Спирдон СПИРДОНОВ
Обществото ще подкрепи увеличението на средствата за армията, смята заместник-председателят на Комисията по отбрана
Полковник от запаса Александър Александров е преминал на различни длъжности в Генералния щаб на БА и МО. Бил е началник на отдела по интеграцията и оперативната съвместимост в Генералния щаб, заместник-военен представител на България в НАТО (2004–2006), началник на отдела МО за укрепване на мерките за укрепване на доверието във военната област (ДОВСЕ, ВД и Открито небе), началник на Офиса на НАТО в Скопие (2012–2014), главен експертен сътрудник в Комисията по отбрана на Народното събрание. Избран е за народен представител в 45-, 46- и 47-ото Народно събрание. Завършил е ВНВУ „В. Левски” през 1980 г., Военна академия в Москва – 1990 г., Висш колеж по отбраната на НАТО в Рим – 2001 г., и различни краткосрочни курсове в системата на НАТО и ООН. Участвал е в крупни учения на Алианса и като наблюдател в мисии на ООН.
– Г-н полковник, как преценявате приетия държавен бюджет за 2022 г.?
– Бих искал да отбележа три негови основни характеристики. Той отразява търсене на изпреварващо финансиране на политики в сектори, които за правителството са приоритет на настоящия етап – социално подпомагане, образование и иновации. Налице са стабилни финансиране и осигуряване на развитие по останалите разходни направления, в т.ч. на отбраната на страната. Заложени са мащабни капиталови инвестиции, за да може икономиката да превключи на по-бързи обороти, а модернизирането на националната инфраструктура да се ускори решително. Дава се глътка въздух на най-уязвимите хора в страната в днешната обстановка и шанс за работеща система за компенсации за бизнеса.
– А конкретно за отбраната?
– Смятам, че бюджетът за отбрана за 2022 г. е добър, защото осигурява средствата за личния състав, гарантира текущата издръжка, финансира заложените проекти за модернизация и военна инфраструктура, както и позволява работа по някои проекти от портфолиото на МО. В този смисъл средствата в размер на 1 млрд. 882 млн. лв. заедно с допълнителните 406 млн. лв. в централния бюджет за модернизация и допълнителните 77 млн. лв., структурни промени и повишаване на ефективността на управлението в МО очертават картина на достатъчност за изпълнение на основните за годината задачи. Може да се каже, че е налице умерено нарастване на разходите за отбрана за 2022 г. в абсолютни стойности, устойчивост и прогнозируемост на финансирането за следващите години в зависимост от възможностите за усвояване на отделените средства. Това го определя и като реалистичен. Законът позволява и част от предвидените в чл.1, ал.5, т.6.2 средства в размер на 77 млн. лв. за повишаване на ефективността на управлението в МО да се използват за увеличаване на възнагражденията след извършване на определени структурни промени. През юни държавният бюджет ще бъде актуализиран, с което правителството цели да отговори в по-голяма степен на изискванията за инвестиционна активност, конкурентност на бизнеса и повишаване на доходите. Няма съмнение, че усилията чрез проактивност на бюджета ще дават резултати, а предизвикателствата ще се преодоляват в движение за постигане на стабилност във финансирането на политиките в държавата. Сериозните опасности, за които всички си даваме сметка, са свързани с ескалацията на войната в Украйна и мисля, че всички разбират за какво става дума. В този смисъл за МО е особено важно да развива административните си капацитет и експертиза по отношение на проектното планиране и способността за усвояване на отделените средства.
– Този бюджет дава ли добър старт на изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. и Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г.?
– Мисля, че дава добър старт дотолкова, доколкото финансирането на изпълняваните вече проекти за ВМС и летищната инфраструктура за новия боен самолет за ВВС върви по план. Въпросът обаче не опира само до пари и финансиране. Без представяне на обосновани конкретни проекти като част от всеобхватна Инвестиционна план-програма в изпълнение на Програмата за развитие на отбранителните способности на ВС до 2032 г. нещата няма как да станат. Година след нейното приемане тя все още не е разработена и неслучайно този въпрос бе поставен на последното заседание на КСНС. Тук вече не става дума само за МО, а за вдигане на нивото до равнище на Министерски съвет, където МО във взаимодействие с други основни ведомства, от електронното управление през иновациите до икономиката и във взаимодействие с Министерството на финансите като водещо по отношение на планирането и осигуряването на ресурса да застанат на такъв етап на осмисляне на предизвикателствата по отношение на отбраната на страната, с което програмата за превъоръжаване в следващите десет години да стане неделима част от ускореното развитие за догонване на по-развитите държави.
– Има ли реални очаквания за преодоляване на изоставането на проекта за придобиване на бойни бронирани машини за Сухопътни войски?
– Това е труден за отговор въпрос. Нищо не може да оправдае ситуацията, че проект, утвърден от 44-тото Народно събрание още през лятото на 2018 г., с изпратени индикативни оферти година по-рано, т.е. преди цели 5 години, все още не може да стартира и няма яснота кога това ще стане. Хронологията я знаем – процедура, стигнала почти до края с двама участници без явен победител и очакващи стартиране на преговори въпреки надвишаването на пределно определената цена за целия проект е спряна и оставена за по-нататъшно решение. Аз не знам да има развитие на процеса независимо от формираната работна група в МО и възложения анализ на вариантите за реализиране на проекта. Те са пет, като някои от тях водят до по-бързо стартиране на проекта, но и такива, които ще забавят реализирането на проекта. Необходима е ясна политическа решимост. Не може всяко по-значимо решение за отбранителните способности на страната да се превръща в геополитически въпрос. Необходимо е да се излезе и Сухопътните войски да получат това, което заслужават!
– Смятате ли, че е тревожно изоставането на изграждането на Тежка механизирана бригада?
– Тревогата е основателна и е свързана с решаване на предния въпрос. Тежката механизирана бригада не е само български въпрос. Тя е елемент на колективното военно планиране, участието в което е ангажимент, на който Съюзът разчита. Въпросът е приоритетен, но, за съжаление, след консултации в двустранен формат по Целите на силите се констатира, че изграждането на тежката механизирана бригада с необходимите бойно осигуряване и поддръжка като поет ангажимент няма близък хоризонт за реализация. Това налага най-после проектът за Сухопътните войски да излезе извън рамките на вечното протакане и най-после да стартира.
– Този бюджет дава ли шанс за преодоляване на некомплекта от личен състав във Въоръжените сили?
– Един бюджет не може да реши некомплекта, колкото и средства да бъдат отделени. Ако се отделят 100 млн. лв., има ли някой, който да очаква за една година да бъдат назначени 5 хил. нови военнослужещи. Очевидно е, че проблемите са комплексни, бих казал фундаментални и са свързани с възможностите за реализация в армията, конкурентостта на професията и прилагането на адекватен социален пакет, общественото възприемане на професията като необходимост за защита на обществото и държавата, прилагания подход за привличане на желаещи, работата с училищната младеж, усещането за престиж и стабилност на професията и формирането по всякакъв начин в обществото на убеденост и чувство за признание към Въоръжените сили като основен стълб за суверенитета и независимостта на държавата. Тук ролята на обществените медии е изключителна, решенията на различните власти в България – определящи, а създадената организация в МО и подходът за реализиране на целта – решаващи.
– Смятате ли, че българското общество е достатъчно запознато с реалните проблеми на армията, за да подкрепи по-голям военен бюджет, включително и изпълнението на препоръките на КСНС за достигане още през 2023 г. на 2% от БВП за отбрана?
– Препоръките за достигане на 2% от БВП още през 2023 г. ще бъдат изпълнени и в това няма съмнение. Обществото ще го подкрепи, защото натрупаното усещане през годините, че светът е навлязъл във времена, когато конфликтите са изключени, си отиде с претенциите, че световният ред ще се определя само от един хегемон или съюз, ако щете. Не са важни само тези 2%, като някакво определящо число. Далеч по-важни са изпреварващото мислене и плановите действия за преодоляване на технологичното изоставане, баланса в развитието и структурата на видовете Въоръжени сили, особено системата за командване и управление и способностите за киберотбрана. Убеден съм, че българските граждани и цялото общество разбират, че това просто е необходимо. Тук ми се иска да изразя мнение за мястото и огромното значение на военната журналистика и целия комплекс от военни културни институти на армията, които съществуват и се стараят да работят активно и резултатно. Убеден съм, че не само за армията, но и за цялото общество е необходима своевременна, реалистична и качествена информация за състоянието на Въоръжените сили, изпълнението на задачите във всеки момент, подготовката, ученията и операциите, действията в съюзен формат. С една дума – за ежедневния живот на войската и как тя разходва парите на данъкоплатците за защита на страната. Струва ми се, че най-напред е добре разработването и излизането на ежедневен електронен формат на в. „Българска армия“, достъпен във всеки един момент и отразяващ в реално време основните дейности на формированията. И като втора стъпка да се върне вариантът, при който армейският вестник всеки ден от работната седмица даваше информация на читателите за състоянието на армията. Вярвам, че редакционният състав със съдействието на МО може да се справи с тези задачи. Мисля, че е необходимо да се отдели особено внимание за много по-активно включване на военните културни институти не само в живота на армията, но и в делниците на обществото.
