Защо пада раждаемостта?

Голяма грешка ще бъде да мислим, че демографският колапс е нещо уникално за България. В случая става въпрос за траен и добре изучен процес, наречен демографски преход. През него са минали или предстои да минат всички държави и народи по света. Той започва с бързо намаляване на смъртността поради напредъка на медицината, при сравнително висока раждаемост. Резултатът е бурен ръст на населението. За Западна Европа тази първа фаза на демографския преход приключва още преди Втората световна война. На втория етап раждаемостта вече започва да намалява с по-бързи темпове от смъртността, населението застарява. След това смъртността започва да расте, защото делът на възрастните хора е станал твърде висок, докато раждаемостта пада още и достига границата на простото възпроизводство на населението, която е средно 2,1 деца на една жена. В последната фаза на демографския преход вече има отчетливо по-високи коефициенти на смъртност, отколкото на раждаемост и населението неотклонно намалява.

Към днешна дата в последната фаза на демографския преход са навлезли не само богатите държави от Западна Европа и Северна Америка, но и редица страни в Източна Азия. Раждаемостта е под линията на просто възпроизводство на населението и в Китай, Иран, редица арабски държави. Единствено африканските страни на юг от Сахара все още не са стигнали до четвъртия етап на демографския преход и населението им продължава да расте бурно. За последните две десетилетия раждаемостта средно за света е паднала: 3,25 до 2,4 деца средно на една жена.

Причините за намаляващата раждаемост са от сферата на социалната психология. В миналото наличието на повече деца е било своеобразна застраховка за старини, защото почти никой не е вземал пенсия. В България поне до средата на миналия век възрастните хора, получаващи пенсионни пособия, са били нищожен процент. Освен това със замогването на обществата се променят житейските стереотипи на хората, особено на жените. Индивидуализмът и стремежът към професионална кариера вземат връх и голямо семейство вече не е житейски идеал.

Поради това е абсолютна заблуда, че някакви мерки на държавата ще обърнат радикално демографските процеси. Категорично не е вярно, че материалните затруднения пречат на семействата да имат повече деца. Ако беше така, раждаемостта в Германия щеше да бъда по-висока от тази в Танзания и Конго, но на практика е точно обратното.

Най-застарелите общества по света по правило са и най-богатите, поради което все още могат да вържат баланса между пенсионери и работещи. Най-големият риск за България е да не попадне в групата на остарелите, преди да забогатеят. Ако погледнем данните за раждаемостта по света, се вижда, че нашата страна е по-близо до дъното на класацията. Списъкът на Световната банка дава за България средно по 1,58 деца на една жена, а този на ЦРУ – по 1,49. Средният показател за света е 2,4, а за Европейския съюз – 1,61. В самия край на класацията са все азиатски държави – Тайван, Южна Корея и Сингапур, където са много близо до едно дете в семейство. В Европа най-ниска е раждаемостта в Босна и Херцеговина – 1,35 деца на една жена. Примери за неизбежността на демографския преход имаме и на Балканите. Съвсем доскоро албанците се славеха с висока раждаемост и бурен ръст на населението. Сега обаче жените в Албания раждат по-малко деца, отколкото в България, а Косово също падна под линията на простото възпроизводство на населението.

Населението на България се стопи до нивото от 1934 г.

До края на века може да останем само 3,5 млн., сочи прогноза на ООН

Очакванията за проведеното през септември м.г. преброяване на населението в България бяха песимистични, защото за всички е ясно, че то намалява. Първите оценки на данните от Националния статистически институт обаче надминаха предвижданията на песимистите. Оказва се, че населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души. Това означава, че сме се върнали приблизително на нивото от 1934 г. Тогава жителите на България са били 6,078 млн., но в територията на страната не е влизала Южна Добруджа, ако добавим и нея, ще получим бройката, констатирана при сегашното преброяване. Намаление на населението се наблюдава и при последните четири преброявания, но сега то е най-голямо – с 844 хил. души, или с 11,5% спрямо 2011 г.

От Националния статистически институт потвърждават задълбочаването на негативните демографски тенденции, съществуващи през последните 30 години в страната – намаляване и застаряване на населението, обезлюдяване на отделни нейни територии вследствие на отрицателния естествен прираст и миграционните процеси. През септември са преброени 2 813 847 домакинства, или средно в едно домакинство живеят по 2,3 лица. В миналото този показател е бил по-висок.

Факторите, които определят основните тенденции в развитието на населението за страната, са естественият прираст, който зависи от броя на ражданията и умиранията, както и външната миграция, а в териториален аспект – и вътрешната миграция на населението, и административно-териториалните промени.

Трябва да отбележим, че двата фактора – отрицателен естествен прираст и емиграция, имат почти еднакъв принос за намаляването на населението през последното десетилетие. Естественият прираст за периода 2011–2021 г. е в размер на минус 448 хил. души и дава 53,0% от общото намаление за периода. Останалите 47% се дължат на отрицателното салдо на външната миграция през отчетения период.

Ако погледнем регионалното разпределение на населението, то най-малка остава област Видин със 74 хил. души, а най-голяма е област София-град със своите 1480 хил. души. Само столицата увеличава населението си спрямо 2011 г. със 189 хил. души, или с 14,7%. Във всички останали области е регистрирано намаление, като най-малко е то за областите Пловдив (8,3%), Варна и София, съответно по 10,0%. Най-голямо намаление на броя на населението е регистрирано в областите Добрич и Видин – по 26,3%, и Монтана – с 24,2%. Най-вероятно не е намаляло и населението на втория и третия по големина града – Пловдив и Варна, засега още не разполагаме с данни за тях, а само за техните области като цяло.

Докога ще продължи да намалява българското население? Отговор на този въпрос намираме в дългосрочните демографски прогнози. Най-авторитетната от тях е на Комисията по населението към ООН. Последната нейна прогноза е от 2019 г. и показва, че отчетеното от преброяването в България през 2021 г. е само една от спирките по дългия път на депопулацията. Експертите на комисията са изготвили три варианта за динамиката на населението в отделните държави по света. При междинния, който е и най-реалистичен, населението на България през 2040 г. ще бъде 5,873 млн., през 2050–5,385, към 2084 г. за пръв път ще падне под 4 млн. души, а в самия край на нашия век ще е 3,558 млн. При варианта с още по-ниска раждаемост в средата на века жителите на нашата страна вече ще са под 5 млн., а през 2100 г. – 2,179. При най-оптимистичния вариант през 2050 г. в България ще живеят 5,828 млн. души, а през 2100 – 5,5 млн. И ако това ви се струва голямо пропадане, вижте каква е прогнозата за Китай – между 2030 и 2100 г. населението на най-голямата страна в света ще намалее с около 400 млн. души!

В каре без заглавие към този материал!!!

Изненадващо през 2021 г. електронно се преброиха по-малък процент българи, отколкото през 2011-а. По-малко от една трета от гражданите подадоха данните си през платформата на Националния статистически институт (НСИ). Една от причините за това е, че в началото на преброяването хакерска атака отряза достъпа до тази платформа. Освен това заради страха от COVID-19 НСИ имаше голям проблем с набирането на преброители, които да обхождат домовете. Така останаха стотици хиляди хора, които нито са се преброили електронно, нито са посетени от преброител. 618 хил. души са добавени служебно към данните от преброяването. От НСИ уточняват, че огласените числа са само предварителна оценка за броя на населението и жилищния фонд. Окончателни данни ще имаме едва през есента на 2022 г. и тогава може да има леки корекции.

Парадокс: Хората – по-малко, жилищата – повече

Броят на жилищните сгради в България към септември 2021 г. е 2 096 844 и се увеличава спрямо 2011 г. с 36 хиляди, или с 1,8%. Броят на отделните жилища (апартаменти) е 4 182 383 и се увеличава спрямо 2011 г. с 295 хил., или със 7,6%. Тук обаче влизат и необитаваните къщи и апартаменти.

Защо се получава така, че по-малко хора живеят в повече жилища? Най-очевидният отговор на този въпрос е, че доста хора се местят от села и малки градове към големи населени места и най-вече към столицата. Там те се сдобиват с нови апартаменти, а старите им жилища в родните места пустеят. Преброяването показва, че към 7 септември 2021 г. населените места в страната са 5257, от които 257 са градове и 5000 – села. В градовете живеят 74,3%, или 4 843 175 души, а в селата – 25., %, или 1 677 139 души.

Но не бива да бъдем изцяло черногледи – реалните доходи на българите през последното десетилетие се повишиха значително и това позволява на доста хора да си купят нови жилища и да живеят по-нашироко. Брокерите на недвижими имоти отчитат, че в момента квадратен метър жилищна площ в страната може да бъде купен с най-малък брой средни заплати за последните 10–15 години.

Картината в повечето български села обаче е отчайваща. Там голяма част от сградния фонд се руши и е в много лошо състояние, защото е необитаем. Или пък в къщите са останали само много възрастни хора, които нямат сили и средства да ги поддържат. Спадът в процента на селското население в България се забавя, но причината за това също не носи оптимизъм – просто в селата са останали твърде малко млади хора, които да се изселват. Особено тъжна е ситуацията в някои гранични области като Видинска и Кюстендилска – повечето техни села ще изчезнат от картата на България до средата на века.

От друга страна, има и хора, които се връщат на село. Това са предимно млади пенсионери, които търсят по-спокоен живот в родните си места. Преди време имаше и доста отчетлива тенденция в българските села да се заселват пенсионери от богати западноевропейски държави, но тя започна да затихва – все пак в България вече не е толкова евтино. Сигурно е обаче, че диспропорцията ще се запази – в София ще има глад за жилища, а по селата и в малките градчета ще пустеят стотици хиляди сгради.

Обърната пирамида

Интересна е и разбивката на населението по пол и възрастови групи. Според оценката към 7 септември 2021 г. жените са 3 397 357, или 52,1%, а мъжете – 3 122 957, или 47,9% от населението на страната. Това се дължи на по-високата средна продължителност на живота при жените в сравнение с мъжете.

Разпределението на населението по възрастови групи показва задълбочаване на процеса на застаряване. Делът на лицата на възраст 65 и повече навършени години се увеличава с 5,4 процентни пункта спрямо 2011 г. и с 9,6 процентни пункта спрямо 1992 г. Намаляват броят и относителният дял на децата и лицата в активна възраст.

Таблица. Разпределение на населението по възраст според преброяванията

В рамките на три десетилетия демографската пирамида на страната практически се е обърнала – докато според преброяването от 1992 г. делът на хората на 0–17 г. е бил 24%, а тези в графата „65+“ – 14 процента, днес местата им са разменени. В резултат няма как да очакваме друго, освен процесите на застаряване и свиване на населението да продължат да се ускоряват и през следващото десетилетие с всички последствия за пазара на труда, социалната политика, пенсиите, данъчната система.

Най-големият проблем е, че съотношението между пенсионери и работещи, които изкарват пенсиите на първата група, става все по-неблагоприятно. Въпреки плахите опити за реформа в пенсионната система тя си остава преобладаващо разходно-покривна. Това означава, че парите за възрастните хора не идват от някакви минали инвестиции в активи, а от данъците и социалните отчисления на работещите.

Много голям спад – с над 885 хил. души – има в групата на населението в активна трудова възраст, или между 18 и 64 г. Работодателите казват, че всяка година българският пазар на труда губи по 50 хил. човека. Бързият спад на работната сила носи със себе си конкретни последствия за българската икономика – в бъдеще ще се налага да се върши повече работа с по-малко хора, което тласка страната към по-капиталоемки производства с по-висока производителност на труда и ясна потребност от повишаването на квалификацията и уменията на работещите, коментират експерти от Института за пазарна икономика. Ако в недалечното минало проблем бе безработицата, сега нещата се обръщат и главна грижа е как да се намерят хора за откриващите се работни места. При това има глад не само за програмисти и лекари, а и за общи работници по строежите, санитари и чистачи.

Трябва да е ясно, че и намалялата раждаемост, и емиграцията към по-богати държави са обективни тенденции, върху които много трудно може да се въздейства с мерки от страна на държавата. След влизането в Европейския съюз България се намира в уникалната ситуация да е сравнително бедна страна, но пред нейните граждани да няма абсолютно никаква бариера за преселване и работа в по-богати държави на Стария континент. Освен всичко друго емиграцията е и износ на раждаемост, защото преселниците в Западна Европа са преди всичко млади хора в детеродна възраст. Пандемията от COVID-19 доведе до краткосрочно рязко обръщане в миграционния баланс. През 2020 г. мнозина българи се завърнаха в родината, защото изгубиха работата си в чужбина или пък защото вече можеха да я вършат дистанционно. Това обаче явно не е било било достатъчно, за да елиминира ефекта от миграционните процеси преди това. Доколкото според анализа на НСИ естествените и механичните процеси имат относително равно влияние върху спада на населението, то, изглежда, че ръстът на доходите през последните години не е бил достатъчен, за да спре потока на българи, които търсят по-добра реализация в чужбина.