Ремонтите по оградата продължават – край с. Сладун построиха дига, която пази от високите води на р. Фишера.
Военнослужещите от 91-ви батальон от състава на 55-и инженерен полк продължават битката си със спирането на нелегалните бежанци през оградата, която се вие покрай българско-турската и българско-гръцката граница. Ролята им е да ремонтират или възстановят пробивите в оградата и да изградят съпътстващи съоръжения, а крайният срок за това е 31 декември. „Това са условия, максимално близки до бойните“, коментира преди месец командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов.
Първите дейности бяха построяването на водосток и възстановяването на няколко пана от оградата край свиленградското село Сладун. До края на ноември бойците от батальона положиха 32 броя водосточни тръби, за да може водите на р. Фишера да се оттичат през тях в коритото на реката от турска страна. Направена беше и част от съпровождащия оградата път. Първата група се оттегли в базата си на 13 ноември, а втората дойде на 15 ноември. Приоритет са били работи по оградата в района на с. Резово и гр. Малко Търново. На 29 ноември е пристигнала третата инженерна група, която продължава ремонтните дейности.
Какво обаче мотивира тези бойци, които изкарват по 2 седмици извън войсковия си район, за да допринесат с работата реално за националната сигурност?
Те усещат бойния дух на предците си, които са водели геройски битки в района на селата Сладун и Маточина, в подножието на крепостта Букелон.
Когато подминеш село Маточина и се изкачиш на баира, вляво е крепостта Букелон, а вдясно на билото са вишката и границата с Турция. Долу пък под крепостта р. Тунджа мие бреговете си и се вие в меандри в широкото планинско плато.
Мястото е историческо – тук през 1205 г. в челен сблъсък се срещат рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, предвождан от латина Балдуин IX Фландърски и българския владетел Калоян. Кръвта плиснала, труповете падали като откоси. Местните разказват, че когато започнали да копаят за прокарването на водопровод, където и да ударели с кирка и лопата, все човешки кости излизали. Само на 10 км на юг е Одрин, затова сблъсъкът е известен като битката при Адрионопол (старото име на града).
Там, в равнината на коритото на Тунджа около 10 000 българи и кумани успяват да затворят в обръч войската на Балдуин, да пленят главатаря и да го
откарат във Велико Търново.
Битката при Адрианопол е едно от големите военни постижения в българската история. Проявената тактическа съобразителност и успешната преценка на вражеските и собствените сили показват, че Калоян без съмнение е бил забележителен пълководец с добър усет, трезва преценка и вроден талант. Чрез тази победа цар Калоян на практика унищожил Латинската империя и помогнал на Византия да се възстанови като държава.
Легендата разказва, че преди да бъде затворен в кулата на Царевец, Балдуин Фландърски е бил затворен в кулата на крепостта Букелон, която и до днес се зове Балдуинова кула. Кулата й и до днес се издига на 18 м височина, а археолозите смятат, че отгоре е имало наблюдателница с 24-часов пост. Смята се, че крепостта е построена през IV век, насред пътя за Одрин и Константинопол. Смята се, че това е крепостта Букелон, известна от прочутата битка през 378 г. между римляни и готи, завършила с катастрофално поражение за римляните.
През годините е разрушавана и издигана наново. Имала е огромно подземие, както и параклис. Според някои данни крепостта е окончателно изоставена около средата на 1600-те години.
Построена в началото на XIV в. като своеобразна преграда, бранеща подхода към Одрин, това е една от най-добре запазените военни постройки от времето на Втората българска държава. Тя принадлежи към т.нар. вътрешни кули или донжони – самостоятелно укрепени сгради вътре в очертанията на големите крепости. Кулата има средна част с четириъгълен план и два издатъка, от които източният е полуцилиндричен. Средната част е на два или три етажа, а полуцилиндричното тяло – на три етажа, като последният е служил най-вероятно за параклис.
С крепостта Букелон е свързан също и българският цар Михаил III Шишман, който през 1328 г. завзема крепостта, а малко по-късно я разменя с Византия срещу Созопол. На входната арка има кръстов монограм с три букви М Н Л. Историците смятат, че една от възможностите за разчитане на монограма на входната арка на голямата кула на крепостта е свързана именно с цар Михаил Шишман.
Руините край с. Маточина са обявени за обект от национално значение през 1968 г. Сега е време богатата многовековна история на крепостта да бъде извор на мотивация и вдъхновение на българските воини, които трябва да защитят страната си от бежанския натиск от войните в Афганистан и Сирия.
