Информационен център на Министерство на oтбраната

Путин блъфира, няма да удари Украйна

За Москва ползите от евентуално нападение ще са нищожни, а вредата – огромна.

Когато през март 2014 г. в Крим се появиха т.нар. зелени човечета, които окупираха полуострова, Русия не беше отправяла никакви предупреждения към Украйна или към Запада, че замисля военна агресия срещу съседите си. По същия начин се развиха събитията и при отцепването на Донецк и Луганск от Украйна през пролетта и лятото на същата година. Сепаратисткият бунт избухна изненадващо, Москва прати военна и финансова помощ и в крайна сметка Киев загуби контрола над едни от икономически най-важните източни райони на страната. Сега случаят е обратният – Русия трупа големи войскови части по границите с Украйна, при това не само от изток, но и от юг (Крим), и от север (Беларус). Това е съчетано със заплашително и арогантно поведение на Москва на дипломатическата сцена. Въпреки това война няма да има.

Куче, което лае, не хапе

Путин блъфира, за да сплаши украинците и да изтръгне отстъпки от Запада.

Няма нито един сценарий, при който Русия да излезе на печалба от евентуален масиран военен удар срещу Украйна. Вярно, съотношението на силите между двете държави е в полза на руснаците, но разликата не е чак толкова съкрушителна, че да може потенциалният агресор да си прави безнаказано каквото поиска. За разлика от 2014 г. евентуален опит на Москва да откъсне нови части от украинската територия би срещнал ожесточена военна съпротива. Ще има много жертви, войната ще продължи дълго и ще бъде посрещната негативно от руската общественост. А Путин може и да е диктатор, но винаги се съобразява с общественото мнение в страната си и жадува за одобрение.

И най-важното – не е ясно каква точно цел може да постигне Русия, дори и войната да бъде бърза и победоносна за нея. Окупация на нови части от Украйна? Нет, спасибо, биха казали в Кремъл. Окупирана територия с враждебно чуждо население носи само пасиви – финансови и най-вече геополитически. Нека да не се заблуждаваме от случая с Крим – там по-голяма част от населението са етнически руснаци и още през 2014 г. нямаха нищо против да заменят украинските си пенсии и заплати с по-високите руски. В останалата част на Украйна обаче националното чувство е силно, дори в Харков никой няма да посрещне руснаците с хляб и сол.

Напоследък усилено се тиражира друга фантасмагория – че руснаците искали да нападнат Украйна,

за да сменят властта в Киев

Това можело да стане дори и без сухопътни бойни действия – само с мощни авиационни и ракетни удари срещу украинската столица. Няма спор, че в една евентуална война Русия ще има отчетливо въздушно превъзходство над Украйна. Но само тотално непосветен в политическите тънкости човек може да си помисли, че някаква прокремълска власт може да се задържи в Киев дори и няколко часа, след като руските войски си тръгнат от града. През тази седмица британското външно министерство стана за смях с твърдението, че Москва се готвела да доведе на власт в Киев свое протеже. И дори бе назован конкретен политик – бившият украински депутат Евгений Мураев. Самият Мураев яростно отрече подобни слухове и поясни, че е в лоши отношения с Москва, дори негови бизнес активи били блокирани в Русия. Но по-важно е друго – още от 2014 г. в Украйна има отчетливо антируско мнозинство. Има и страшно много проруски политици и партии, но те са без шанс да се доберат до властта и да я удържат.

Освен че няма да реализира съществени ползи от война с Украйна, Русия ще понесе и страшни геополитически и икономически щети от такъв конфликт. САЩ и другите съюзници от НАТО няма да пратят войски да се бият за Украйна, но моментално ще наложат санкции на Москва. И в този случай те не биха били като сега действащите меки ограничения срещу определени руски политици и бизнесмени. Не, вероятно ще бъде засегната сърцевината на руската икономика и най-вече нейната финансова система. Дори и пълното изключване на Русия от системата за международни разплащания SWIFT да се окаже невъзможно, американците могат да направят така, че повечето доларови транзакции на руските стопански субекти да бъдат блокирани. Това е почти смърт за голяма отворена икономика като руската. Отделно от това можем да забравим за големите газопроводни проекти като „Северен поток-2“.

Тогава възниква въпросът:

Защо й е на Русия да нагнетява военно напрежение

в Европа, след като не смята да воюва реално? Някои наблюдатели опитва да обяснят действията на Москва с не съвсем рационалните политическо поведение и действия на Владимир Путин, но това отвежда дебата в грешна посока. С нито едно от досегашните си геополитически решения руският президент не е показал, че се ръководи от нещо друго освен от хладния разум и преследването на напълно рационални цели.

И все пак, за да разберем сегашното дрънкане на оръжия от страна на Москва, трябва да се вгледаме в психиката и актуалната политическа позиция на Путин. Вътре в Русия той вече е постигнал всичко. Властта му у еднолична и безгранична, главният опозиционер Алексей Навални е хвърлен в затвора, пред президента прекланят глава и всички олигарси милиардери. Затова Путин вече се интересува преди всичко от успех на международен терен. Той жадува за признание от лидерите на най-силните държави в света. Да седне на една преговорна маса с Джо Байдън, да общува с него като равен с равен. Точно в тази светлина трябва да бъдат тълкувани демонстративно нахалните искания, които Русия отправи към Запада през миналия месец – изтегляне на военната инфраструктура на НАТО на позициите от 1997 г. и отказ от разширение на Алианса на изток.

А защо точно сега Путин реши да провокира военно напрежение и да постави ултиматум на американците? Няма някакво конкретно събитие, което да активира руснаците именно в края на 2021 г. По-скоро става дума за постепенно натрупване на военна мощ и политическо самочувствие. През последните години Русия напредна много в областта на хиперзвуковите оръжия, или поне създава такова впечатление с постоянните си хвалби. Цените на петрола сега са доста високи, а тези на природния газ направо полудяха и Европа осъзна колко силна е енергийната й зависимост от Русия. Освен това префокусирането на американците върху Китай създава усещане, че те биха могли да направят някакви отстъпки на Путин в Европа, за да се съсредоточат върху борбата с експанзията на азиатския гигант.

В действителност обаче позицията на Русия въобще не е толкова силна, че да принуди Западът към някакви конкретни отстъпки на европейския геополитически терен. Светът все още не е излязъл от геополитическата рамка, очертана с края на Студената война. А тя завърши с разгром за Съветския съюз, респективно за Русия, която го наследи след разпадането му. Москва може и да има голяма военна сила, но си остава много слаба в демографско и икономическо отношение. Хич я няма и в сферата на т.нар. мека сила. Поради което не е трудно да се предвиди, че ултимативните й искания ще бъдат отхвърлени.

Готов ли е Киев за война?

Всички военни наблюдатели са единодушни, че днес украинската армия е много по-силна в сравнение с 2014 г., когато тя бе победена в боевете за Донбас. През годините след анексията на Крим числеността на украинските въоръжени сили нарасна от 166 до 261 хил. души. Разходите за отбраната и сигурността се увеличиха от 3% от БВП през 2014 г. до 6% от БВП през 2022 г., което в парично изражение е над $11 млрд. През последните 7 години украинската държава харчи за превъоръжаването на армията по около $1 млрд. годишно. Съществено бе подобрено състоянието на отбранителната промишленост на страната.

Води се активна работа и за реформиране на силите за териториална отбрана на Украйна. От 1 януари 2022 г. на основание на Закона ”За основите на националната съпротива”. Силите за териториална отбрана станаха отделен род войски в украинската армия. Законът предвижда Силите за териториална отбрана да действат на териториално-зонален принцип, извън районите на бойни действия. Но по решение на президента те могат да бъдат привличани и за изпълнението на други задачи. Според този закон всички мъже и жени под 60-годишна възраст могат да бъдат мобилизирани в редовете на въоръжените сили. Освен това Киев анонсира амибициозна цел да оспори руското превъзходство в северната част на Черно море, като изгради наново своя военноморски флот и да постори две нови военни бази за него в Николаев и Бердянск.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top