Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Около 500 български военни гробища има в днешна Република Северна Македония

[post-views]

Спирдон СПИРДОНОВ

Министерството на отбраната работи по тяхното издирване и възстановяване.

На територията на Република Северна Македония се намират най-много български военни гробища извън днешната територия на България. Техният брой е 500, се посочва в писмен отговор на министъра на отбраната Стефан Янев на въпрос на народния представител Костадин Костадинов. Те датират от Балканските войни (1912–1913 г.), Първата световна война (1915–1918 г.), както и от заключителната фаза на Втората световна война  (1944–1945 г.).

Обикновено българските военни гробища са били разположени в

непосредствена близост до фронтовата линия

или на самото бойно поле, на местата, където са били военнополевите болници и лазарети, на терените на селски гробища, на територията на съюзнически германски военни гробища и др. В дворовете на църкви и манастири са устройвани офицерски погребения.

По архивни данни е установено, се отбелязва в отговора, че по времето на кралска Югославия (1919–1941 г.) тези гробища, макар и неподдържани, все пак продължават да съществуват. Някои от тях обаче още тогава са унищожени, като надгробните паметници на капитан Христо Бърдаров, полковник Стефан Илиев и др. В годините на Титова Югославия (1945–1980 г.) започва процес на

системно унищожаване

и заличаване на българските военни гробища за разлика от други държави.  За няколко десетилетия всички български военни погребения в повечето градове в Македония са ликвидирани с изключение на 7 офицерски гроба в Струмица. Поради това днес останки от български военни паметници могат да бъдат намерени предимно в отдалечени селища, както и в извънградски запустели местности, които по причини от особеностите на релефа не са удобни за чести посещения. Тези наши военни светини се намират преди всичко в южната част на страната, където през Първата световна война се водят интензивни позиционни боеве – Завоя на р. Черна, районът на Дойран и др., посочва министърът на отбраната.

В отговора се изброяват

възстановените през последните 10 години

със съдействието на МО български военни гробища.  (Ограда на българското военно гробище в Ново село, Струмишко съвместно с фондация „Българска памет на д-р Милен Врабевски; ремонт на българските военни гробове във Военно гробище в с. Зович, Битолско; гроб и надгробен паметник на ген. Климент Джеров в с. Грунище, Битолско; българско Военно гробище в с. Цапари, Битолско.) На 1 ноември 2014 г. е официалното откриване на българското Военно гробище край с. Цапари, което е възстановено по инициатива на Пловдивски граждански клуб. От МО са финансирани изработването и поставянето на 100 каменни кръста, ограда и паметна плоча с имената на загиналите. На 1 август 2019 г. след дългогодишни усилия е възстановен паметникът на полковник Константин Каварналиев край гр. Дойран, заедно с гробовете на войници от 58-и пехотен полк.  През 2009 г. е възстановен парцел, където са погребани 60 загинали български военнослужещи в рамките на германското военно гробище в гр. Прилеп и е поставена паметна плоча с техните имена със съдействието на МО. В периода 2007–2009 г. са възстановени още две български военни гробища и паметници в Кавадарско, край гара Дреново и с. Долно Чичево, става ясно от отговора.

За проучване, описване, възстановяване и грижи за такива гробища в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ на МО има обособен отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“, пише министър Янев. Конкретно с тези дейности  са ангажирани двама експерти. Бюджетът, свързан с военните паметници и военно-патриотичното възпитание за 2021 г., е бил 80 хил. лв. През последните 10 години са извършени 51 служебни пътувания по въпроси за издирване, възстановяване и честване на военни паметници и военни гробове на територията на Република Северна Македония.

Отдавана е почит към паметта на загиналите български военнослужещи

Традиционно това се прави на Архангелова задушница в с. Цапари, Битолско; отбелязване на 6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, в с. Ново село; панихида в памет на полк. Каварналиев на гроба му край Дойран; честване на подвига на българските воини край Страцин и Стражин и др. През последните 10 години са извършени проучвания на терен в район на Дойран, Завоя на р. Черна, Битолско, Преспанско, Ресенско и др.  Издирени са военни гробища в с. Църнобуки и с. Беранци, Битолско, където са проведени и няколко чествания; гробища в дойранските села Фурка и Църничани, в с. Хума, Гевгелийско, гара Дреново, Кавадарско, Прилеп, при Завоя на р. Черна, селата Зович, Грунище, Градешница, Старавина, Брод, Скочивир, в района на Каймакчалан, Добро поле и др. Тези огледи са извършени предимно със съдействието на дипломатическите представителства на Република България.

Инициативи за провеждане на официални разговори

и преговори с македонските власти са провеждани, включително на ниво заместник-министри и министри, се отбелязва в отговора. По време на преговорите ви на българските военни гробища и паметници и за създаване на двустранна експертна комисия за описването им. Македонските власти изразявали положително отношение, но реални резултати на този етап нямало или ако има такива, те са частични. Пример за това е фактът, че възстановяването на разрушения паметник на полк. Каварналиев продължава 10 години. И още един пример, преговорите за възстановяване на гроба на полк. Стефан Илиев, командир на 15-и Бдински пехотен полк, загинал през 1917 г. при „Червената стена“ и погребан в църквата „Св. Благовещение“ в гр. Прилеп, и до днес са без резултат. Продължават опитите да се издигне паметник край гр. Кратово в чест на загиналите български воини при Стражин и Страцин през Втората световна война.  

Най-ново

Избрани