Информационен център на Министерство на oтбраната

„Вагнер“ – частната армия за държавни цели

ЕС удря със санкции руските военни наемници "Вагнер"

Европарламентът иска налагане на санкции срещу руската паравоенна групировка.

Една новина от миналата седмица хвърли още по-тежка сянка върху и без това обтегнатите отношения между Евросъюза и Русия. Европейският парламент поиска ЕС да наложи санкции на Москва заради „отвратителните престъпления, извършени от руската паравоенна организация „Група Вагнер“. Това се казва в резолюция, приета с 585 гласа в 705-членния парламент. Според депутатите руската държава носи отговорност за финансирането, обучението, управлението и оперативното командване на тези паравоенни групи и затова свързаните с тях лица трябва да получат забрана за влизане в ЕС и замразяване на сметките им в европейски банки. В резолюцията се казва, че групата „Вагнер“ е мрежа от паравоенни образувания и предприятия, които са свързани чрез припокриване на собственост и логистични мрежи.

Дейността на частната военна компания (ЧВК) „Вагнер“ е широко коментирана, но все остава забулена в мистерия. Идеята за нейното създаване възниква преди десетина години. Кремъл се нуждае от инструмент за силово въздействие в чужбина, който де не бъде свързван директно с Министерството на отбраната и официалните власти в Москва. Това означава, че някой трябва да финансира тази структура, без да има гаранция, че ще си върне вложените средства. Но в Русия това не е проблем – в околокремълска орбита се въртят достатъчен брой олигарси, които дължат богатството си на изгодни договори с държавата и на личното благоволение на Владимир Путин. Най-подходящият човек за тази работа се оказва

Евгений Пригожин – хитър и пробивен бизнесмен

започнал от пунктове за продажба на хотдог в Санкт Петербург, за да стигне до верига от луксозни ресторанти и обръчи от фирми за кетъринг. Пригожин е личен приятел на президента на Русия, неслучайно го наричат „готвача на Путин“.

Според московско издание The Bell набирането на бойци за руската частна военна компания започва през 2013 г. Предпочитани били хора с опит – запасни офицери и такива, воювали в различни горещи точки по света. Самият Пригожин категорично отрича да има нещо общо с частната военна кампания, доказателствата за неговата съпричастност към това начинание са косвени.

Смята се, че наемниците от частната военна кампания влизат за пръв път в истински сражения в Донбас през 2014 г. Подготовката им е ръководена от

подполковника от запаса Дмитрий Уткин

До 2013 г. той е командир на отряд в бригада със специално предназначение от Главното управление на руския Генерален щаб, а след това се пренасочва към охранителния бизнес. Уткин е голям германофил и използвал псевдонима Вагнер, откъдето идва и името на ръководената от него компания.

Руските медии споменават за пръв път името ЧВК „Вагнер“ през 2015 г. През есента на същата година бойците от компанията са прехвърлени в Сирия. По това време започва и военната мисия на Русия в тази арабска страна, но първоначално Москва твърди, че е изпратила само авиация и не участва в сухопътни операции. Според свидетелства на очевидци обаче на много места в Сирия първо действат бойците от ЧВК „Вагнер“, след това идват редовните руски сухопътни части и накрая самите сирийци от правителствената армия. Най-големият успех на ЧВК „Вагнер“ в Сирия е превземането на старинния град Палмира и връщането му под контрола на президента Башар Асад през март 2016 г.

Междувременно вагнеровците продължават да се бият в Сирия, според някои сведения числеността на групировката през 2018 г. е 2000 души. На 7 февруари с.г. обаче късметът им изневерява в района на гр. Хашам, провинция Дейр-аз-Зор. Там сирийските правителствени сили решават да атакуват финансирана от САЩ бунтовническа групировка и да завземат контролирано от нея нефтено находище. В подкрепа на атакуващите са и бойците от ЧВК „Вагнер“. Бунтовниците искат помощ от американците, а те от своя страна се свързват по „горещата линия“ с представители на руското Министерство на отбраната, което ги уверява, че не провежда никакви операции в района и не е разполагало свои сили. Следват тричасова бомбардировка и обстрел от самолети, дронове и хеликоптери. Правителствените части и подпомагащите ги руски наемници са разгромени напълно. Оценките за загубите на ЧВК „Вагнер“ в този бой са противоречиви – от 11 до 100 човека.

През последните 4–5 години дейността на ЧВК „Вагнер“ се разгръща основно в Африка. Със своите многобройни диктаторски режими и военни конфликти „Черният“ континент е отличен терен за упражняване на руското влияние. Москва сключва договори за военна помощ и икономическо сътрудничество с редица африкански държави, въвлича се в подкрепа за президенти и бунтовнически групировки, като ЧВК „Вагнер“ е един от инструментите за провеждане на тази политика. Бойците на Уткин със сигурност участват в гражданската война в Либия на страната на маршал Халифа Хафтар. В Судан те подкрепят бившия вече президент на страната Омар Башир, а в Мозамбик помагат в борбата с местните ислямисти.

С най-печална слава „Вагнер“ се сдобива в Централноафриканската република (ЦАР). От 2018 г. там официално има 175 руски „военни съветници“, но в действителност става дума за вагнеровци, които при това са много повече, според някои западни източници бройката им може да е 2300 човека. Компания, свързвана с Пригожин, е получила две концесии за разработка на находища на злато и елмази. В доклад на Върховния комисариат за правата на човека към ООН руснаците в ЦАР са обвинявани в системно тежко нарушаване на човешките права, незаконно задържане на хора, мъчения, изнасилвания и колективни екзекуции.

През тази есен усилено се коментира възможността ЧВК „Вагнер“

да стъпи в друга африканска държава – Мали

една от страните с най-ниски доходи и най-висока раждаемост в света. Тя преживя военни преврати през 2012, 2020 и 2021 г., а в северните й части действат сепаратистки групировки. През септември т. г. гръмна новината, че властите в Мали са сключили договор с ЧВК „Вагнер“. Засега обаче няма сигурно потвърждение, че руските наемници вече са стъпили в тази държава.

От наличните фрагментарни сведения за ЧВК „Вагнер“ може да се заключи, че дейността на тази компания се направлява от Генералния щаб на руската армия в интерес на геополитическите интереси на Москва. Финансирането идва както от държавата, така и от олигарси като Евгений Пригожин. Бойците получават заплатите си в брой и се ползват от някои социални придобивки като безплатно лечение в случай на раняване, но не могат да разчитат на военна пенсия. Проблемът е, че ЧВК „Вагнер“ просто не съществува в правния мир. Тя не е регистрирана в Русия. Нещо повече – руските закони забраняват наемничеството, за участие в бойни действия в чужбина Наказателният кодекс на страната предвижда до 7 години затвор.  Така че „Вагнер“ си остава полудържавна тайна армия на Русия.

САЩ и ООН също разчитат на наемни бойци

Практиката за използване на военни специалисти по договор за охрана, обучение и водене на бойни действия има многовековна история.Терминът „частна военна компания“ обаче се появява през 60-те години на ХХ век. Наемните бойци са изпращани в различни горещи точки по света още по време на Студената война, но след 1990 г. за тях има още повече работа. През 1999 г. командването на армията на САЩ приема специален нормативен документ, регламентиращ взаимодействието между Пентагона и сътрудниците на частни военни компании в зоните на бойни действия. Редица фирми, работещи за американското военно министерство, бяха замесени в скандали, включително мъченията в иракския затвор „Абу Гариб“. От бойците на частните фирми се ползват големите западни държави, редица мултинационални компании и дори международни организации като ООН. През второто десетилетие на нашия век около една четвърт от американското военно присъствие в Афганистан е осигурявано от частни фирми. Пазарът на частни военни услуги в световен мащаб се изчислява на няколко десетки милиарда долара годишно, а според някои експерти той дори надхвърля $100 млрд. Разликата между руската компания „Вагнер“ и нейните западни аналози е в това, че вторите обикновено работят в интерес на своите собственици и се интересуват от печалбата, а не от прокарването на геополитически интереси.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top