Информационен център на Министерство на oтбраната

Президентът Радев: Българският войник е изумявал света с героизъм и военен гений

Любомир ДЕНОВ

Върховният главнокомандващ присъства на официалната премиера на документалния филм „Белите орли“.

Българският войник е изумявал света с героизъм, подвизи, изобретателност и военен гений, защото никога не е бил завоевател, защото винаги е бил силен в своята кауза – националното обединение на България.

Това заяви президентът Румен Радев, който присъства на официалната премиера на документалния филм „Белите орли“. Филмът бе  представен в Дома на киното в понеделник от сценариста полковник о.з. проф. д.в.н. Димитър Недялков, от режисьора Владимир Щерянов и продуцента Добромир Чочов. Лентата  разказва историята на германския лейтенант Рудолф фон Ешвеге и българските поручици Владимир Балан и Иван Узунов, пилоти изтребители, бранели небето на Беломорието и Източния сектор на Македонския фронт през Първата световна война. 

Държавният глава посочи, че българската кинематография е в голям дълг към славната история на Българската армия в нашите войни за национално освобождение, независимост и  обединение. „Славните страници от българската история заслужават екранизация“, подчерта още президентът Румен Радев и добави, че ще продължи да подкрепя създаването на документални филми с такава тематика. 

На прожекцията бяха дошли още зам.-министърът на отбраната Александър Петков, командирът на ВВС ген. майор  Димитър Петров, началникът на Военната академия ген.-майор Груди Ангелов, офицери, общественици. Тук бе и бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов.

В центъра на повествованието са подвизите на трима летци германският поручик Рудолф фон Ешвеге и българските му колеги Владимир Балан и Иван Узунов. Действието се развива в годините на Първата световна война, когато българската 10-а пехотна дивизия, позната още като  Беломорската дивизия, се сражава срещу френско-британски войски на т.нар. Македонски фронт по долината на р. Струма и в района на градовете Драма и Ксанти. В центъра е сравнително неизвестната за българската общественост история на младия германски пилот Рудолф фон Ешвеге, който загива едва 22-годишен във въздушен бой, след като за кратко време е натрупал 20 документирани победи над противника и 6 непотвърдени по обективни причини. Ето защо в българската военна история Ешвеге ще остане като Беломорският орел заедно с българските си колеги Узунов и Балан. 

Рудолф фон Ешвеге е роден през 1895 г. в градчето Бад Хомбург, разположено в географския център на Германия. За първи път полита на балон, но мечтата му е да управлява самолет. По това време изборът на машини не е бил голям. Затова Ешвеге първоначално се приучва да лети на леки разузнавателни самолети. Развитието на войната обаче дава възможност да полети и на изтребител. Това се случва на Македонския фронт, където български и немски войници се сражават рамо до рамо срещу френско-британска групировка на Антантата.

През февруари 1916 г. Рудолф фон Ешвеге е за първи път на изтребител „Фокер“ и бързо свиква с него. В същата година го произвеждат лейтенант, което е последвано от ново назначение – 66-о германско авиационно подразделение на Македонския фронт, разположено в гр. Ксанти, който тогава е бил в пределите на Царство България. В онези времена България е била част от т.нар. Троен съюз между Германия, Австроунгария и Италия, който е воювал срещу Антантата – Англия, Франция, Русия.

В Ксанти Ешвеге получава единствения изтребител „Фокер“… Всички други машини били разузнавателни, тоест без никакво въоръжение. „Фокер“ за времето си е бил уникален самолет, превъзхождащ машините на противника, но е бил един-едничък, коментира полк. о.з. проф. Димитър Недялков.

От септември 1916 г. до юни 1917 г. лейтенант Ешвеге е изпълнявал сам почти всички задачи по въздушното прикритие на 10-а Беломорска дивизия и за негова чест се е справял блестящо. Малко по-късно към него се присъединяват българските пилоти Владимир Балан и Иван Узунов.

Първият прехват на Ешвеге е срещу британски самолет „Фарман“. Във въздушния бой е улучена една от противниковите машини, която пада в морето. Заради гъстата облачност обаче победата не е документирана и съответно – не била призната.

През октомври 1916 г. авиационното подразделение на Ешвеге се развръща на летището край Драма. Буквално в следващите дни той постига първата си въздушна победа. Боят е бил особено труден, защото още в първите минути оръдието му отказва. Ешвеге е бил принуден преди всяка атака да презарежда, за да открие огън. И така – 23 пъти, докато вражеският самолет пада. Днес останките от машината се намират в Националния военноисторически музей. Към февруари победите са вече 4 и лейтенант Ешвеге се превръща в голям проблем за британското командване, което има амбицията да господства в небето над Македонския фронт. Британските асове Грийн и Оуен буквално започват лов за Ешвеге. На 28 февруари 1917 г. най-сетне го пресрещат в Драмската котловина. За германеца е нещо нормално да се бие с превъзхождащ го противник. И затова с особена стръв се хвърля, когато картечницата на капитан Грийн засича и той се отделя, за да презареди. В боя един на един Ешвеге улучва фатално британската машина и нейният пилот капитан Оуен каца аварийно. След като излиза читав от кабината, Оуен сваля белия си шал и го развява, което на авиационен език ознаава, че се признава за победен. След това запалил своя сравнително нов самолет, за да не може противникът да се запознае с неговите характеристики.

През май най-сетне Ешвеге получава съвременен изтребител от типа „Албатрос Д-3“, който бил не само по-бърз, но и по-мощен от „Фокер“.

По признание на българския пилот Владимир Балан Ешвеге е бил особено чувствителен към все по-дръзките набези на британски самолети над Драма. След една тяхна бомбардировка на летището Ешвеге разярен скача в двуместен разузнавателен самолет, пълен с бомби, и поема към остров Тасос, където било летището на англичаните. Постига пълна изненада. Никой не очаква подобен отговор. За минути Ешвеге с помощта на наблюдателя на самолета изсипват целия бомбен товар над летището. За техен късмет улучват хангар, в който се намирали 3 самолета. На другия ден пак с пълна изненада Ешвеге се връща на Тасос и документира пораженията. От снимките се вижда, че британският хангар още димял.

На 8 юли 1917 г. Владимир Балан и Иван Узунов постигат първата въздушна победа на българската изтребителна авиация. Във въздушен бой над Петрич двамата застигат 6 британски самолета. След кратък бой едноместен „Армстронг Уитъурт ФК-8“ е улучен и се приземява аварийно край Петрич. Пилотът му – капитан О‘Дуайър, който се оказва командир на 17-а британска ескадрила, се предава в плен. Останалите британски машини напускат боя. Първото поздравление двамата български пилоти получили от своя колега Рудолф фон Ешвеге.

По признания на Балан и Узунов лейтенант Ешвеге воювал за България като за своя родина. Тримата развили своето приятелство не само във въздуха, но и на земята. Тогава Узунов е бил на 26 г., а Ешвеге и Балан – по на 22 г.

Тримата заедно се справят успешно със задачата да унищожат вражески балони, които изпълнявали задачи да коригират огъня на британската артилерия и да съобщават за придвижвания на българските войски.

На 21 ноември 1917 г. лейтенант Рудолф фон Ешвеге излита в последната си бойна мисия. Задачата била по-скоро проста – да унищожи поредния разузнавателен балон на противника. Веднага след излитането български наблюдател забелязал, че за разлика от предния ден около балона било особено тихо. Липсвало каквото и да било въздушно прикритие, мълчали зенитните средства от земята, а балонът, който обикновено се издигал на 300–400 м., сега излетял почти на 700 м. Нашите разбрали, че се готви капан, но връзка с пилота нямало. Както винаги, Ешвеге атакувал мощно балона и открил огън, след като се приближил максимално. Миг след това балонът избухнал и огненото кълбо увлякло самолета на Ешвеге към земята. Засада, капан! Тъй като почти година британците не могли да победят Ешвеге в бой, решили да го ликвидират с коварство. Заложили в балона 350 кг взрив и го възпламенили с електрическа искра от земята. Но  едва след като се убедили, че това е самолетът на германеца.

Тялото на Ешвеге било открито сред останките на самолета.

Така загинал лейтенант Рудолф фон Ешвеге – за българите Беломорският орел. За немците – Рихтхофен на Балканите. Манфред  фон Рихтхофен със своите 60 въздушни победи е най-успешният германски пилот по време на Първата световна война. Наричали го още Червеният барон заради цвета на самолета му. 

Погребали Ешвеге с почести в центъра на гр. Драма.

Поручик Иван Узунов продължил да лети и загива след тренировъчен полет над летище Божурище през 1924 г. На негово име е наречен конструиран в България самолет У-1.

Поручик Владимир Балан също продължил да лети, после учи в Германия. По време на Втората световна война е назначен за началник на самолетната работилница в Скопие. В смътните дни на септември 1944 г. изчезва безследно.

PS: След като документалният филм бе завършен, стана ясно, че българин – поклонник на Рудолф фон Ешвеге, е нарекъл своя син на негово име. На 24 юли 1946 г. в с. Зверино се ражда отроче от мъжки пол, което в кръщелното свидетелство е записано като Ешвеге Петров Стоянов. Бащата Петър Стоянов години наред пази като реликва книжката „Беломорският орел“ от поредицата „Войнишка библиотека“. Когато тръгва на училище, Ешвеге е сменен с Михаил. Но кръщелното остава. Остават и безкрайното уважение и признателност пред подвига на германския пилот. Михаил/Ешвеге е жив и здрав, пенсионирал се е в родното Зверино след десетилетия работа в завода за черна мед в Елисейна. Народът наистина е възприемал Рудолф фон Ешвеге като герой, след като един баща решава да нарече на негово име първородния си син, коментира  президентът Румен Радев.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top