Ивайло ПАШОВ
Из куриозната история на ЗРВ.
Извън официалния летопис на Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) остават много куриозни случки от житието им, които се предават като легенди от уста на уста. В духа на настъпващите коледно-новогодишни празници разказваме някои от тях, които са хем весели и забавни, хем доста абсурдни, ала напълно реални. Те са от живота на войските и в голямата си част лични преживелици на запасни и настоящи офицери.
Започваме с история, свързана с
прословутата легендировка
на зенитно-ракетните ни поделения в годините на Студената война. С цел да се прикрие принадлежността им към ЗРВ, те са „маскирани” като формирования на друг род войски (най-често на Сухопътните). Военнослужещите от дивизионите обикновено носят зелени униформи със знаци на артилерийски, свързочни или химически подразделения с идеята да поддържат тази заблуда.
„Спомням си за един истински случай, звучащ като виц. Млад лейтенант е разпределен в дивизиона край Дебелт. С обществен транспорт стига до селото и на центъра пита хората пред хоремага къде наблизо има ГСМ поделение. (Такава беше легендировката на дивизиона. Дори до КПП-то беше развърнат един почти истински склад за гориво-смазочни материали с варели, които редовно се чистеха от ръжда и боята им се опресняваше). Старците отвърнали: „Не знаем тук за ГСМ поделение, ама ей там през моста и по пътя навътре в гората има едно ракетно (секретно) поделение – питай ги, те сигурно знаят и ще те упътят” – разказва о.з. подполковник Митко Ганев, който през 70-те години започва службата си във въпросното поделение на ЗРВ. Случката става емблематична и понякога е разказвана и за други воински части.
Не липсват
весели ситуации и по време на бойното дежурство
„Един от случаите, при който бяхме задействани по реална цел, е изключително куриозен – разказва о.з. подполковник Ганев. – Разигра се през една от пролетните вечери в края на 70-те години (около 1977 г.). Бях оперативен дежурен в Командния пункт на дивизиона край Созопол, когато ни вдигнаха по тревога. Получихме заповед да се приведем в режим на готовност за пуск на дежурните ракети. Причината бе нискоскоростна, малоразмерна цел, която дойде откъм Турция, премина държавната граница над морето и летейки по бреговата линия, навлизаше в българска територия. Радарната й отметка бе пулсираща, непостоянна – нещо, което е типично за вертолет.
Старши оперативният дежурен в командния пункт на бригадата (Трета зенитно-ракетна бригада – 3 зрбр) ни предупреди много сериозно, че има голяма вероятност да ни заповядат да обстреляме нарушителя. Той не отговаряше на радиозапитванията и се движеше на север по брега. За опознаването и прехвата му във въздуха беше вдигнат и дежурен изтребител от авиобаза Равнец. Според развоя на ситуацията имахме готовност да се активираме и поразим обекта.
Напрежението спадна, след като пилотът на прехващача докладва, че целта всъщност е… ято патици. Беше го установил визуално, прелитайки край тях. По това време на годината птиците мигрираха от топлите страни и по крайбрежието се насочваха на север.”
Във времената на наборната служба има много забавни ситуации на „гърба” на новобранците в поделенията на ЗРВ. „Съществуваше „традиция” те да се изпращат до автопарка за няколко метра или
една-две кофи… лепистоци или звон
На практика бяха пращани за „зелен хайвер”, защото тези термини, произлизащи от руския език, се отнасяха за нематериални неща. Липистоци наричаме диаграмите на основното и страничните направления, в които под определена форма (на листо, конус и др.) се излъчва в пространството енергията на антената на радиолокатора. Звонът пък е картинка, която се наблюдава на индикатора и служи за оценка на техниката…
Дежурните по парк връщаха войниците обратно под предлог, че това, за което отиват за момента, е свършило и ще им го дадат друг път… Майтапите продължаваха, докато войската не научи какво всъщност значат тези определения” – споделя майор Христо Калъчев, който дълги години служи като старши техник и заместник-командир на дивизион от 2-ра зрбр.
„Преди новобранците да се допуснат да работят до кабините на радарите или тези за управление, имаше „наука” старши техниците да ги карат да напомпат техните гуми. Ала тъй като тази техника е с голям тонаж, когато стои на място, не е с обикновени, а с бандажни гуми (плътни, запълнени само с каучук и без вътрешна гума). Повечето наборници си признаваха, че
не могат да намерят къде е вентилът
Имаше обаче „по-дяволи”, които само и само да излязат в отпуск, докладваха, че са изпълнили заповедта. Съответно старши техниците им казваха да донесат манометър и да измерят налягането на гумите. Тогава мнозинството се предаваха и си признаваха, но не липсваха и такива, които уверяваха, че допреди малко вентилът е бил тук, но сега е изчезнал…” – разказва майор Калъчев, който днес е заместник-командир по техниката и въоръжението в технически дивизион на Зенитно-ракетната база.
Като изпълняващ длъжността командир на дивизион край пловдивското село Трилистник той се сеща и за други любопитни моменти: „Поделението беше в гора, част от държавното ловно стопанство Чекерица. Територията изобилстваше от фазани и зайци (и друг дребен дивеч и сърни) и имаше немалко ловци, които плащаха такса и ги ловуваха. Щом започнеха да гърмят обаче, фазаните бягаха и се приютяваха зад оградата на дивизиона. С времето се бяха научили, че там са в безопасност. Постоянно имахме проблеми с това. Авджиите напираха да влизат зад телените ни огради, за да ги отстрелват и
избухваха пререкания с часовите
В края на 90-те години и началото на новия век пък наборната войска беше изловила с примки голяма част от зайците от резервата. По онова време имаше един куриозен случай с тогавашния министър на земеделието Мехмед Дикме. Той дошъл да ловува в Чекерица, но останал разочарован, защото така и не се натъкнал на зайци. Впоследствие управителят на ловното стопанство звънял на командира на поделението и се оплакал от действията на войниците”.
Историята на ЗРВ помни и редица случаи, в които жертвите не са дивите животни, а обратното – ракетчиците. „През 1984 г., малко след като бяхме открили ново поделение в района на Костинброд, имаше странно произшествие. Кабел между командния пункт и радиолокационната станция на един от зенитно-ракетните дивизиони там се оказва прекъснат. Появиха се съмнения, че може да е саботаж. За да се установи дали е рязан с някакъв инструмент, ВКР-то (разследващият офицер от Военното контраразузнаване) помоли зъболекарят на поделението да направи отливка от мястото, за да се изследва. В нея беше забелязана следа от зъб. Така се разбра, че виновниците са лалугерите, обитаващи района… Скоро след това те се изнесоха оттам. Излъчването на радарите явно им влияеше и ги прогони – разказва о.з. полковник Иван Иванов, който служи във воинската част в онези години.
И това са само няколко от множеството
куриозни и весели ситуации в житието на войските. Навярно всеки, преминал през редиците им, може да разкаже подобни. Защото, както се казва в стиха „За Родината”, на техния командващ от 1990 до 1998 г. генерал-майор Илия Илиев: „Един живот, живян в ЗРВ, най-често е една история!”.
