„Кметът на София” е книга за паметта на града и на софиянци.
Журналистът Станислав Колев преоткрива личността и делото на инж. Иван Иванов, кмет на София (1934–1944 г.), докато работи в Държавния архив върху книгата си „София: от първия трамвай до последната спирка на метрото”. До публикуването на документалния роман на Станислав Колев „Кметът на София” за инж. Иван Иванов е издаден само един биографичен очерк, заснет документален филм и публикувани журналистически материали в интернет.
Много документи за дейността и живота на кмета, работил най-дълго до 1944 г. на този пост в най-големия и бързо разрастващ се град на България след трите войни, осъдена да плаща репарации и със загубени територии. „Да се разкаже за живота на инж. Иван Иванов си заслужава заради паметта на града и на софиянци”, казва Станислав Колев. Наистина, и днес, част от водата във всеки софийски дом идва при нас от Рила благодарение на инж. Иванов. Един от многото българи в първите десетилетия на ХХ в., дипломирани в престижни университети в Европа и завърнали се в Отечеството с идея да направят добро за него.
Семейството
Инж. Иван Иванов е роден в Сливен в семейство на офицер. По-късно преместват бащата в гарнизоните в Стара Загора и София, където с него заминава и семейството. Майор Никола Иванов загива при Дойран. Като офицер загива и братът на Иван Иванов в сражение при Кресненското дефиле. А другият му брат, Мина Иванов, става известен скулптор, създал и скулптурата върху чешмичката срещу църквата „Света София”.
По настояване на баща си Иван Иванов учи в Кадетското училище. Но не го влече военната професия и след 2 години също с негово позволение го напуска и учителства в Годеч, откъдето през 1912 г. заминава в Кралската баварска политехника в Мюнхен, Германия. Но патриотизмът му надделява неговия пацифизъм и той става доброволец в Междусъюзническата война, а в Първата световна е вече мобилизиран на фронта в инженерните части на българската войска.
Дипломира се като хидроинженер в Мюнхен след участието си във войната.
Рилският водопровод
Още преди хидроинженерът Иван Иванов да е назначен за кмет, той се включва в строителството на Рилския водопровод. Преди това за кратко е в пътно-паважното отделение в Софийска община по време, когато дори „Солунска” и „Екзарх Йосиф” са още кални софийски улици… Но началникът на „Водопровод и канализация” инж. Христо Танев оценява специалността му и го кани при себе си. Той му споделя идеята си за изграждането на Рилския водопровод, който да реши стратегически водния проблем на бързо разрастваща се София с прииждащи бежанци от Тракия, Беломорието и Македония. А в хаотично застроените малки, нехигиенични и с малко вода жилища вече настъпват маларията и други епидемични заболявания. Такъв 70-километров водопровод високо в планината е сложен за изпълнение и не е строен и на Балканите. Но за 8 години инж. Иванов проектира и ръководи изграждането на водопровода и го завършва. И на 23 април 1933 г. го открива тържествено на стадион „Юнак”, където за първи път пред столичани бликва рилската вода.
Приятелството с генерал Вазов
Съдбата среща в живота инж. Иванов с генерал Владимир Вазов, легендарният командир на Девета плевенска дивизия, героят от Дойран, кмет на София (1926–1932 г.). Вече е приет законът за строителството на водопровода „Рила–София” и ген. Вазов е председател на комитета за строителството му. Директор на дирекцията по строителството е инж.Христо Танев, автор на идеята, а след преждевременната му смърт директор става инж. Иванов. През цялото време на строителството на водопровода ген. Вазов и инж. Иванов имат много добро сътрудничество. Инж. Иванов е впечатлен от размаха, с който по военному ген. Вазов ръководи общината. Бил е изключително честен и принципен човек, който слага в ред финансите на града и ги прави напълно открити. По негово време са строени много обекти в София, укрепени са бреговете на Перловската и на Владайската река с каменни плочи – там и до днес. Но и след оттеглянето на ген. Вазов от кметския пост във вилата си в Рибарица двамата с инж.Иванов поддържат връзка. И днес вълнение предизвикват писмата на генерала до инж. Иванов, достойни и със своя висок стил. И вече като кмет инж. Иванов се учи за много неща от управлението на ген. Вазов.
А през 1934 г. след преврата на 19 май кандидатурата на инж. Иван Иванов за кмет на София е предложена на Кимон Георгиев от генерал Петър Мидилев, близък приятел на ген. Владимир Вазов, който ги запознава. И на 25 май 1934 г. инж. Иванов поема кметския пост (тогава кметовете се назначават от правителството). И помни думите на ген. Вазов: Не забравяй, че ти държиш ръката си на шалтера за електричеството и на крана за водата на София…
София – модерен европейски град
Това е била мечтата на инж. Иванов – за спретната, павирана, чиста, озеленена София: град-градина, модерен европейски град. Но практичните му дела са били първо да се спре корупцията в общината. С нарочна негова заповед заплаха от тъмничен затвор тегне над служител на общината, който е уличен в кражба. Узрява у него и идеята, че София се нуждае от нов градоустройствен план, който да трасира перспективите за развитието й за 70–80 г. напред. Сред предложенията на едни от най-големите урбанисти на Европа спечелва планът на проф. Мусман. Предвиждат се детски градини и домове за бедни софиянци, голям стадион, както и отворени „зелени клинове” за планинския въздух от Витоша. В развитието на градския транспорт за първи път се включват тролеи – първо по княжевската линия – от „Цар Борис Трети” до Горна баня. Смята, че хората от околните села, които работят в София, трябва да получават същите блага. Тогава голяма София присъединява 7 села. По договор с военното министерство на мястото на казарми се строят жилища за малоимотни хора. Инж. Иванов създава първата общинска полиция, първата спешна помощ в столицата, обединява кадастъра на града, намалява 4 пъти т. нар. данък за ползване на уличните настилки. Лична идея на инж. Иванов е изграждането на паметника на Патриарх Евтимий.
Инж. Иванов създава служба „Чистота” от 800 мъже в униформи, които живеят на казармени начала. Тогава един западен кореспондент пише, че София е от най-чистите градове на Европа…
Обръщането на съдбата
Когато инж. Иван Иванов е арестуван на 10 септември 1944 г. и по-късно – изправен пред Народния съд, се оказва, че за годините като кмет, през чиито ръце са минали милиарди левове, той не е придобил друго имущество освен построената с кредит двуетажна къща за семейството си с трите му дъщери 10 години, преди да стане кмет, която му отнемат. Безсребреник, работил скромно и честно със съзнанието, че е в услуга на софиянци. Което внушавал и на подчинените си. Обвиняват го, че не се е погрижил за софиянци при бомбардировките. Той още през 1936 г. предлага строителство на бомбоубежища, което се отхвърля. Все пак по негова инициатива помещението за трезора в сградата на ул. „Иван Вазов” 12, строена за банка (бившето Военно издателство – б. р.), е използвано при бомбардировките. Но вижда града на колене след 12 500 разрушени сгради.
В рязък завой влиза животът на инж. Иванов и след като се разминава на крачка от смъртната присъда и е осъден на доживотен тъмничен затвор. След 2 години и 4 месеца копаене на въглища в мина „Пирин” е помилван и през 1949 г. му е разрешено да упражнява професията си. Канят го в „Енергохидропроект” и започва проектирането на язовирната стена и на целия язовир „Сталин” (днес язовир „Искър” – б. р.) на длъжност „главен инженер”, после на ВЕЦ „Пасарел”. След пенсионирането отново консултира хидропроекти, пише научни статии, макар да не му възстановяват званието член-кореспондент на БАН, но той дарява специализираната си библиотека. И преодолява обидата и унижението, не затаява злоба, приема съдбата. А тя е съдба като за филм за сгъстеното време, в което световните ветрове обрулват милиони човешки съдби.
***
Авторът на книгата Станислав Колев е син на журналиста Кольо Ст. Колев, полковник от резерва, журналист от края на 1950-те години във в. „Народна армия” и в сп. „Български воин”, а по-късно – главен редактор на сп. „Българско фото”.
