Авторът на тетралогията „Ние, свързочниците“ о. р. полковник инж. Георги Караиванов планира и пети том от 720 страници.
Полковник о. р. инж. Георги Караиванов е автор на колосалния труд „Ние, свързочниците“ за историята на Свързочни войски, който обединява в себе си излезлите досега четири тома „Нашето училище“, „Академиците“, „Нашите оръжия“, „Мрежата. Създаване и развитие на 44-та стационарна опорна свързочна мрежа на Генералния щаб“.
Полковник Караиванов е роден в Червен бряг през 1943 г. Постъпва като курсант в Свързочното училище „Георги Дамянов“ в Силистра през 1961 г. Две години по-късно училището е закрито и преместено в района на ВВУЗ „Георги С. Раковски“ в София, където се сформира свързочен батальон. След това полковник Караиванов записва и завършва ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново, специалност „Свързочни войски“.
Първото му офицерско назначение е като взводен командир на радио-релеен взвод в 98-и батальон в Суходол. Впоследствие служи като началник на „Техническо отделение“ в свързочния възел на МНО и в 62-ри Свързочен полк в с. Горна Малина, където служи като началник на Свързочна работилница и заместник-командир по техническата част на Първи свързочен батальон.
След Военната академия, която завършва през 1978 г., е назначен в Свързочно управление. Там служи до 1996 г., когато се пенсионира като заместник-началник с чин полковник.
Със своята инженерна специалност в цивилния живот е назначен като технически сътрудник в Съвета за електронни медии (СЕМ) по времето, когато негов председател е известният журналист Райчо Райков.
Всичко започва през 2012 г. Идеята да напише история на Свързочни войски възниква у полковник Караиванов, след като е помолен да напише рецензия за книга на свой колега, който пише на същата тема. Преди това темата надълго и нашироко е обсъждана в Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, чийто член е той самият.
Полковник Караиванов открива неточности и празноти
в труда на своя колега, чието име държи да не споменава, не му харесва и сухият, по армейски „схоластичен“ и „обран“ стил на книгата.
„Тези бели полета не ми дадоха мира, за мен това не е история“, споделя полковникът. „И реших да направя необходимото, за да попълня тези празноти“.
Полковник Караиванов има вече опит в писането, първите му две книги са със заглавия „Каналообразуване. Транзитно и комбинирано свързване на свързочните канали“ (1975 г.) и „Развитие на стационарната свързочна система на БНА в условията на преход към цифровизация“ (1991 г.), за която
получава грамота за разработен на високо ниво военно-научен приложен труд
връчена му от началника на ГЩ генерал Любен Петров.
Сега полковник Караиванов със задоволство споделя, че от „Мрежата…“, последният излязъл засега том от поредицата „Ние, свързочниците“, са му останали едва един-два екземпляра, които е скътал у дома си. Толкова голям е интересът към този му труд. Тиражът, разбира се, за такъв тип специализирана литература е скромен, 500 бр., разпространяван основно между негови колеги, близки и познати.
„В поредицата „Ние, свързочниците“ особено ценното за мен е, че се стига до поименно отразяване на имената на всички свързочни офицери, възпитаници на нашите военни учебни заведения в Силистра и Велико Търново, Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ в Плевен, както и завършилите ВА „Георги С. Раковски“, академиите в СССР – основно ВА „Семьон М. Будьони“, ВА „Маршал Андрей Гречко“ и ВА „Юрий А. Гагарин“, съответно за свързочници във Военноморските сили, ПВО и Военновъздушните сили.
В Свързочни войски са служили около 6 хил. офицери
от създаването им на 13 септември 1878 г. от руския поручик телеграфист Николай Саммер до наши дни“, разказва полковник Караиванов и допълва: „Включил съм раздели за всеки един випуск с приложение на министерската заповед, с която випускът се произвежда, присвоява му се първо офицерско звание и се зачислява на служба, поименен списък на випуска с трите имена на колегите, които са завършили“.
