На 7 януари преди 45 години майор Малчо Малчев изпълнява първия самостоятелен полет у нас на свръхзвуковия самолет.
На 20 декември м. г. се навършиха 45 години от първия полет на самолет МиГ-23УБ в небето на България, пилотиран от майор Малчо Малчев с инструктор съветския полковник Иван Иванич Злобин. На 7 януари 1977 г. отново командирът на ескадрила майор Малчев изпълнява първия самостоятелен чешнегировски полет на свръхзвуковия изтребител бомбардировач МиГ-23БН. Така започва трудният отговорен период на усвояване на самолета. Поставено е началото на свърхзвуковата биография на 25-и изтребително-бомбардировъчен авиационен полк, предшественик на авиобаза „Чешнегирово”. 20 декември започва да се чества като празник на полка, но във времето той остава като
празник на първа ескадрила
Ето някои от спомените за онова време, поместени в книгата „Ние сме 25 ибап”, излязла по повод на 70-годишнината на „Чешнегирово” – 17 юни 1951 г.
Следващите редове са написани от о.з. полковник Малчо Малчев, служил в „Чешнегирово” и командвал 25-и ибап от 1979 до 1982 г. Летецът, известен като човека МиГ-23, почина на 4 август м. г. Роден е на 17 май 1941 г. в Пловдив. Завършил е ВНВВУ „Георги Бенковски” през 1964 г. Записал е 3180 летателни часа.
„На 19 декември 1976 г. разбрахме, че на следващия ден генерал Желязков – заместник-командващ на ПВО и ВВС, идва в „Чешнегирово”, за да се запознае със самолета. Започнахме отново предварителна подготовка. Хората се готвеха вече за посрещането на Новата година, а ние с Иванич се надявахме да поднесем един заслужен подарък на състава на полка.
20 декември 1976 г. С полковника сме на кулата и се взираме в мъглата. Около обед, като че под напора на огромното ни желание видимостта бавно започна да пълзи към подобряване.
– Давай команда да подготвят спарката. Тръгваме! – това бяха исторически думи за новата история на 25 ибап дозвуков. С тях започна
свръхзвуковата биография
на полка. Последното, с което искаше да ни сплаши метеорологът, беше:
– Видимост около 4 км, долна граница на облаците 100–120 м.
Мъглата се беше предала. Завърших предполетния преглед и се подписах в поднесения ми от старши лейтенант Пеев журнал.
– Разрешете рулиране.
– Разрешете излитане.
– Разрешавам! – прозвуча ръководителят на полетите.
Излетяхме. В хронометражния дневник бе записан часът на първият полет на МиГ-23 в „Чешнегирово”. Изпълних заход по системата за кацане в сложни метеорологични условия. Когато бяхме на разчетния завой, разбрахме, че на летището е генерал Желязков. Малко напрегнат, поради половингодишното прекъсване, пък и възстановявах при условия далеч от простите, водих самолета стрелка в стрелка и пробих точно по направление и височина спрямо полосата. Но отзад беше Злобин. На около 50 м той пое управлението, прибра крилото на 45 градуса и на 10 м височина с включен форсаж прелетяхме полосата и с горка (фигура от пилотажа – б.а.) на около 60 градуса се гмурнахме в облаците. Разбрах огромното му желание да покаже
мощта на новия самолет
но за всеки случай хванах здраво управлението и след още един заход по системата кацнах. В бордния журнал записах: „Забележки нямам!”.
…Колелото на историята се завъртя. На 7 януари 1977 г. аз майор Малчев като командир на ескадрилата изпълних първия чешнегировски полет на свръхзвуковия изтребител бомбардировач МиГ-23БН. Започна изпълненият с отговорен труд период на усвояване на самолета”.
А ето какво си спомня за онези дни о.з. полковник Цоко Цоков. Завършил е ВНВВУ „Георги Бенковски” през 1968 г. със специалност летец пилот от военната авиация. Заемал е редица длъжности във формированията в Узунджово и Чешнегирово, както и в щаба на 10-и САК и корпус „Тактическа авиация”.
„На 2 февруари 1976 г. ескадрилата заедно с подполковник Васил Величков – старши инспектор в отдел „Бойна подготовка” на авиацията на ПВО и ВВС, старши на групата подполковник Иван Янков – инспектор в отдел „Бойна подготовка” на 10-и САК и група технически състав потеглихме с влак през Москва към неизвестността…
…Два месеца теоретическа подготовка, два месеца полети и на 6 юни потеглихме обратно. Поради
по-строгите медицински изисквания
към нас като чужденци до полети не бяха допуснати Христо Цонев и Николай Трушков. На тяхно място от България пристигнаха старши лейтенант Минчо Тенев и старши лейтенант Иван Борисов. Трушков и Цонев преминаха на самолети в България и летяха успешно дълги години.
Първи на боен самолет МиГ-23БН излетя подполковник Васил Димитров Величков. И за да приключа с първите полети: в началото на декември 1976 г. командирът на полка подполковник Михайлов ми позвъня в учебния корпус и ми нареди – взимай джипа и отивай в „Графа” да посрещнеш спарка МиГ-23УБ. Попитах защо в „Графа”, подполковник Михайлов ми отговори – заминавай, капитан Асенов подготвя група от технически състав.
На 19 декември 1976 г. спарката с пилотиращи подполковник Величков и инструктор подполковник Белков от СССР прелетя от „Графа” в „Чешнегирово”. През януари 1977 г. започнаха да пристигат и бойните самолети. От Съюза пристигна и инструктор – подполковник Злобин, който възстанови подготовка на всички. Първи на боен самолет МиГ-23 в България полетя майор Малчо Димитров Малчев… Лятото на 1977 г. с инструктор от СССР подполковник Сергей Герасименко преминахме подготовката нощем и полети за бойно използване по земни цели”.
О.з. полковник инженер Светлозар Асенов е служил в 25-и ибап „Чешнегирово” от 1975 до 1986 г. и е заемал длъжностите от заместник-инженер на ескадрила до инженер на полка. Бил е главен инженер на ВВС. Ето неговия спомен:
„За предстоящото превъоръжаване със самолет МиГ-23БН още от началото на 1976 г. в 25-и ибап започна усилена подготовка. Това наложи нова щатна организация, изразяваща се в значително нарастване на количеството на ИТС (инженерно-технически състав), но и
ново мислене при експлоатацията
на самолета. МиГ-23БН бе от трето поколение фронтови изтребител бомбардировач, със сложна конструкция, съвременна пилотажно-навигационна и радиотехническа апаратура, многообразно въоръжение, в който са реализирани най-новите за времето си конструктивни и технологични решения. За първи път българските ВВС имаха самолет с изменяема геометрия на крилото…
…Първият курс в България за обучение и подготовка на ИТС за преминаване към експлоатация на новопостъпилия самолет бе организиран в края на 1976 г. в новия учебен център на авиополка. Много бяха трудностите в този момент, едновременно се поддържаха наличните по щат самолети МиГ-17, новият самолет МиГ-23БН, целодневно се провеждаха теоретични занятия, плюс ежедневните полкови дейности – полети и дежурства. Техниците и специалистите, които дотогава бяха обслужвали реактивен самолет първо поколение, сега им предстоеше да усвоят съвременен самолет от трето поколение”…
Общо в „Чешнегирово” е имало 36 бойни МиГ-23БН и 7 учебно-бойни МиГ-23УБ. На 14 юни 2002 г. 25-а авиобаза бе закрита, а това сложи край и на тези самолети у нас. Един от тях с борден номер 66 е на постамент на разклона за с. Чешнегирово и напомня за онези дни, когато е летял във висините. И изглежда горд дори и в самотата си.
