Информационен център на Министерство на oтбраната

Турската оръжейна промишленост с невиждан разцвет

Симеон НИКОЛОВ

Анкара – между финансова криза, рискове за властта и геополитически амбиции.

През последните 5 години турската лира отбеляза четирикратно обезценяване, но най-тежко това удари стандарта на населението през последната година. Ако в средата на септември 2021 г. курсът бе 8,5 лири за 1 долар, то към 19 декември той достигна 17 лири за долар. В средата на 2021 г. задълженията на Турция в чужда валута са 80% от БВП на страната, или 576 млрд. долара. При отслабване на лирата обслужването на дълговете е по–трудно, а голяма част от тях трябва да се изплатят в рамките на 12 месеца. Задлъжнели са турските фирми и банките, правителството.

Международните финансови експерти не изключват проблемите на турските финанси да предизвикат шок на пазарите на облигации и евентуална верижна реакция. И напомнят как през 2008 г. Lehman с дълг от 613 млрд. долара предизвика доминото на световна финансова криза.   

Сривът на Турция поради инфлацията (21,3% през ноември 2021 г.) би влошил и енергийната криза в Европа. Според агенция „Ройтерс”, в края на м.г. тя може да достигне стойности до 37,3%. Издръжката на живота в Истанбул само за година е станала с 55% по-скъпа.  

В последния ден на 2021 г. президентът Реджеп Ердоган призова турците

да запазят спестяванията си в турски лири

Ердоган не предприе нищо, за да спре негативната тенденция във финансовата и икономическата политика. Като обясняваше, че избраният курс и модел на икономическа и парична политика бил близък с китайския, който е успешен и свързан с ниските заплати  и производствени разходи, предпочитани от чуждите инвеститори. Според него основополагащото на новата икономическа политика трябвало да бъдат ниските лихви. За този курс има подкрепата на коалиционната партия на Девлет Бахчели. Фиксацията върху ниските лихви западни журналисти нарекоха „мания”, което ще доведе до провала му.

Чуждите инвестиции в Турция намаляха от 19,3 млрд. долара през 2015 г. на 7,8 млрд. през 2020 г. Както в близкото минало Турция разчиташе на финансови инжекции от Катар, така и сега своевременно бе постигната стратегическа инвестиция от Обединените арабски емирства за 10 млрд. долара за секторите на информационните технологии, енергетиката, хранителната промишленост и здравеопазването. Очакват се финансови сделки с Китай, Катар и Азербайджан.

При такива сделки в трудни за една страна моменти много е вероятно те

да имат и друга, политическа цена

за която ще научим в бъдеще.

Безспорно Ердоган е опитен и ловък политик. От известно време в речника му се повтарят мобилизиращи думи и изрази като „освободителна война”: „Така, както се наложихме срещу господството на военните, както победихме тероризма и предотвратихме преврата, така с Аллах и нацията ще спечелим и тази икономическа война!”.

Във вътрешнополитически план обаче икономическите сътресения и нарастващата тревога на обществеността го поставят в една от най-несигурните ситуации от последните 18 години. Растящите недоволство и протести  могат да попречат на Ердоган да спечели следващите президентски и парламентарни избори през 2023 г. Лидерът на най-голямата опозиционна партия, Народно-републиканската, Кемал Кълъчдароглу още през ноември 2021 г. поиска президентът Ердоган да вземе решение за предсрочни избори, каквито искат 59,6% от турските граждани. В края на годината подкрепата за управляващата Партия на справедливостта се сви до 26,2%. Опозиционните НРП, прокюрдската НДП и новата „Добрата партия” преговарят за национален алианс и привличат повече гласове от управляващите.

Двамата кандидати за президент – кметът на Анкара Мансур Яваш и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, водят съответно с 54,4% и 32,9%. Президентът Ердоган обаче е решен не само да отклони вниманието от икономическата и финансовата криза, но и да си върне Истанбул и атакува кандидата за президент Имамоглу с обвинения, че е назначил представители на Кюрдската работническа партия в администрацията.

Ердоган използва всички средства, за да избегне негативния ефект от кризите върху собствения си имидж. На фона на катастрофалния спад на лирата той чертае образа на „външния враг”, който искал да разруши Турция – Западът и социалните мрежи. Истината обаче е, че и

военното присъствие и ангажиментите в региона

които Ердоган осъществяваше в период на властови вакуум вследствие на изтеглянето на САЩ от Сирия и Ирак, струваха пари, с каквито Турция не разполагаше.

Прекомерните геополитически амбиции на Ердоган, илюстрирани последно на срещата на високо равнище на тюркските държави, на която бе приет план до 2040 г., не кореспондират с реалното положение и възможностите на Турция. Ако е верен принципът, че правителства, притиснати вътрешнополитически до стената, лесно се изкушават от външни военно-политически инициативи, не можем да изключим през 2022 г. Турция да предприеме военни действия в региона.

Въпреки кризата турската оръжейна промишленост бележи невиждан разцвет –1500 турски оръжейни фирми изнасят продукцията си в 138 страни в света. А прогнозите за следващите 10 години са за увеличаване на обема на износа с 400%. Най–успешни са продажбите на турския дрон „Байрактар ТВ2”, доказал се вече в бойни условия. Не се споменава обаче, че

производството му е зависимо от доставките на чужди компоненти

Същото важи и за бойните вертолети, за новия боен самолет, новия танк и др.

Въпреки силните критики и съкращаване на бюджета на проекта за Истанбулски канал, паралелен на Босфора, считан за стратегически, работите по него се ускоряват. Има идея да се привлекат международни инвестиции (вероятно китайски и арабски). Турция не възнамерява да спира сондажите за  природен газ в Средиземно море въпреки конфликтите със страни от ЕС. Новооткритото газово находище в Черно море е с обем 135 млрд куб. м и добивът от него ще започне още през 2023 г.

Финансовата криза в Турция не е основание за намаляване или промяна на инвестииците й на Балканите, защото тази „мека сила” е основана на координация на различни сфери – от културна до икономическа и дипломатическа, и финансирането на проектите не е централизирано, а чрез мрежова структура. Това важи особено за Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Македония. През 2021 г.

Анкара пожертва 1,3 млн. евро за военни нужди на Косово

Стокообменът й със Сърбия през последните 10 години надхвърли 3,3 млрд. евро. Устойчивите геополитически амбиции на Турция, макар и често преекспонирани предвид реалната тежест и възможности на Турция, винаги включват икономическите й интереси.

Утвърдената Концепция за развитие до 2040 г. на осмата среща на Тюркския съвет в края на 2021 г., на която той бе преименуван в „Организация на тюркските държави”, предвижда активизиране на икономическото сътрудничество чрез увеличаване на стокообмена и взаимните инвестиции, създаване на общ пазар и др. Тя не е само инструмент за укрепване хегемонията на Турция, а и за навлизане на по–широки пазари, включително в Централна Азия. Част от страните с тюркско население (около 300 млн. души) са разположени по маршрута на Пътя на коприната и ще отворят пред тюркския свят големи възможности, особено предвид преместването на световния икономически център в Азия. Тоест

Организацията на тюркските държави се готви да бъде важен играч

в световната икономика и геополитика и нов глобален играч в Евразия.

В инициираната от Анкара т. нар. Кавказка платформа „3 плюс 3” (Русия–Турция–Иран и Азербайджан–Армения–Грузия), чието следващо заседание ще се проведе в Турция, се очертават „отлични възможности страните да се възползват от създадената ситуация в региона, от което следва обсъждане на инфраструктури, енергетика, търговия, икономически и други проекти”, както отбеляза представител на Грузия, чрез която Западът ще търси създаване на условия за маневриране на Анкара, докато налага санкции на Москва и Техеран.

Оптимизмът на президента Ердоган, който стъпва на подвижни пясъци вътре, а очаква стратегически успехи навън, е неубедителен. Във всички случаи обаче Турция я очаква един турбулентен период.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top