Любомир ДЕНОВ
Върховният главнокомандващ присъства на официалната премиера на документалния филм „Белите орли“.
Българският войник е изумявал света с героизъм, подвизи, изобретателност и военен гений, защото никога не е бил завоевател, защото винаги е бил силен в своята кауза – националното обединение на България.
Това заяви президентът Румен Радев, който присъства на официалната премиера на документалния филм „Белите орли“. Филмът бе представен в Дома на киното в понеделник от сценариста полковник о.з. проф. д.в.н. Димитър Недялков, от режисьора Владимир Щерянов и продуцента Добромир Чочов. Лентата разказва историята на германския лейтенант Рудолф фон Ешвеге и българските поручици Владимир Балан и Иван Узунов, пилоти изтребители, бранели небето на Беломорието и Източния сектор на Македонския фронт през Първата световна война.
Държавният глава посочи, че българската кинематография е в голям дълг към славната история на Българската армия в нашите войни за национално освобождение, независимост и обединение. „Славните страници от българската история заслужават екранизация“, подчерта още президентът Румен Радев и добави, че ще продължи да подкрепя създаването на документални филми с такава тематика.
На прожекцията бяха дошли още зам.-министърът на отбраната Александър Петков, командирът на ВВС ген. майор Димитър Петров, началникът на Военната академия ген.-майор Груди Ангелов, офицери, общественици. Тук бе и бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов.
В центъра на повествованието са подвизите на трима летци – германският поручик Рудолф фон Ешвеге и българските му колеги Владимир Балан и Иван Узунов. Действието се развива в годините на Първата световна война, когато българската 10-а пехотна дивизия, позната още като Беломорската дивизия, се сражава срещу френско-британски войски на т.нар. Македонски фронт – по долината на р. Струма и в района на градовете Драма и Ксанти. В центъра е сравнително неизвестната за българската общественост история на младия германски пилот Рудолф фон Ешвеге, който загива едва 22-годишен във въздушен бой, след като за кратко време е натрупал 20 документирани победи над противника и 6 непотвърдени по обективни причини. Ето защо в българската военна история Ешвеге ще остане като „Беломорският орел“ заедно с българските си колеги Узунов и Балан.
Рудолф фон Ешвеге е роден през 1895 г. в градчето Бад Хомбург, разположено в географския център на Германия. За първи път полита на балон, но мечтата му е да управлява самолет. По това време изборът на машини не е бил голям. Затова Ешвеге първоначално се приучва да лети на леки разузнавателни самолети. Развитието на войната обаче дава възможност да полети и на изтребител. Това се случва на Македонския фронт, където български и немски войници се сражават рамо до рамо срещу френско-британска групировка на Антантата.
През февруари 1916 г. Рудолф фон Ешвеге е за първи път на изтребител „Фокер“ и бързо свиква с него. В същата година го произвеждат лейтенант, което е последвано от ново назначение – 66-о германско авиационно подразделение на Македонския фронт, разположено в гр. Ксанти, който тогава е бил в пределите на Царство България. В онези времена България е била част от т.нар. Троен съюз между Германия, Австроунгария и Италия, който е воювал срещу Антантата – Англия, Франция, Русия.
В Ксанти Ешвеге получава единствения изтребител „Фокер“… Всички други машини били разузнавателни, тоест без никакво въоръжение. „Фокер“ за времето си е бил уникален самолет, превъзхождащ машините на противника, но е бил един-едничък, коментира полк. о.з. проф. Димитър Недялков.
От септември 1916 г. до юни 1917 г. лейтенант Ешвеге е изпълнявал сам почти всички задачи по въздушното прикритие на 10-а Беломорска дивизия и за негова чест се е справял блестящо. Малко по-късно към него се присъединяват българските пилоти Владимир Балан и Иван Узунов.
Първият прехват на Ешвеге е срещу британски самолет „Фарман“. Във въздушния бой е улучена една от противниковите машини, която пада в морето. Заради гъстата облачност обаче победата не е документирана и съответно – не била призната.
През октомври 1916 г. авиационното подразделение на Ешвеге се развръща на летището край Драма. Буквално в следващите дни той постига първата си въздушна победа. Боят е бил особено труден, защото още в първите минути оръдието му отказва. Ешвеге е бил принуден преди всяка атака да презарежда, за да открие огън. И така – 23 пъти, докато вражеският самолет пада. Днес останките от машината се намират в Националния военноисторически музей. Към февруари победите са вече 4 и лейтенант Ешвеге се превръща в голям проблем за британското командване, което има амбицията да господства в небето над Македонския фронт. Британските асове Грийн и Оуен буквално започват лов за Ешвеге. На 28 февруари 1917 г. най-сетне го пресрещат в Драмската котловина. За германеца е нещо нормално да се бие с превъзхождащ го противник. И затова с особена стръв се хвърля, когато картечницата на капитан Грийн засича и той се отделя, за да презареди. В боя един на един Ешвеге улучва фатално британската машина и нейният пилот капитан Оуен каца аварийно. След като излиза читав от кабината, Оуен сваля белия си шал и го развява, което на авиационен език ознаава, че се признава за победен. След това запалил своя сравнително нов самолет, за да не може противникът да се запознае с неговите характеристики.
През май най-сетне Ешвеге получава съвременен изтребител от типа „Албатрос Д-3“, който бил не само по-бърз, но и по-мощен от „Фокер“.
По признание на българския пилот Владимир Балан Ешвеге е бил особено чувствителен към все по-дръзките набези на британски самолети над Драма. След една тяхна бомбардировка на летището Ешвеге разярен скача в двуместен разузнавателен самолет, пълен с бомби, и поема към остров Тасос, където било летището на англичаните. Постига пълна изненада. Никой не очаква подобен отговор. За минути Ешвеге с помощта на наблюдателя на самолета изсипват целия бомбен товар над летището. За техен късмет улучват хангар, в който се намирали 3 самолета. На другия ден пак с пълна изненада Ешвеге се връща на Тасос и документира пораженията. От снимките се вижда, че британският хангар още димял.
На 8 юли 1917 г. Владимир Балан и Иван Узунов постигат първата въздушна победа на българската изтребителна авиация. Във въздушен бой над Петрич двамата застигат 6 британски самолета. След кратък бой едноместен „Армстронг Уитъурт ФК-8“ е улучен и се приземява аварийно край Петрич. Пилотът му – капитан О‘Дуайър, който се оказва командир на 17-а британска ескадрила, се предава в плен. Останалите британски машини напускат боя. Първото поздравление двамата български пилоти получили от своя колега Рудолф фон Ешвеге.
По признания на Балан и Узунов лейтенант Ешвеге воювал за България като за своя родина. Тримата развили своето приятелство не само във въздуха, но и на земята. Тогава Узунов е бил на 26 г., а Ешвеге и Балан – по на 22 г.
Тримата заедно се справят успешно със задачата да унищожат вражески балони, които изпълнявали задачи да коригират огъня на британската артилерия и да съобщават за придвижвания на българските войски.
На 21 ноември 1917 г. лейтенант Рудолф фон Ешвеге излита в последната си бойна мисия. Задачата била по-скоро проста – да унищожи поредния разузнавателен балон на противника. Веднага след излитането български наблюдател забелязал, че за разлика от предния ден около балона било особено тихо. Липсвало каквото и да било въздушно прикритие, мълчали зенитните средства от земята, а балонът, който обикновено се издигал на 300–400 м., сега излетял почти на 700 м. Нашите разбрали, че се готви капан, но връзка с пилота нямало. Както винаги, Ешвеге атакувал мощно балона и открил огън, след като се приближил максимално. Миг след това балонът избухнал и огненото кълбо увлякло самолета на Ешвеге към земята. Засада, капан! Тъй като почти година британците не могли да победят Ешвеге в бой, решили да го ликвидират с коварство. Заложили в балона 350 кг взрив и го възпламенили с електрическа искра от земята. Но едва след като се убедили, че това е самолетът на германеца.
Тялото на Ешвеге било открито сред останките на самолета.
Така загинал лейтенант Рудолф фон Ешвеге – за българите Беломорският орел. За немците – Рихтхофен на Балканите. Манфред фон Рихтхофен със своите 60 въздушни победи е най-успешният германски пилот по време на Първата световна война. Наричали го още Червеният барон заради цвета на самолета му.
Погребали Ешвеге с почести в центъра на гр. Драма.
Поручик Иван Узунов продължил да лети и загива след тренировъчен полет над летище Божурище през 1924 г. На негово име е наречен конструиран в България самолет У-1.
Поручик Владимир Балан също продължил да лети, после учи в Германия. По време на Втората световна война е назначен за началник на самолетната работилница в Скопие. В смътните дни на септември 1944 г. изчезва безследно.
PS: След като документалният филм бе завършен, стана ясно, че българин – поклонник на Рудолф фон Ешвеге, е нарекъл своя син на негово име. На 24 юли 1946 г. в с. Зверино се ражда отроче от мъжки пол, което в кръщелното свидетелство е записано като Ешвеге Петров Стоянов. Бащата Петър Стоянов години наред пази като реликва книжката „Беломорският орел“ от поредицата „Войнишка библиотека“. Когато тръгва на училище, Ешвеге е сменен с Михаил. Но кръщелното остава. Остават и безкрайното уважение и признателност пред подвига на германския пилот. Михаил/Ешвеге е жив и здрав, пенсионирал се е в родното Зверино след десетилетия работа в завода за черна мед в Елисейна. Народът наистина е възприемал Рудолф фон Ешвеге като герой, след като един баща решава да нарече на негово име първородния си син, коментира президентът Румен Радев.
