Спирдон СПИРДОНОВ
По инициатива на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ), Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и на местната общественост на 1 март в Петрич бе отбелязан 101-вият рожден ден на капитан от запаса Димитър Аврамов. Ветеранът от Втората световна война получи поздравителни адреси от президента и началника на отбраната.
„Вашата вярна служба в редовете на Българската армия е пример за достойно изпълнен дълг. Младото поколение може само да се учи от Вашия забележителен жизнен път на любов и вярност към Отечеството“, се посочва в поздравлението на президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев. „Вие и хората като вас, участниците във Втората световна война, сте сред най-истинските пазители на мира и радетели на свободното развитие на човечеството“, отбелязва в приветствието си началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. С негова заповед капитан от запаса Димитър Аврамов е награден с грамота за принос към отбраната на страната и във връзка с навършване на 101-годишна възраст.
С решение на Изпълнителното бюро и със заповед на председателя на СВВБ доц. д-р Иван Сечанов капитан от запаса Димитър Аврамов бе удостоен с награден знак „За признателност“. Отличието и поздравленията връчиха заместник-председателят на Съюза полковник от запаса Петър Пандурски и председателят на ЦКРК Ели Кощрова. Поздравления и парична награда имаше и от председателя на Областната организация на СОСЗР в Благоевград Елена Икономова. Поздравителен адрес от Общинския съвет на СОСЗР връчи подполковник от запаса Лозан Анастасов, който бе организатор от събитието.
101-годишният ветеран капитан от запаса Димитър Аврамов благодари за вниманието и пожела на всички дълголетие и никога да не се срещат с ужасите на войната.
Димитър Вангелов Аврамов е ветеран от Втората световна война. Той е роден на 1 март 1921 г. в с. Смоляри, днешна Република Северна Македония. По-късно семейството му се заселва в Петрич. Завършва ШЗО в София. Участва във войната като командир на 2-ри взвод от 3-та рота на 2-ра дружина в състава на 14-и Горноджумайски полк. Бойният му път започва от Гърция и завършва в резултат на тежко раняване в Струмишко. След войната служи до 1953 г. в тилова част в Никопол. Поради настъплите съкращения се уволнява със звание „капитан“, връща се в Петрич, където дълги години работи в местното земеделско стопанство. Със съпругата си Траянка имат двама синове и петима внуци.
