Информационен център на Министерство на oтбраната

Космическата 2021: 60 години след старта на Гагарин

Николай Големанов

Изпращаме смайваща звездна година.

Беше четвъртък, 16 септември. За първи път в историята на света в орбита около Земята се оказаха едновременно 14 души, и то от пет страни.

Ракета на „Спейс Екс” изпрати към Международната космическа станция (МКС) кораб с четирима американски туристи, двама мъже и две жени. Там ги посрещнаха седем астронавти и космонавти. А в друга орбита трима китайски „тайконавти” се настаняваха в новата станция „Тянгон”.

Рекордът дойде 60 г. след полетите на Гагарин и Титов (вж. „Как Космосът стана обитаем”, в. „Българска армия”, брой 14 от 9 април т.г.) и суборбиталните мисии на Шепърд и Грисъм.

Цялата 2021-ва ярко изпъква в звездните пътища на човечеството. Тя бе наситена с постижения и страсти, изследвания и проекти, граничещи с фантастика. Беше силна година и за частния бизнес, ориентиран към Космоса.

В подем е международното сътрудничество, а и съперничеството. Нов облик придоби схватката на върха. Челното място на САЩ остава неоспоримо, но като техен пръв съперник се очертава Китай.

Кино и туризъм

Живна публичният интерес към астронавтиката, насърчил дори състезание… по кино. Победителят не е Холивуд, колкото и да се стягаше Том Круз за роля в безтегловност. На МКС през октомври снимаха руската актриса Юлия Пересилд и режисьорът Клим Шипенко.

Неузнаваем е космическият туризъм, който през 2001–2009 г. се свеждаше до общо 7–8 „екскурзии” с руски „Союз”-и. 2021-ва донесе същински старт на този бизнес – в зрелищна конкуренция на трима милиардери.

От тях само Илън Мъск („Спейс Екс”) прати хора в орбита. Джеф Безос с „Блу Ориджин” и британецът Ричард Брансън („Върджин Галактик”) предлагат суборбитални разходки. И двамата лично участваха в първите полети и записаха клиенти за месеци напред.

Руската държавна корпорация „Роскосмос” също не изоставя туризма. През есента за поделението й „Главкосмос” бяха отпуснати 4,4 млрд. рубли ($60,6 милиона) – за конструиране на ракета и кораб за туристи. А със „Союз МС-20” на 8 декември т. г. отпътуваха за МКС двама японци – милиардерът Юсаку Мезауа и сътрудникът му Йозо Хирано.

Така, само през второто полугодие от Космоса „вкусиха” над 20 души, които не са професионални астронавти.

Червената планета омагьосва наред

В планетата, която век и половина разпалва въображението, се пресичат повечето извънземни тенденции на 2021-ва.

Някога мнозина поставяха под въпрос бъдещето и изобщо смисъла на пилотираните изследвания. Днес никой не се съмнява, че до 20-ина години човек ще стъпи на Марс. Отчасти това се дължи на 50-годишния Мъск, способен да зарази цял свят с мечтите си.

Триумфът на годината дойде с… една „играчка” (за $80 млн.). Хеликоптерчето на НАСА „Инженюити” („Изобретателност”) се издигна в крайно разредената атмосфера на Марс и до началото на декември бе реализирало 17 полета.

На Марс то стигна, прикачено към „Пърсивиърънс” („Постоянство”), петият марсоход на САЩ. Той бе спуснат на 20 февруари в кратера Джезеро, за да издирва следи от минал живот. Колесният робот започна и сондажи в марсиански скали, а пробите един ден ще бъдат доставени на Земята от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА), в която участват 22 страни.

Също от февруари спътници на Обединените арабски емирства и Китай са в орбита около Марс, където отпреди кръжат апарати на НАСА, ЕКА и Индия. Япония, която преди време не успя да постигне същото, обяви, че през 2024-та ще прати сонда до Фобос – естествен спътник на Марс.

Така Червената планета сякаш реди списък на големите земни амбиции. И даже подчертава кой е основният дуел в третото десетилетие на XXI век.

Китайската космическа агенция изстреля своя 5-тонен кораб „Тянвен-1” през юли 2020-а и с него 7 месеца по-късно реализира отведнъж три цели: спътник в орбита, меко кацане на Марс апарат, марсоход в добра форма – „Цуронг”. Никой не бе постигал такъв „хеттрик” от първи опит.

Пламва нова лунна надпревара

„Напълно възможно” е тайконавти да стъпят на Луната преди 2030 г., заяви този месец китайски топексперт. Това бе планирано за 2036 г., но страната очевидно изпреварва своя график.

Програмата на НАСА „Артемис” (вж. карето) предвиждаше завръщане на Луната през 2024-та, ала финансови и други трудности отдалечиха събитието, може би чак за 2027 г.

Междувременно с китайска техника напредват изследвания „на терен” на обратната страна на Луната. Близо две години там се придвижва 140-килограмовият автоматичен всъдеход „Ютю-2”, който предава изображения и данни. Още през декември 2020-а успешно приключи мисията „Чанг’ъ-5”. Китайски безпилотен кораб събра и достави обратно на Земята 1,7 кг лунни камъчета и пясък, т.нар. реголит.

Свидетели сме на нещо като второ издание на съветско-американската „лунна надпревара” от 1961–1969 г., през Студената война. Стратезите в САЩ вземат това насериозно – и не го крият.

Любопитно е, че и НАСА току прибягва до „китайската карта”, за да издейства още пари за „Артемис”.

А след като пенсионират МКС?

През 2028 г. приключва проектният живот на МКС – това бижу на мирно сътрудничество, обединило научно-техническия потенциал на десетки страни. Там, на 408 км над Земята, от 2000 г. постоянно се поддържат дежурства.

Станцията са дело и отговорност на Русия, САЩ, ЕКА, Канада и Япония, партнират и експерти от други държави. Желание да участва бе изявил и Китай, но американският отказ го отклони към ускорено строителство на собствена орбитална база.

В края на април 2021 г. с ракета „Дълъг поход-5В” Китай изведе в орбита 22,6-тонния основен модул на станцията „Тянгон” („Небесен дворец”), последваха и други елементи и сега там е втори тричленен екипаж, който ще работи общо 6 месеца. Съвсем готова станцията ще бъде до една година.

Що се отнася до МКС, шефове от НАСА и конгресмени настояват тя да действа до 2030 г., така че САЩ да имат време да си осигурят нови орбитални позиции.

Неотдавна НАСА, която бързо развива партньорство с частния сектор, предложи станции да построят четири корпорации, сред които са „Блу Ориджин” и оръжейният гигант „Нортроп Груман”, неин традиционен партньор. Общо над $550 млн. е участието на агенцията в тези проекти.

През лятото и „Роскосмос” обяви намерение за собствена станция. Към момента обаче всички партньори в МКС са склонни да удължат експлоатацията й; изглежда, че започват и преговори.

Скокомобил за Луната и гориво от СО²

Зад видимите събития кипи и друга, тиха надпревара – в хиляди лаборатории и институти, в университети, корпорации и заводи, разузнавателни служби и фирми, тестови полигони, аналитични звена и т.н.

Много нейни резултати предстоят, други са факт

Обичайни са вече ракетите за многократно използване. Тук първенството си удържат „Блу Ориджин” и „Спейс Екс”, която рутинно приземява първите степени на своите „Фолкън-9” и „Фолкън Хеви”. Но такива ракети започват да конструират и китайски институти, както и европейската компания „Ариан Груп”.

Вече не е нищо особено и извеждането на няколко – и дори няколко десетки малки спътника с един старт. То е по силите и на няколко частни компании – конкуренти в сателитните комуникационни мрежи.

***

Решения чакат редица научни и инженерни задания, проверка предстои за порой от идеи. НАСА например иска за непоносимия лунен терен „пикап”, който да бие по скорост и товароносимост старите плахи луноходи.

И се чу за поне един интересен замисъл – средство, което реактивни тласъци ще вдигат и прилуняват меко в серия параболични „скокове”. Авторите уверяват, че икономичният им „скокомобил” ще развива до 30 км/ч.

Ето още някои от обсъжданите през 2021-ва насоки:

– „ЗЕЛЕНИ” РАКЕТНИ ГОРИВА. Предстоят все повече стартове и все по-начесто. Нужни са горива, щадящи атмсферата, нейния озонов слой, целия й състав.

– ЛУНЕН ЕКСКАВАТОР. От студенти – бъдещи инженери, НАСА очаква автоматична система, която да копае реголит – като строителен материал на Луната.

– МЕСТНИ РЕСУРСИ. Много умове са заети с локализиране, извличане и преработка на вещества на Луната и Марс – преди всичко вода, т.е. лед, скрит под повърхността. Авангардна идея е и преобразуването на въглероден диоксид (значи и на марсианската атмосфера) в метан, в гориво.

– РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА. Нищо не охлажда „марсианската мечта” така, както убийствената космическа радиация. Руски учени твърдят, че са изпробвали „щит”, но той опазва само фините прибори. А британски институт търси цялостно решение в плаки от още младото, но сякаш вълшебно откритие графен.

Къде е скафандърът на XXI век?

Разбира се, не всичко върви по вода.

Препъваше се гигантът в ракетния парк на „Спейс Екс” – 120-метровият „Старшип”. Проблемно бе приземяването на първата степен: през декември 2020-а и ранната пролет няколко теста приключиха в зрелищни взривове. Успехът дойде едва на 5 май.

Усложнения до последния момент бавиха изстрелването на руската лаборатория „Наука” – модул за МКС, който би трябвало да е в действие още от 2007-а.

Корпорацията „Боинг”, която трябва – както и „Спейс Екс”, да превозва хора и товари до МКС, разочарова четвърта поред година. Тя още не е изпитала убедително своя „Старлайнър”.

Изненадваща неприятност за НАСА изникна на 10 август, когато главният й инспекторат обяви, че буксува работата над важното за „Артемис” ново поколение скафандри. От 2007 г. досега проектът е погълнал $420 млн., а резултатите са незначителни.

***

Натежава проблемът за замърсяването на околоземното пространство (вж. „Космическите отломки и националната сигурност”, в. „Българска армия”, бр. 52 от 2020 г.). Той не от вчера е на дневен ред, но през есента ЕКА съобщи актуализирани данни.

Около 30 000 са само системно наблюдаваните отломки. Ала статистическите оценки за всичко, което кръжи с огромни скорости около планетата, стряскат повече. Това са 36 500 предмета с размер над 10 см; 1 млн. – между 1 и 10 см, а 330 млн. (!) са късчетата от 1 мм до 1 см.

През годината с въпроса се занимаваха две международни конференции, а за февруари–март 2022-ра е насрочен специален световен форум в Амстердам и Сидни.

Мисли се първо за мерки замърсяването да бъде ограничено. Същевременно експерти и инженери в различни страни умуват над технологии за чистене на наличната „смет”, колкото и непосилно да изглежда то.

НАСА атакува астероид

GMT312_ISS_Flyaround_Part2_1087

И през 2021 г. се реализираха проекти, свързани с дълбокия Космос. В два от тях сътрудничат НАСА и ЕКА.

Сондата DART (съкращение от „Опит за пренасочване на двоен астероид”) бе изстреляна на 23 ноември. Тя трябва да догони малък астероид и към края на септември 2022 г. да го блъсне със скорост над 24 хил. км/час.

Подготвените прецизни средства ще регистрират какви са последиците от удара, как обектът ще се отклони от траекторията си. Това е първа реална „тренировка”, малка стъпка към бъдеща готовност за отбрана, в случай че космическа скала застраши Земята.

От гледна точка на астрономи и астрофизици събитие № 1 за годината е насроченото за 22 декември изпращане на съвършения космически телескоп „Джеймс Уеб”.

Той ще бъде уравновесен на 1,5 млн. км от Земята и ще „вижда” небивало по-надалеч и по-отчетливо в посока както към Слънчевата система, така и към чужди галактики. Очаква се телескопът да стане прозорец към нови знания за произхода и структурата на Вселената. Той ще обогати и каталога на екзопланети, включително такива, на които има условия за живот.

Какво ще покаже сестрата на Аполон

На прага на 2022 г. програмата на НАСА „Артемис” изпъква сред всичко, което се прави в Космоса. Безпилотната мисия към Луната „Артемис-1”, която се задава през февруари, е първо изпитание на мощната ракета SLS кораба „Орион”.

Artemis е Артемида, древногръцката богиня на лова, близначка на Аполон. Програмата припомня за „Аполо”, но са много и разликите.

Хора не само ще стъпят на Луната – за първи път след 1972 г., но и трайно ще присъстват там. Предстои изграждане на база, която да улесни следващи стъпки, включително към Марс.

Около Луната ще кръжи 40-тонната база „Гейтуей”. А „маршрутките” оттам до Луната и обратно осигурява „Спейс Екс”, която има договор с НАСА за $2,9 млрд. (През 2021 г. компанията на Мъск защити тази поръчка в тежък съдебен двубой с „Блу Ориджин”.)

Друга разлика с „Аполо” – програмата не е само американска. Досега над 15 страни са приели покани да участват.

Територия на военни действия?

На 12 април – по повод на 60 години от полета на Гагарин – руският външен министър Сергей Лавров призова за международен договор, който надеждно да забрани разполагането на оръжие в Космоса.

Забрана сега има само за ядрени и други оръжия за масово унищожение. Тя е в договора от 1967 г. за мирно използване на космическото пространство, който си остава „Закон №1” в тази сфера.

Ала, както в Студената война, така и сега напредъкът на ракетно-космическата техника на големите сили е преплетен с военностратегическо съперничество и надпревара във въоръжаването. Това е едва ли не официално – САЩ имат командни структури, свързани с околоземното пространство, а руските ВВС от 2015 г. са в състава на „въздушно-космически сили”.

Добрата новина в наши дни е небивалият разцвет на сътрудничество в Космоса. Но от друга страна, израства трета свръхсила – Китай, а американците са загрижени от хиперзвуковото оръжие на Русия. Пък и не минава месец без полъх на студена война долу, на Земята.

Най-новата позиция на САЩ – „рамка за космическите приоритети”, изрази преди седмици вицепрезидентът Камала Херис. Тя увери, че „САЩ ще демонстрират как космическите дейности могат да бъдат водени по отговорен, мирен и устойчив начин”. Херис обаче изтъкна „растящите заплахи”, предимно от Русия.

Поводът й бе експериментът на 15 ноември м.г., когато руски спътник целенасочено разби на парчета друг руски спътник. Херис нарече това „безотговорен акт, който застрашава спътниците на други страни, както и астронавтите на МКС”.

Още през август т.г. – все поради „руска и китайска заплаха” в Конгреса на САЩ бе внесен документ, озаглавен „Космосът като територия (владение) на военни сблъсъци”. А шефът на американските космически сили (Space Force) ген. Джон Реймънд често обвинява Русия в „заплашително поведение” или „демонстрация на сила” в Космоса.

Така че напрежение има, то личи и в политическа риторика, и във втренченото следене на „противникови” обекти.

Обвинения звучат и против Китай. През ноември ген. Дейвид Томсън от космическите сили призна, че американските хиперзвукови ракетни способности „не са толкова напреднали”, колкото на Китай или Русия. Пред форум по сигурността в Канада генералът каза: „Китайците имат невероятна хиперзвукова програма. Това е много обезпокояващо…”.

Разбира се, част от такива твърдения отчасти са пропаганда, освен това в САЩ те са обусловени и бюджетно, и традиционно се засилват около началото на финансовата година (там тя започва на 1 октомври).

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top