Информационен център на Министерство на oтбраната

С пръст на „спусъка”

Ивайло ПАШОВ

През годините дивизионите от състава на Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) многократно са привеждани в бойна готовност, за да следят и съпровождат цели – нарушители на въздушното пространство или на режима на полетите. Включително и в максималната степен, когато

ракетите са подготвени за стрелба

и може да се въздейства на мига по заповяданите въздушни обекти. За две такива горещи случки от по-новата история на войските, когато употребата на оръжието виси на косъм, разказвам в следващите редове. Те са предадени от преки участници в събитията.

Отговорността да си в първия ешелон на отбраната на страната винаги е трезво осъзнавана в ЗРВ. От висшето командване, от това на бившите зенитно-ракетни дивизии и бригади, от командирите на дивизионите и редовия състав. Ракетчиците доказват своята непоколебимост в случаите на тревога стотици пъти и през ерата на Студената война, и в нестабилните първи години на прехода към демокрация. Обективната оценка на ситуациите и здравите им нерви предпазват страната от възможни международни скандали с военнополитически оттенък и дестабилизация.

Така се получава на два пъти и през първата половина на 90-те години на миналия век. Тогава бойните разчети имат реална готовност не само за пуск на дежурните ракети, но и

за започване на бойни действия с целия арсенал

А очакването дали отново ще последва отбой, или този път „спусъкът” – бойната кнопка, ще бъде натисната е изключително тягостно.

През 1990 г. радиотехнически пост в Балчик открива визуално влитащ откъм Румъния селскостопански самолет Ан-2 с един пилот. Двуплощникът лети на юг на височина между 50 и 100 м над бреговата ивица със скорост 140–160 км/ч. Вдигнатите във въздуха балчишки изтребители МиГ-21 и щурмови вертолети Ми-24 от Стара Загора го търсят безуспешно между нос Емине и Бургас. Причините са плътната облачност с долна граница 1000 м и това, че целта ту се появява, ту изчезва на радарите. От дивизионите край Варна за кратко го засича „невският” край Галата, но заповед за обстрел няма, тъй като авиацията е наблизо. По-късно влиза в зоните на поражение на тогавашните зенитно-ракетни комплекси в районите на Поморие и Созопол. Техните разчети веднага го захващат и съпровождат.

Бяхме приведени в готовност за действие. Открихме самолета в района на Бургас. Мисля, че дойде откъм Сарафово. Летеше много ниско над плажната ивица, но станцията ни го съпровождаше. Можехме да го ударим с ракетите на „Нева”-та и с ПЗРК „Стрела”. Но командването отгоре не взе решение да се унищожи. Вероятно защото можеше да падне върху плажуващи – беше лято. Целта мина буквално на 20-ина метра над и пред позицията и продължи в южно направление” – разказва очевидецът офицерски кандидат от запаса Стамат Маринов, който тогава е сержант. Малко преди случката той постъпва на служба в дивизиона край Созопол на длъжност старши оператор на радиолокационна станция за разузнаване и целеуказване. Впоследствие става и началник на същата.

След известно време се разбира, че

нарушителят е съветски военен пилот (молдовец)

Излита с Ан-2 от Измаил, днешна Украйна (тогава още част от СССР), с намерението да избяга в Турция. Следва най-краткият път дотам – по крайбрежието на Румъния и България. Последна възможност да го свалят, преди да пресече границата, имат от поделение на РТВ. Приготвени са ПЗРК и артилерийска зенитна установка ЗУ-23-2. Разрешението обаче идва късно. 

Бях в командния пункт на дивизията – 2-ра дивизия за ПВО (2 дПВО) – бел. авт.). Можехме да го унищожим. Още от Поморие. Докато се умуваше, командирът на тамошния дивизион – подполковник Янков – докладва, че е излязъл от зоната им. После се удаде възможност и на „созополци”. Тогава генерал Илия Синапов, който беше командващ на ВВС и ПВО, каза, че от Генералния щаб най-накрая е дадено позволение. Ала се замисли и коментира какъв е смисълът да го правят, при положение че е граждански и не е заплаха” – хвърлясветлина върху нещата „от кухнята” о. з. генерал-майор Георги Каракачанов, бивш заместник-командир и командир на 2 дПВО. Решава се войските да не се цапат с кръвта на поредния беглец към Запада.

След няколко години ракетчиците издържат още един тест. В предобеда на 23 юни 1994 г. дивизионите от Трета зенитно-ракетна бригада (а впоследствие и тези на Втора и трета бригада) са вдигнати по тревога за отразяване на масиран въздушен нальот. Турско-българската въздушна граница откъм  Раднево пресичат една след друга малки формации от общо 21 летателни апарата. В продължение на 10–15 мин положението е извънредно драматично. Докато осемте изпратени за прехват изтребителя наближат и опознаят отделните групи цели, пусковите установки на комплексите са заредени, радарите на ЗРК

съпровождат потенциалните неприятелски обекти

и се чака само сигнал за пускове по тях. Войната в крайна сметка се разминава – нарушителите се оказват спортни самолети.

И досега много от участниците вярват, че забавеното или забравено подаване на информация за полета им от турска страна не е случайно. Едни съзират в това проверка на системата ни за ПВО в онези смутни години. Други – провокация, целяща криза във властта и бърза смяна на военното командване, ако нечии нерви не издържат и ракетите литнат…

За щастие в ЗРВ се доказват като достойни и мъдри бранители на отечеството. Дивизионите изпълняват инструкциите – целите са открити, опознати и съпровождани до приземяването или напускането на територията на страната. 

????????????????????????????????????

Напрегнати моменти има и в наши дни. Като източна граница на Северноатлантическия алианс, вниманието на разчетите периодично е ангажирано от полетите на руската военна авиация над Черно море. Въздушните граници на Родината ни обаче продължават все така отговорно, постоянно и надеждно да се охраняват от зенитно-ракетните формирования от състава на ВВС.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top