Информационен център на Министерство на oтбраната

Антарктида – от човешката мечта до държавната политика

Фото Красимир Тодоров и личен архив

Аулата на Софийския университет събра пет поколения антарктици на 1 декември, Световният ден на Антарктида. Тържеството заедно с фото- и живописна изложба от остров Ливингстън беше и по повод на 30-ата юбилейна антарктическа експедиция и присъствието на България 30 години на Антарктида. Петдесет от антарктиците бяха отличени с медал с уникална обработка за всеки от тях. Моторът и сърцето на събитието, както и през всичките тези години, откакто България постепенно се превръща в истинска полярна държава със сериозна научноизследователска дейност на южния континент, беше проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт. За проф. Пимпирев Иглика Трифонова, журналист и фотограф, участвала в 5 експедиции, обобщава, че личната си мечта той превръща в държавна политика. Той е човекът, на когото се дължи участието ни във всички организации, свързани с Антарктида: Съвет на мениджърите на национални антарктически програми, Комитет „Европейски полярен борд” и Научен комитет за антарктически изследвания.

След първата си полярна експедиция през 1987–1988 г., продължена през 1993–1994 г. България трайно се превръща в част от общност от 29 страни със свои бази, подписали Антарктическия договор, т.нар. Антарктическо правителство – с право на глас за бъдещето на континента, където водата и въздухът са кристално чисти, а пингвините са любопитни и нямат страх от хората….
Теодосий Спасов, създал музика сред антарктическата тишина, където пингвините се заслушват в звуците на неговия кавал, казва: „За мен най-вълнуващото бяха пристигането и слизането от испанския кораб „Хесперидес” по въжена стълба до надуваемата лодка, където попаднахме в ледохода на големи и остри късове лед… Там виждаш истинското черно небе, звезди и Южния кръст”.
От тази година антарктиците сбъднаха десетилетна мечта – да си имат истински научноизследователски кораб и капитан. Това е капитан втори ранг Николай Данаилов, а името на кораба е „Св. св. Кирил и Методий”. Още през 1911 г. варненци създават фондация, която да събира средства за построяване на кораб с такова име, който да тръгне по световния океан…
Идеята днес се сбъдва с усилията на Българския антарктически институт, Софийския университет и най-вече на Висшето военноморско училище във Варна в лицето на неговия началник флотилен адмирал професор Боян Медникаров. Корабът е построен в норвежка корабостроителница с шведска стомана и пригоден за изследователска дейност. И през пролетта ще се появим на картата на морските държави и той ще поеме първото си плаване към полярната ни база на Антарктида, а и към всякакви изследвания в океана.

Повечето полярни кораби се стопанисват от военните

Проф. Христо Пимпирев (вдясно) с гинеколога проф. д-р Никола Василев, бивш вицепремиер, който два пъти участва в експедиция. Всички присъстващи получиха преиздадената му книга „Астрално лято”

Автор: Проф. Христо ПИМПИРЕВ
С ВВМУ във Варна и лично с неговия началник флотилен адмирал проф. Боян Медникаров работим чудесно. Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий” е в сигурните ръце на Военноморското училище. То има огромен опит в стопанисването на кораби. И този кораб дойде в точното време, защото ще служи и за обучение на курсантите през лятото, когато няма да бъде в Антарктида и по пътя до нея и обратно. Така че той ще е полифункционален. Работим непрекъснато и с командира на кораба капитан втори ранг Николай Данаилов. Той беше на курс в Аржентина и в Испания на техните полярни кораби. В повечето държави корабите им се стопанисват основно от военни. В експедицията ни също работихме с военни и се надявам отново да има проекти.”

Фауна от остров Ливингстън – в музей

В навечерието на събитието беше открита и постоянна експозиция „Биоразнообразието на Антарктида” в Националния природонаучен музей при БАН, резултат от изследователската дейност в морето и на сушата около българската база – риби, птици, морски безгръбначни, водорасли, част от които с научна стойност. Някои са много редки, други са нови за науката: 2 екземпляра от бяла ледена риба от единственото семейство гръбначни животни с кръв без хемоглобин, 5 вида риби с гликопротеини в кръвта като „антифриз” против замръзване, пингвинът на Адели, рядък гост около полярната ни база, гигантски антарктически червей до над метър дължина с набор от невротоксини за оръжие срещу хищници. Веществата са с потенциал за разработка на лекарство, вкл. за Алцхаймер.

На зимните си занятия военните сме виждали студ
Полковник о.р. Петър Данчев, д-р по геодезия, бивш зам.-началник на Военно-географска служба на МО, ни разказва как през 2015 г. работят по съвместен проект с двама преподаватели от Университета по строителство, архитектура и геодезия заедно с колегата му тогава капитан д-р Георги Михайлов, а от седмица – майор. А през 2016 г. вече само двамата с д-р Михайлов продължават изследванията си. Създават геодезическа мрежа в района на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” и го картографират. Като през първата година колегите им от университета картографират и дъното на залива пред базата с хидрографска снимка.
Предстои в техен проект да продължат картографирането, да доразвият геодезическата мрежа и направят още геодезически изследвания в района на остров Линингстън. Предизвикателството, казва д-р Петър Данчев, е в промяната на снежната покривка в региона. И е добре в години, в които се показва и грундът, земята да се картографира и земната повърхност, а не само слоят сняг над нея, който е до 3–5 м през лятото на Антарктида.
„За нас като военни, били на достатъчно зимни занятия и виждали студ, както и работили в малък затворен колектив, адаптирането не беше трудно, казва д-р Данчев, а там хората са ентусиазирани, без завист и с желание да помагат един на друг”.
От първата експедиция най-траен спомен им остава пътуването до антарктическата ни база с прекосяването на Атлантическия океан, на екватора, с преминаването на цяла Южна Америка. И тишината, която те посреща в Южния залив, където е базата ни. „Чувах и пукането на леда в глетчерносиния ледник отсреща, когато падат части от него, като гръмотевица е”, споделя д-р Данчев.
Континентът досега не е експлоатиран от човечеството и интересът към него е като към резервен фонд – и за полезни изкопаеми, и за вода, смята той. А с чистотата си Антарктика е една банка на чисти материали, една биологична банка.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top