Едно от най-често повтаряните клишета е, че президентът има само представителни функции. Назад във времето президентската институция е показала, че държавният глава е част от инициативи, които не само не са формални, ами и сбъдват мечти. Такъв пример е инициативата „Българската Коледа“, която минава под патронажа на президента. Това е една от най-известните. Но има и други, за които си струва да бъде разказано.
Няма лесно начало на тази история.
„Аз бях на детска, брат ми на училище, дойдоха и ни взеха, и ни закараха в Белоградчик в дома. При мен няма мама и тате, няма кой да ми дава, трябва сама да се боря“, заяви Вержиния Малинова, студент в НСА.
Но след дадения старт историята става такава, каквато си я напишеш. Вержиния знае какво иска от живота си и то се побира в едно изречение – Успех въпреки всичко.
„По цял ден бяхме на игрището, брат ми ме запали по футбола и така“, допълни Вержиния Малинова.
И така е поканена в женския футболен отбор в Атлетико Лом. Печели титлата в областния шампионат и стъпка по стъпка мечтата на Вирджиния я отвежда към Националната спортна академия в София. За ново начало, което струва пари.
„Започнах работа в хотел в Рабиша. Цяло лято работих там, за да имам средства за новото начало“, разказва Вержиния Малинова.
Съдбата обаче ѝ се усмихва. Тъй като успехът ѝ в училище и в спорта е факт привлича вниманието и на президентството.
Президентът дава на Вержи стипендия по инициативата „Подкрепи една мечта“, с която новото начало за нея в София е по-лесно. От две години плановете ѝ са смели не въпреки всичко, а заради всичко, което може.
С каква заявка влезе в политиката Румен Радев
Президентите на България назад във времето са започвали и други такива инициативи, които подкрепят младите хора. В една от тях главната роля е на бързия ум.
„Както Айнщайн казва – Бог не си играе на зарове, няма случайности“, допълни доц. д-р Венелин Тодоров, БАН.
И наградата, която президентът му връчва изобщо не е случайност. Той е изчезващ вид. Млад учен, който мечтае да прави наука в България. И светът вече знае за него.
„Успяхме да направим едно подобрение. Може да се каже, че това е световен рекорд спрямо досегашните разработки“, добави доц. д-р Венелин Тодоров.
Той намира решение на дълго търсения отговор на математическа задача в квантовата механика. Със своя екип подобрява и формулата, която би помогнала при борбата с мръсния въздух. Затова и за своите предишни постижения един ден получава позвъняване от екипа на президента.
„Беше пълна изненада, защото тази награда всъщност 17 години не е давана на учен, завършил и работещ в България. Посветих наградата на майка ми. Именно майка ми изигра ключова роля – тя изигра роля да отида от Русе в София. Аз се страхувах от големия град, всъщност щях да си остана в Русенския университет“, каза още доц. д-р Венелин Тодоров.
Извън строгия президентски тон, извън формалните срещи и протокола, всички президенти са имали силата да пишат и такива истории – срещи, в които място за страх няма.
Източник: bntnews.bg
