През 2003 г. за първи път посетихме позициите при Дойран.
Неотдавна стана ясно, че са поругани две български военни гробища в Република Северна Македония от Първата световна война в района на гр. Кавадарци. Твърдеше се, че от двете гробища са останали само каменните плочи, а причината е строеж на магистрала. Първи за разрушените гробища сигнализирал местен жител на гр. Кавадарци. На видеокадри се виждаше, че и при двете гробища, които са на един километър едно от друго, има огромен изкоп. Това обаче далеч не е първият случай. Още през 2003 г. беше проведен военноисторически поход „Дойран 2003“, който се натъкна на подобни гледки. Тогава за първи път от 85 години българи посетиха организирано тези места, където нашите сънародници са оставили младите си години, мечтите си, надеждите си, кръвта и живота си.
За първи път екип на тогавашния ежедневник в. „Българска армия“ също беше в делегацията, която пътува до Македония по тези места. Първата спирка беше край Валандово, на разклона за Нови Дойран. Там беше посетено гръцко гробище от Балканските и Първата световна война. Гробището беше заключено, но впечатление направи фактът, че на входа бяха поставени две надгробни плочи на български войници, надписите на които бяха заличени, но стояха кръстовете за храброст като монументални символи на едно отдавна забравено величие.
Вдясно от гробището се намираше паметен кръст на Десета ирландска дивизия. Това е едно оградено пространство, където в четирите ъгъла имаше малки плексигласови кръстове за памет, поставени от ветерани.
По пътя към Нови Дойран групата попадна на чешма. Тук е била разположена Втора болница на Девета дивизия от българската войска. Чешмата, макар и в окаяно състояние, беше запазена, а от банята са запазени само основите. Строежите са от времето на Първата световна война, а чешмата се намира в непосредствена близост до с. Дедели, което в момента е населено предимно с турско население. Пътят по-нататък води северно от позициите на армията ни, при Дойран. Нови Дойран и Стари Дойран се намират до самия бряг на Дойранското езеро. От тук нагоре по хълмовете са се намирали българските позиции по време на Балканската война.
Левият бряг на езерото днес се намира в гръцка територия и първото село в Гърция, което се вижда от окопите на хълмовете, е Дросатон. Автобусът спира в подножието на хълма. Оттук започват мъчителни стъпки нагоре към славата на българския войник. Полицейска кола почти веднага пристигна на мястото, но нямаше никакви проблеми с властите. Окопите все още се виждаха. Стояха и бетонните укрития.
Пътят продължава към българското гробище край Дойран. Всъщност това вече не беше гробище, защото е било разкопано преди години. Камъните са разпилени, а седемметровият паметник отдавна го няма. На практика това е един хълм, на който няма нищо освен едни празни спомени, изгорели тръни, студ, дъжд и много тъга.
Тук се случва един от най-трогателните моменти по време на посещението на българите в Република Македония. Пръст от София е посипана на мястото на осквернените гробове. Тази пръст покрива славата на нашите сънародници и всички изразяват надежда, че така те получават покой след години забвение.
В плика, в който е донесена пръстта, беше взета друга пръст от Дойран, която е донесена в София. Този символичен акт предизвика сълзи в очите на всички, които, измокрени до кости в непрестанните дъжд и студ, коленичиха пред паметта на българската бойна слава в Дойран. Тук бяха представители на МО, български генерали и офицери от резерва (една немалка част от тях вече не са сред живите), български журналисти, родолюбиви българи. Всички свалиха шапките си, затвориха чадърите и в продължение на една минута върнаха историческите спомени от онези славни дни от националната ни епопея по тези земи.
Участниците в похода направиха кратка почивка в Струмица, където попаднаха на паметна плоча, на която се разказва за „бугарскиот фашистички окупатор“. Следваше обратният път към дома. За първи път от години българите тогава отдадоха заслужена почит на своите герои, оставили костите си под алените нарови дървета на Дойран, където и днес наровете са кърваво червени като кръвта на загиналите синове на България.
За първи път бетон в инженерното строителство в БА
Укритията на Дойранската позиция са били 294 на брой и тук за първи път се използва бетон в инженерното строителство в Българската армия. Окопите са били с по-голяма дълбочина от обикновеното – 1,10 м. Цели три години са били подготвяни тези позиции, за да може впоследствие те да бъдат наистина непробиваеми.
Българската група разполагаше и с „екскурзовод“ от Стари Дойран – Бранко Попов. Това беше човекът, който разказа едни от най-интересните истории за съдбата на българските паметници в Македония.
„Свалете знамената! Минава генерал Вазов!“
През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал-лейтенант Владимир Вазов – героят от Дойран. На гара „Виктория“ в Лондон той е посрещнат лично от лондонския кмет, носител на най-високото английско благородническо звание.
Генерал-лейтенант Владимир Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни воини и 200 бойни знамена.
При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“.
