Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ: Изграждаме батальонна бойна група под българско командване

[post-views]
ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ: Изграждаме батальонна бойна група под българско командване

Това ще бъде и българската позиция в рамките на обсъжданите мерки в НАТО, каза  министърът на отбраната Стефан Янев по време на извънредното заседание на Народното събрание.  Нито един български войник, заяви той,  няма да вземе участие в евентуален конфликт в Украйна

Спирдон СПИРДОНОВ

Нашата отбранителна стратегия ще се фокусира и ще бъде изградена на база на Българската армия. Това каза премиерът Кирил Петков след правителственото заседание в сряда, когато  бе изслушан  доклад на министъра на отбраната Стефан Янев за ситуацията НАТО–Русия. По-късно същия ден се проведе извънредно заседание на Народното събрание в две части – открита и закрита. В първата бяха изслушани министър-председателят Кирил Петков, министърът на отбраната Стефан Янев и министърът на външните работи Теодора Генчовска.  Във втората въпросите бяха към началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, директора на Служба „Военно разузнаване“ бригаден генерал Венелин Венев, председателя на ДАНС Пламен Тончев и председателя на ДАР Антоан Гочев. 

От думите на министър Янев стана ясно, че развитието на собствения отбранителен потенциал трябва да бъде в посока подготовка на това, което се нарича батальонна бойна група от български войски под българско командване с използване на националната командна верига. Той подчерта, че това ще бъде и българската позиция в рамките на обсъжданите мерки в НАТО. Разбира се, в това решение, подчерта министърът, се посочва, че България продължава да разчита на дипломатическите усилия за предотвратяване на кризата около границите на Украйна.

След анализ на нашите възможности и способности и желанието ни

да не бъдем консуматор на сигурност

потърсихме най-добрата опция, каза министърът. Ако политическото решение бе „НАТО да дойде и да ни пази“, отбеляза той, означава, че неглижираме собствените си военни способности и няма да ги развиваме, както е било през последните 12 години. Решението обаче е, че сме съгласни да направим такава бойна група, но тя да бъде българска. Т.е. България е рамковата държава и държавата домакин.  „Един български батальон ще бъде определен за изпълнението на тази задача и съответно неговите командване и управление, командната верига в посока обмяната на информация с военните органи на НАТО ще стават чрез национални комуникационни канали“, обясни министърът. От чисто военна гледна точка това означава, че този батальон, който ние посочим, ще бъде в постоянната си местостоянка, но ще увеличи темпа на обучение, на подготовка и на учения по различни видове сценарии.  Ще води нормална, но засилена подготвка. Още от министъра: „Не предвиждаме някаква ескалация, планове за защита на националната територия, нито този контингент да отиде някъде извън територията на Република България и да изпълнява други задачи.“

Както на заседанието на правителството, така и на Народното събрание бе посочено, че ще се търси възможност дефицити на способности на армията, появили се през годините, да бъдат компенсирани по приоритетен начин. Според министъра тези дефицити са в резултат на

несистемно финансиране

на Въоръжените сили. В това отношение той посочи необходими промени в законите за държавния бюджет и за отбраната и Въоръжените сили. В тази връзка, продължи министърът,  решението ни казва, че тази батальонна бойна група ще бъде национална, но е дадена възможност този тип способности, които при нас са дефицит, при желание и възможност да бъдат заети от други страни. Става дума за много по-малки формирования от батальон, но за създаване на условия за предаване на опит и ползване на процедури и практики, които в момента в Българската армия не могат да бъдат тренирани.

Можете ли да гарантирате, че български военнослужещ, в това число и от тази батальонна бойна група, няма да вземе

пряко участие в евентуален въоръжен конфликт

в Украйна, попита председателят на Комисията по отбрана Атанас Зафиров. Министър Янев отговори така: „Нито един български войник няма да вземе участие в какъвто и да било вид конфликт или операция на територията на Украйна или друга държава, без тези решения да бъдат взети тук, в тази зала, или в Министерски съвет. В този момент – да, категорично! Няма такова предвиждане. Става въпрос за по-интензивна военна подготовка. Този контингент ще се готви, както всички веннослужещи от Българската армия, да бъде защитник на Родината“.

На твърдението на народния представител Николай Дренчев, заместник-председател на Комисията по отбрана, че у нас има

чужди военни бази

и ние не знаем какво се случва в тях, министърът припомни, че става дума за съвместни съоръжения по договор за сътрудничество между България и САЩ. Те са полигонът „Ново село“, летище Граф Игнатиево, летище Безмер и складова база в Айтос, която на практика не се използвала. Възможностите на полигона, където  се подготвят не само български и американски военнослужещи, са за провеждане на едно батальонно тактическо учение. Фиксираната в договора численост никога не е надвишавана, каза министърът, т.е. не повече от 2500 души чужди войски за една ротация. В момента има такова учение с около 200 американски военнослужещи.

Народният представител Александър Александров приветства обръщането на правителството с лице към съществуващите дефицити в отбраната на страната. Той подчерта, че истинската солидарност се изразява чрез чл. 5 на Северноатлантическия договор, но такава небходимост в момента няма. Според него изграждането на такава батальонна бойна група е добро решение. Той обърна внимание на състоянието на българската бойна авиация, което определи като политически провал. Докато не дойдат новите самолети и не се вземе решение за вторите осем, трябва да се поддържа наличната, смята депутатът, който е и заместник-председател на Комисията по отбрана.

Кризата дава възможност да се обърне необходимото внимание на осигуряването на Въоръжените сили, бе един от изводите от извънредното заседание на парламента. Това обаче означава още в бюджета за 2022 г. да се отделят повече средства и да се промени механизмът на тяхното изразходване. В този смисъл министър Янев се надява, че записаните сега в проекта на бюджет средства за отбрана от 1,73 на сто от БВП ще бъдат увеличени при гласуването от народните представители.

Най-ново

Единична публикация

Избрани