бездействие. Срещу България действа целият флот на Османската империя.

Капитан І ранг Димитър Добрев
Художник проф. Никола Ганушев

След блокадните действия на ВМС на Гърция този флот е затворен в Черно и Мраморно море и е съсредоточен изключително за огнева поддръжка на Сухопътните войски и осигуряването на превозите на военни материали по единствения възможен път: от Кюстенджа за Истанбул. От 37 км отбранителна линия при Чаталджа корабната артилерия на противника накрива 20 км. Но и положението на Сухопътните войски на Османската империя е критично и до голяма степен бойната им устойчивост зависи от доставките по море.
Османският флот блокира крайбрежието ни. Корабите са развърнати за осигуряването на безопасния преход на транспортите от Кюстенджа за Истанбул. Периодичните бомбардировки на българското крайбрежие и значителното превъзходство на море, достигащо до 50:1, създават у командването му илюзията за пълното господство в района и изключват активни действия на българските сили.
След назначаването на капитан II ранг Димитър Добрев за командир на Подвижната отбрана ситуацията се променя. Той установява своя команден пункт на „Надежда“, където има телеграфна и телефонна връзка с бреговите постове за наблюдение. Започва воденето на обстановката и интензивната подготовка на море. Въвежда се система за готовност на корабите, позволяваща периодично да бъде обслужвана материалната част и в същото време да има готови за действие сили. Отрядът торпедоносци започва съвместна подготовка, насочена към установяването на единомислие, тактическа свръзка, плаване в строй и умения за съвместно маневриране: елементи, стоящи в основата на използването им като тактическа група – първата такава в нашите ВМС.

Тези организационни мерки показват умението на Добрев за ефективно управление на силите и ресурсите. Той планира активни действия в морето и разглежда варианти за действия и във водите на противника!
Разгледан от дистанцията на времето, успешният за нас морски бой от 8 ноември е до голяма степен плод на енергичните действия на Добрев и на дързостта и жертвоготовността на командирите и екипажите. Да, срещата с „Хамидие” е случайна, но резултатността на действията на отряда е закономерна. Ако погледнем внимателно действията на Добрев след поемането на командването на 1 ноември, пречупени през съвременната военноморска теория, ще видим, че за много кратък период той успява да приложи почти всички принципи на военното изкуство.

Атаката на българския отряд торпедоносци срещу турския броненосен крайцер „Хамидие“ Художник Тихомир радинов. (Картината е от фонда на Военноморския музей и е изложена в Големия салон на Щаба на ВМС)

На първо място това са принципите за съсредоточаване на усилията, активността и внезапността, която постига ефекта на изненадата. Следват баланса между единоначалието и инициативността, простотата и взаимодействието. Добрев задържа за кратко курса на сближение, за да могат командирите да определят точно елементите на движение на целта. След като корабите са изведени за атака откъм морето, на командирите е дадена свобода на действие. Така чрез прилагането на принципа за маньовър се лишава противникът от възможност за отклонение, избягва се необходимостта от продължително преследване, което би попречило на постигането на внезапност и би поставило корабите за дълго в обсега на превъзхождащата по огнева мощ и далекобойност противникова артилерия. Постигната е забележителна скоротечност на атаките. Дори и днес, в информационния XXI век, удивява времето за тактическо развръщане на отряда – 8 мин., и продължителността на атаката – едва 11 мин.
Постигнат е и забележителен коефициент на оперативно използване на силите – 0.6, при среден такъв за войните на море през ХХ век – 0.3. По обективни причини състоянието на Флота към момента не позволява само изпълнението на принципа за всестранното осигуряване. Творческото съчетаване на тези принципи позволява на Добрев с нищожни сили, без загуби, да постигне успех над един многократно превъзхождащ противник. А ефектите от този успех да повлияят на оперативната обстановка в западната част на Черно море до края на конфликта.
Тук е моментът да развенчаем няколко мита. Не е вярно, че торпедоносците са само за брегова отбрана, некачествени и с ограничени възможности. Запасът от въглища им осигурява 700 мили далечина на плаване при най-голямо разстояние в Черно море 650 мили. С бойния си радиус от 230 мили те покриват една трета от морето и спокойно могат да оперират в източната му част. Относно качествената им изработка всеки може да се убеди как „Дръзки“ в музея за повече от 115 години е отлично запазен.
Друг наложил се мит е слабата подготовка на екипажите на корабите на Османската империя. Да, противниковият флот допуска съществени грешки: подценяването на противника, илюзията, че са постигнали господство в района и неумението да съчетаят правилно факторите време, пространство и сила. Плаването например на транспортите през деня би лишило нашите сили от възможността да приближат безнаказано противника. Османските ВМС в този период обаче са напълно мобилизирани и имат боен опит от току-що завършилата война с Италия. Те имат модерни кораби и отлично подготвени на Запад офицери. Командирът на „Хамидие“ Хюсеин Рауф Орбай е един от най-ерудираните офицери на Турция през ХХ век. След войната той е началник на щаба на ВМС на Османската империя. През Първата световна война е военноморски министър, съратник и приятел е на Ататюрк. Министър-председател е на Турция, депутат, а през Втората световна война е посланик в Лондон.

За отбраната на Варна Морската част изгражда типична минно-торпедна артилерийска позиция, под прикритието на която торпедо-носците биха могли да нанесат изненадващи контраудари в зоната на своята далечина на действие
Анимация Десислава мусинска

Мнозина смятат, че успешният морски бой от 8 ноември 1912 г. има само психологически ефект и не повлиява върху развръзката на конфликта. По една или друга причина успехът не е повторен. Но нека видим какво се случва след славната атака. Най-модерният боен кораб на Империята, „Хамидие”, е провлачен до Истанбул и е извън строя задълго. Османският флот вече не се появява край нашите брегове. Корабособствениците отказват да превозват стоки за Османската армия. Не си заслужава рискът. Блокадата на крайбрежието ни е вдигната. В нашите пристанища започват да влизат кораби с важни доставки за фронта, който вече сериозно се задъхва. Всичко това се случва след неуспехите на нашата армия на 4 и 5 ноември пред Чаталджанската отбранителна линия, които елиминират възможностите ни за сключване на бърз и изгоден мир. Българската армия вече е изгубила инициативата. След 8 ноември се пристъпва към преговори, които довеждат до примирието, сключено на 20 ноември. Това примирие дава глътка въздух на войските ни преди следващите събития. Убеден съм, че успешните действия на Флота допринасят за силната ни позиция при преговорите и нагледно показват как тактическите действия понякога водят до стратегически ефекти!

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top