Москва изстреля на 25 ноември нов сателит за мониторинг на ракетни пускове, а по-рано през месеца анонсира стратегическа система за поразяване на хиперзвукови оръжия в космоса и продължава да модернизира радарите си далечен обхват. Това съществено засилва възможностите на руската система за предупреждение за ракетни нападения (СПРН), отбелязаха в медиите специалисти.
Военните не съобщиха подробности за новия спътник. Но експерти от федерацията и от САЩ уточниха, че е изведен в орбита четвърти апарат от групировката „Тундра“. Тя е част от Единната космическа система „Купол“, проследяваща балистичните ракети, насочени към Русия и съюзниците й. С това е възстановен космическият ешелон от СПРН, неработещ от седем години – данните му „участват във формирането на ответно-насрещен удар“, посочи в Телеграм военният наблюдател Алексей Леонков.
До 2024 г. Русия планира да задейства общо 10 сателита „Тундра“ с инфрачервени сензори, които според Леонков осигуряват повече време за реагиране при атака в сравнение с американските SBIRS-GEO и SBIRS-HEO. За разлика от предишните системи „Око“ и „Око-1“, разработени още в Съветския съюз, „Купол“ не само засича пускове на ракети, но следи траекторията им, съобщава към кои райони са насочени и кога се очаква да паднат там.
През март руските Космически войски заявиха, че развръщането на „Купол“ ще „осигури (. . .) глобален контрол над повърхността на цялото земно кълбо“, напомни в петък „Независимая газета“. Но още през декември 2019 г. медиите цитираха началника на руския Генерален щаб армейски генерал Валерий Герасимов, заявил, че „Купол“ вече работи.
Модерните руски апарати могат да изпълняват задачи в орбита по няколко години наред, а не по две-три седмици, както в зората на военната космонавтика, напомни през октомври ТАСС.
Анонсираната от военния министър Сергей Шойгу нова противоракетна система С-550 е аналог на американската Джи Ем Ди, но с мобилни установки и по-голяма разчетна ефективност на прехващане, съобщиха този месец руски издания, като се позоваха на разработчиците й от концерна „Алмаз-Антей“.
Новината за С-550 имаше ефекта на избухнала бомба, коментира в „Нешънъл интерест“ експертът по сигурността Себастиан Роблин.
Системата е предназначена за унищожаване на орбитални оръжия като американските безпилотници Х-37 и пусканите от тях балистични ракети. Специализирана за поразяване на свръхдалечни цели, тя няма да прехваща „традиционните“ – самолети, хеликоптери и обикновени дронове, уточниха източници на РИА Новости в руския отбранително-промишлен комплекс.
Военният аналитик Константин Сивков предположи, че с оглед актуалните заплахи за Русия С-550 ще има увеличен обсег спрямо предишните зенитни системи – до 2500 км. С този комплекс Москва „ще има възможност да се държи малко по-твърдо със съседите си, които прекалено се уповават на няколкото си атомни бомби и десетина-двайсет балистични ракети със среден обсег“, писа вчера „Новие известия“.
С-550 не сваля чуждите междуконтинентални, включително хиперзвукови ракети с насрещен ядрен взрив, изгарящ всичко – и лъжливи, и реални бойни глави. Тя разрушава атакуващата цел в космоса с кинетичен удар, след който не остава силна фонова радиация. Съответно е необходимо прецизно прицелване и точно разчетено време. Това ще става с помощта на радара с далечен обсег „Дон-2Н“ в Софрино край Москва, снабден неотдавна с по-мощни компютри.
За насочване на противоракетите ще се използват и радарните станции тип „Воронеж“, разположени по целия периметър на територията на Русия – те създават единно непрекъснато радиолокационно поле за контрол на въздушното и космическото пространство.
Усъвършенства се и този наземен ешелон от руската СПРН, включващ по данни от открити източници седем станции „Воронеж“. Още три се строят в момента, информира през септември „Росийская газета“.
Три такива далечни задхоризонтни радара ще бъдат модернизирани до 2028 г. – в Армавир (Южна Русия), в сибирската Иркутска и в Ленинградска област. Ще бъде подобрено енергоснабдяването им и защитата от смущения, посочиха пред ТАСС конструктори от компанията „Вимпел“.Обсегът на „Воронеж“ е 6000 км; всеки радар може да следи до 500 обекта едновременно.
Според изданието „Военное обозрение“ една станция от модела „Воронеж-М“ се изгражда „до ключ“ за година и половина-две, а не за 5 до 9 години като строените преди.
Сред бъдещите далечни радари на Русия в Мурманска област, Република Коми и в Крим, анексиран от Москва през 2014 г., печатът откроява локатора в Севастопол. Там ще работи моделът „Яхрома“, модернизиран вариант на „Воронеж“ с обзорен ъгъл до 270 градуса.
Според сайта „Репортьор“, „Яхрома“ има и по-голям обсег от „Воронеж“ – 8000 км, при това харчи 4-5 пъти по-малко електроенергия. Започнал е и строеж на такъв локатор в Далечния изток. А експерти смятат, че радарите „Воронеж“ може сравнително евтино да бъдат модернизирани до нивото на „Яхрома“ още до 2025 г.
По време на бойно дежурство през 2020 г. федералната СПРН е открила над 90 пуска на руски и чуждестранни балистични ракети и ракети с космическо предназначение, информираха местни издания.
Източник: bta.bg
