Информационен център на Министерство на oтбраната

Автор: Спирдон СПИРДОНОВ

ПСМ-1? При задействане отскача от 50 см до 1,5 м и пръска 1200 стоманени сачми. Мъртвият й радиус е 30 м, което означава, че до 30 м никой не може да оживее. Радиусът на поражение е до 80 м. Това ми разказваше преди време полковник от запаса Атанас Гоневски, началник на Инженерно-техническия сектор в Национална служба „Гранична полиция“ от 1998 до 2001 г. На него, на един друг колега и съответните екипи им е възложено със специална заповед да минират южната ни граница. Било през т.нар. Студена война. Пак на него, но преди 30 години, се пада да организира и да ръководи самото разминиране.

По това време темата е обект на дискусии и в 37-ото Народно събрание.Пресата съобщава за инцидент с 12-годишно момче, което се взривило от мина. Имало разкъсване на мозъка и починало. Много тежко пострадало друго 12-годишно момче, което било с осем парчета от мини в тялото. Години по-рано на същото място, близо до с. Малкоч, мина отнела живота на един граничар и на местен жител. Имало и убити животни по границата. Кметът на Община Крумовград писал до МВР, за да иска съдействие за разминиране.

На границата с Гърция са били устроени 71,27 км противопехотни минни заграждения с обща площ 53 456 дка. Поставени са и 13 926 български мини ПСМ-1, т.е. пехотни скачащи мини.

„През 1992 г. по разпореждане на тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов извадихме и унищожихме първите 227 мини и така освободихме една нива в с. Кушла край Златоград. Беше планирано да завършим разминирането до края на 2001 г.“, припомня полковник Гоневски.

4–5 години по-късно друг министър на вътрешните работи – Богомил Бонев, наредил и били създадени два екипа по шест човека. От септември до октомври 1998 г. извадили и унищожили  2224 мини, а до ноември още 2202. Окончателното разминиране било през 1999-а. През пролетта извадили 2641 мини в района на Момчилград. Участъкът там е окончателно разчистен през август същата година, когато са извадени още 1419 мини. Последно са ликвидирани минните полета край Смолян, като са унищожени 1469 броя.

Имало различни случаи. Четирима нарушители например задействали четири мини. Единият от тях оживял със 120 попадения, а другите загинали. Гърците също си имали минни полета. Охранявали с тях линията „Метаксас“. Това е верига от укрепления, построени по продължение на гръцко-българската граница и замислени като защита на Гърция в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Техните минни полета били на 2 м от нашата бразда. Те започнали разминирането след нас.

Всичките 13 926 мини са взривявани една по една.

На границата с Гърция са били поставени 13 926 български мини ПСМ-1, т.е. пехотни  скачащи мини

Никой не би утилизирал мини, стояли в земята 19–20 години. Не излязло скъпо. Тротилът го имало на склад. Не е купуван. „На нас, разбира се, ни плащаха. Когато започнахме през 1992-ра, командващият ни награди с по една заплата. През 1997–1999 г. премията ни за мина беше една минимална работна заплата – 37 хил. тогавашни лв., или 37 лв. сегашни. Мините не бяха малко и това повлия на пенсията ми“, обяснява полковникът. Животът на всеки е бил застрахован за 10 хил. лв., т.е. тогавашни 10 млн. лв. Нямало сериозни произшествия, но рискът бил голям.

От 72 до 74% от поставените по онова време мини били налице. Другите се взривили най-вече от животни. От разминираните 95% били годни. Най-опитният капитан задействал една мина. Оживели! На следващия ден разбрали как се спасили. Самата мина била дефектна. Най-малката внучка на полковник Гоневски била на 20 дни. Съпругата на капитана била бременна с второ дете, а на старши лейтенанта – с първо дете. Имали са късмет.

Самото разминиране започнало след сериозна предварителна подготовка. Разработена е специална инструкция, утвърдена от командващия Гранични войски. Знанията и уменията на хората са проверени на изпит. Всеки ден имало инструктаж. Всички участници в двете групи са завършили военното училище във Велико Търново, а старшите офицери – Военната академия „Георги С. Раковски“, специалност „Инженерни войски“.

„Бяхме награждавани по командна линия, но получавахме и благодарности от общинските ръководства и местното население за освобождаване на обработваемите площи, отваряне на работни места и премахване на опасността за животните в разминираните райони“, спомня си полковникът.

Този разказ е още едно доказателство, че службата на инженерните офицери е една от най-рисковите.

Независимо къде служат – в Българската армия или в Гранични войски. Поколението преди 3–4 десетилетия изграждаше, а по-късно демонтираше кльонове, минираше и след години разминираше границите. Днес бойците от инженерните формирования са първи и най-ефективни в спасителните действия при наводнения и други природни бедствия.

Самият полковник от запаса Атанас Гоневски е завършил  ВНВУ „Васил Левски“ и Военната академия „Георги С. Раковски“. Службата му преминава в Гранични войски като командир на сапьорен взвод и сапьорна рота, началник на инженерна служба, старши помощник в отдел „Инженерни войски“ на управление „Гранични войски“ и началник на отдел, за да стигне до началник на Инженерно-техническия сектор в Национална служба „Гранична полиция“.

Тогава България заявява, че има 72 минирани полета на територията си, създадени през Студената война. По южната ни граница с Гърция имало 68 минирани полета по протежение на 71 км. Границата ни с Турция също била минирана. Външното министерство съобщава, че  България не е полагала минирани полета по границите си с Румъния и Македония. Обезвреждането на всички противопехотни мини в минираните полета е завършено до 31 октомври 1999 г. Крайният срок за България, установен от „Договора за забрана на мините”, за завършване на разчистването на минните полета беше 1 март 2009 г.

И днес службата на инженерните офицери е една от най-рисковите

Република България е страна по Отавската конвенция от 4 септември 1998 г. В съответствие с разпоредбите на Конвенцията към 31 октомври 1999 г. всички минни полета на територията на страната бяха премахнати, а към 20 декември 2000 г. бяха унищожени и наличните запаси от противопехотни мини (общо 881 970 бр.), като за учебни и тренировъчни цели бяха запазени 4000 бр.

Сред приоритетите на българската външна политика в областта на разоръжаването бе решаването на въпроса с противопехотните мини, собственост на Въоръжените сили на Република Гърция, останали на територията на страната ни след инцидента от 1 октомври 2014 г. в складовете на завод „Миджур”. В резултат от предприетите действия в периода 1 октомври–20 ноември 2018 г. бе осъществен трансфер на всички противопехотни мини обратно на гръцка територия. С това действие Република България е в пълно съответствие със задълженията си по Отавската конвенция, а българското правителство отговори на високите обществени очаквания за окончателно ликвидиране на последствията от инцидента.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top