Капитан първи ранг о.з. Цвятко ДОНЧЕВ
Приятели наши! Колеги от Националното сдружение на клубовете на запасното войнство „За честта на пагона“ и вие, които повече от 40 години сте служили заедно с този генерал в Българската армия.
Тъжна вест ни споходи. Преди няколко дни, на ранина, във Военномедицинска академия си отиде от живота генерал– лейтенант от запаса Петър Илиев.
15 години бяхме заедно в „За честта на пагона“. Живяхме смислено, вълнувахме се за съдби офицерски и правехме необходимото за колеги и приятели запасняци, които имаха нужда от подкрепа. И за военно-патриотичната идея.
Отиде си! Последното обаждане преди няколко дни беше да поздравя от негово име полковника о.з. Николай Георгиев – Шмайзера, ветеран от Втората световна, танкист. Навърши 99 години. „Припомни му, че и аз съм танкист и съм тръгнал от Горнобанската танкова бригада. И му кажи, че съм само на 89“, пошегува се тогава ген. Илиев.
Отиде си , без да ни остави завещание като шеф на Сдружението. Или по точно остави ни думите си и всички необходими актове за единението на военнопатриотичните съюзи. По негова поръка подготвихме документите, с които бяхме приети и вписани като колективен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Този акт е само от двайсетина дни.
Преди коронавирусът да порази генерала двамата с генерал о.з. Златан Стойков бяха във Враца.
Пътувахме заедно през Искърското дефиле. С бодро настроение двамата генерали обсъждаха как най-добре да постъпим с клубните центрове на нашите организации в града. Помещения по над 100 квадрата, които натоварват и двете организации с много разходи. Срещата с колегите беше изключително позитивна. Те вече бяха стигнали до убеждението, че не е необходимо да се правят толкова много разходи за отопление, ток и вода, когато могат да се насочат за основен ремонт и качествено обновяване на интериора. Подполковник о.з. Пламен Янков предложи обединение не само на СОСЗР и „За честта на пагона“, а и клубовете „Граничар“ и „Военни разузнавачи“ да са заедно. Генералите подкрепиха предложението.
На връщане от Враца, пак по дефилето, спряхме до Черепишкия манастир, приседнахме в ханчето и разговорите продължиха все в посоката на съвместната дейност на военнопатриотичните съюзи.
Генерал Илиев припомни на генерал Стойков как е създадено Националното сдружение „За честта на пагона“: „Преди почти 25 години хиляди офицери, сержанти и генерали като мен, бяхме набутани в резерва. Млади мъже със семейства и деца търсеха изход от тежкото положение, в което са изпаднали.
Спорадичните опити да бъдат организирани курсове за адаптация към цивилния живот, семинари за започване на бизнес в условията на пазарна икономика не даваха някакви резултати. Отвори се приказка единствено довчерашните военни – резервисти и запасни, да стават охрана на банки, паркинги, строителни обекти. С две думи „оператори на бариери“.
В такива условия се роди Националното сдружение на клубовете на запасното войнство „За честта на пагона“. И се втурнахме с лвовците Цвятко Дончев, Петър Китински и Ленко Петков да градим нашите структури в страната. И да помагаме колкото можем повече на офицери, изпаднали в беда. Член на Управителния съвет, а по-късно до края на дните си почетен председател при нас беше армейски генерал Йордан Мутафчиев – последният кадрови военен министър на отбраната.
Набирахме и енергия, и качествени кадри в областните градове. Помагаха ни генерал Никола Александров, тогава шеф на ВМА, генерал Васил Василев, а полковник Митко Тодоров ни отстъпи стая в Театъра на армията, която седем години беше наш клуб. Десетки хиляди километра изминахме през годините, за да помагаме. Не греша, ако кажа, че поне 8–9 пъти сме били във Враца. Отлични взаимоотношения имаме и днес с Красимир Богданов. Той през годините беше заместник-кмет на града и помагаше за осъществяването на всяка наша инициатива. Динамичен живот. С такова настроение пътувахме до Пловдив, Кюстендил, Благоевград, Плевен, Сливен, Добрич, Варна.
Преди десетина дни ген. Стоимен Стоименов ми подари книгата си „Митове и памет“ за заместник-командирите по политическата част. Много труд е вложил. Точно и ясно той доказва, че лепнатото преди 30 години петно върху политработниците все така и днес загрозява офицерския мундир. Трябва най после да възтържествува истината за политработници, пропагандисти, офицери от домовете на армията, военни журналисти. С няколко думи: Дойде време за реабилитация на всички, които са чисти и не са извършили по време на службата си в армията нищо противозаконно. Тъжно е, че професията заместник-командир по политическата част отиде в небитието, защото властимащите извършиха груба лустрация.
Генерал-лейтенант от запаса Петър Илиев е роден на 25 март 1933 г. във видинското село Извор. След военното училище е назначен за командир на взвод в Горнобанската танкова бригада. След години става шеф на политотдела на Първа армия. По-късно е зам.-командващ на Сухопътните войски и началник на Политическото управление на войските.През годините на службата си е бил заместник-началник на Главното политическо управление на армията. В началото на 90-те години става шеф на новообразуваното управление за морално-психическа подготовка на личния състав наБНА. След 1995 г. е избран за председател на УС на Националното сдружение „За честта на пагона“.
Полковник о.з. Дончо Нанов Дончев, Областен координатор на НСКЗВ „За честта на пагона“ в Пловдив: „ Добър човек, с бащинска закрила за нуждаещите се. В Пловдив и София сме се срещали много пъти. Бяхме заедно през тази година на автопохода с ретро автомобили, преди две години на авторали „Марица“ на територията на България, Гърция и Турция. Неговото присъствие беше знаково. Мъчно ни е. Ще ни липсва.”
Професор Галина Певичарова, член на клубна организация: „Не мога да повярвам. Сбогом, господин генерал! За мен беше чест да бъдем приятели в реалния живот. Светъл път към звездите. Завинаги оставате в сърцето ми“.
Полковник о.р. Севастиян Добрев: „Знам, че годините на генерал Илиев са много, че този момент е неизбежен, но не ми се иска да повярвам. Изключителен човек беше той. Почтен, добронамерен, винаги усмихнат. Има невъзвратими загуби и неговата кончина е такава. Годините са цифри. След нас остават делата ни“.
Полковник о.з. Кънчо Михов: „Имаше още много какво да направи за патриотичните идеи из страната. Генерал Илиев подхвана, подготви и подписа нашето желание за монтиране на оръдие до новостроящия се паметник в Ясеново, община Казанлък. Не му стигна времето и не се осъществи. Дано бъдещият министър на отбраната ни помогне“.
