Спирдон СПИРДОНОВ
В дома му можеш да се докоснеш до лекия полеви кабел с катушката, която сме виждали на гърба на Георги Парцалев в култовия филм „Тримата от запаса” на Зако Хеския.
Село Драгичево, Пернишка област, разположено на югозападния склон на планината Люлин, във Владайската седловина, на височина 740 м. Там на ул. „Лебед“ №13 живее полковник от запаса Иван Кьосев. Не зная дали има някой, който не го познава както от армейската общественост, така и от строителния бранш. Чести са днешните му гости. Идват да видят подредения лично от него Музей на свързочната техника. Иначе полковникът е роден в с. Пиргово, Русенско, на 25 март 1948 г. ВНВУ „Васил Левски“ завършва през 1970 г., свързочен профил. И така до 2000 г., когато преминава в запаса. Бил съм, обича да казва той, офицер от Варшавския договор и от НАТО. Службата си в армията завършва като заместник-началник по техниката на Главно управление „Комуникационни и информационни системи“ на ГЩ на БА.
С вълнение и любов
За първи път бях там преди близо шест години. Тогава и сега констатирах, че ентусиазмът на полковника не е пресъхнал. Със същите вълнение и любов към военната професия влиза в ролята на уредник. Слушаме го заедно със заместник-председателя на СВВБ полковник от запаса Петър Пандурски, с когото имат съвместна служба. Впрочем полк. Пандурски също има принос за попълването на експозициите на този уникален военен музей. Първата работа на уредника е да ни покаже подредените лични документи, между които дипломата на първенец и златния медал от завършването на Военната академия.
Послание към потомците
За около две години и половина събрал това богатство в дома си в с. Драгичево. Помагал му историкът полковник от запаса Ангел Добрев. Двамата издават албум с репродукции от фотоархиви по темата. В него историкът пише: „Има над какво да се замислим и да извлечем нужните поуки. Всеки един фотос е послание към потомците и съвременните свързочници. Знайте и пазете историята на Свързочни войски“. Музеят има две основни експозиции: телефонна и радиотехника. Най-старият експонат е номератор КСТ – 39 (Княз Симеон Търновски). Той е български, изработен е от тогавашната военна свързочна работилница. Другият е по-нов, руски е. (Б. р. –Старите свързочни архиви разказват, че наследникът на телефона ,,Царъ Борисъ Трети“ се нарича ,,Князъ Симеонъ Търновски“, или КСТ. Имало няколко телефона с това название, образуващи линия, които имат разлики помежду си – с емблемата на Симеон ІІ и без нея, с различни размери на дървената кутия и с различни индуктори. Първият влиза в производство през 1939 г. и се нарича КСТ `39, а последният – КСТ `43. Тези телефони са произвеждани в специална фабрика, създадена в началото на ХХ век за нуждите на Българската армия. На 27.ХІІ.1906 г. с Височайши указ № 153 е установено създаването на т. нар. Инженерна работилница със склад към нея. Строежът започва през януари 1907 г. върху терен на Княжеското шосе, на около 300 м от Руския паметник. На 4.ІV.1907 г. пък Заповед на Военното ведомство на Княжество България съобщава и че ,,Инженерната работилница е формирана при Първа пионерна дружина”. Интересно е да отбележим и факта, че тези ,,царски“ военнополеви телефони, особено от серията КСТ, са използвани в Българската армия чак до първата половина на 1960-те години.
Популярни българи
Тук можеш да се докоснеш до различни епохи от българската история. Но и до популярни българи. Изкушаваме се да пипнем лекия полеви кабел с катушката, която сме виждали на гърба на Георги Парцалев в култовия филм „Тримата от запаса” на Зако Хеския.
България е произвела огромни количества от този кабел, казва полковникът. Полската армия например купила 40 млн. метра. Една макара е 1000 м, т.е. поляците са купили 40 хил. макари. Националната народна армия на ГДР е купила 20 макари. Немски радиопеленгатор ни връща към филма „Черните ангели” с незабравимия Стефан Данаилов. Той служи за засичане на сигнала. На стената виси и снимка с автограф на президента Георги Първанов като войник. Защо там ли? Защото държавният ни глава (от 2002 до 2012 г.) е отбил военната си служба като свързочник в Божурище и за заслуги се уволнява с престижното звание „ефрейтор“. Впрочем президентът Първанов лично участва в откриването през октомври 2016 г.
Музеят разполага с книги и филми за историята на нашите Свързочни войски и тяхното оборудване. Погледите ни спират върху един портрет на полковник Кьосев. Рисува го художникът на Интенданството, припомня той. Останал човекът без пари и изкарвал някой лев с портрети.
Какво е ВЧПС?
Провокацията за това нестандартно решение дошла от неговия внук. Искал да му покаже и разкаже как е било навремето и с какво е разполагала войската ни през годините. Разглеждаме ТАП-67, чийто първи вариант е ТАП-64. Следват други образци телефони, които са били на въоръжение в армията. Интерес представлява ВЧПС, т.е. Високочестотна правителствена свръзка. Електронният консорциум от няколко завода в Гоце Делчев, Благоевград, Самоков, Плевен, Шумен в последните години преди демокрацията правеше около $800 млн. годишен оборот, казва полковникът. Засега не питаме. В музея може да се види телексен апарат. Интерес представляват елементите от сатeлитен терминал, който е използван от контингентите ни зад граница.
Там е и т.нар. „Стършел”
Следват радиостанции за видове бойна техника. За тактическото ниво, посочва полковник Кьосев, армията ни се оборудваше само с българско производство. Там е т.нар. „Стършел”, който служи за смущаване на комуникациите на противника. И в същото време предава разузнавателни данни в реално време. Полковникът обяснява на гостите неговото действие: Като се забие в полето на противника, разтваря антена и смущава намиращите се радиопредаватели в рамките на два часа, колкото са издържали батериите му.
Изгасяме лампите и затваряме вратата. Полковникът завъртва ключа. Сядаме да поговорим за днешното време. В центъра на разговора ни е войната в Украйна. Радваме се на вниманието от страна на съпругата му, която предлага какво ли не, за да ни нагости. Оставяме го с благодарност за труда и находчивостта му. Едва ли някой би отрекъл, че това е военно-патриотично дело. Да продължаваш да служиш на Родината си десетки години след свалянето на пагона – заслужава само уважение! Заслужава го и полковник от запаса Иван Кьосев!
