Информационен център на Министерство на oтбраната

Акаба не блести, но и не дразни

Йорданската красавица не е богат курорт, печели основно от туризъм, но стандартът е висок.

Летим над окупираните от Израел палестински територии и стюардесите ни предупреждават да преустановим използването на тоалетните. Евреите го тълкували като лична обида и току-виж ни взели „на абордаж“ с двойка изтребители F-35. След пет минути режимът се облекчава, горещо е, падат дрехи и предпазни колани. Вече сме над Йордания. Само от самолета можеш да прецениш каква вълшебна и необятна е тази червена земя, захар за окото с глазура от шоколадови скалички…

Кацаме в Акаба. Летището е толкова малко, че дори няма автобус. Ходи се пеша до гейта. Там ни посреща портретът на краля – на особена почит тук. Неговият благ, но зорък поглед ще ни преследва навсякъде из Йордания. Ограниченията заради пандемията вече са отпаднали и не се изисква нито сертификат, нито тест, така че бързо се групираме на паркинга.

От висотата на автобусната седалка Акаба не е красавица, не впечатлява с нещо особено. Архитектурата е типичната за арабския свят – жилищните сгради приличат на кашони, в които са изрязани прозорци. Заради водния режим отгоре са инсталирани пластмасови бидони, тъй като вода от тръбите тече едва веднъж седмично. През останалото време местните разчитат на покривните си запаси.

Настаняваме се надве-натри в хотела и тръгваме на лов за селфита и сувенири. Ако трябва да бъдем честни, в Акаба няма кой знае какво друго да се прави. Можеш да разгледаш развалините на крепостта, която всъщност е отбранителен форт, на всичкото отгоре в ремонт. Забележителен е пилонът пред форта, висок 140 м, признат от „Рекордите на Гинес“ за най-високия в света. Националният флаг с размери 60×40 м е свален заради ремонта, така че сега пилонът само си стърчи в небето.

Продължаваме към морето. Да се изкъпеш на обществения плаж в Акаба е съмнително удоволствие. Водата е мръсна, пясъкът е набоклучен с фасове. Наоколо се мотат само разни сангвинични продавачи на скрежина и млади момчета, жадни за разголена европейска плът, която да снимат с телефоните си.

Вече се спускаше залез и освен за палми за други забележителности време нямаше. А и те, палмите, вече не ме и впечатляват. Покрай плажната алея зеленееха някакви градинки с рукола. Малко по-натам клечеше човек, който береше руколата, но когато приближихме, се оказа, че това всъщност са репички.

Подминахме една красива джамия с внушително минаре, после – статуи на бедуини с шадраванче. Питаме местните за пазара. Ако си чужденец, лесно ще се оправиш, защото почти всички знаят английски. Изучава се още в училищата като втори задължителен. Стигаме до пазара. А там – шалове, шамии, подправки, чай, туршии, маслини, картофи и цитруси. Подминаваме една типична хлебопекарна, където изпеченият хляб пада от дупка в тавана директно в ръцете на хлебаря. Той шеговито ни смигва: „Идва директно от Аллах”.

Йордания се отличава от останалия арабски и изобщо мюсюлмански свят. Алкохолът не е забранен. В смисъл, не само за туристите. В Акаба си имаше съвсем легални, нормални магазини за алкохол. Това е светска страна и жената има пълно право да не носи хиджаб на главата си, въпреки че повечето го правят. Въпрос на личен избор. Това е първата мюсюлманска страна, в която виждам жени да продават в магазин. Освен това, за разлика от Египет, търговците не са нахални. Ако забележат, че се заглеждаш по нещо, ще ти се усмихнат и ще те поканят да влезеш. Ако откажеш, никой не те дърпа от улицата като лешояд да влезеш тук или там.

Само не можах да разбера на какво отгоре им е толкова висок стандартът, нито пък съм съгласен с арогантната им скъпотия. Петрол нямат, само бивше английско влияние. Навремето крал Хюсеин изтъргувал със Саудитска Арабия 12 км плажна ивица за няколко хиляди квадратни километра пустиня – прекрасна за Йордания сделка. Израелският курорт Ейлат е на отсрещния бряг на залива, а на 5 км на юг от Ейлат е египетската Таба. И си съжителстват мирно. Границите са отворени и туристите си пътуват.

Между другото, Акаба се превежда като „адска жега“. Околните планини затварят града в огнената си прегръдка и допринасят за 43-градусовите температури през лятото. Самото градче е малко, курортно, може лесно и бързо да се разгледа пеша.

Като си спомня какви възторжени викове на нож бяха във филма „Лорънс Арабски“ („Към Акаба!“), чак ми става малко конфузно заради холивудската патетика. Само допреди 30 години тя е селце с 3 хил. души. Сега хилядите са 190, но градът си остава малък, с, общо взето, две сносни търговски улици, които се затварят една в друга, следвайки очертанията на човешко око. В магазините цени няма, тук-там по някой надпис на арабски, но цифри не се различаваха.

Имах определени притеснения, свързани с обикалянето вечер из арабски град, но те се оказаха крайно немотивирани. Престъпността в Йордания, ако изобщо съществува, е на много ниско ниво. Явления като джебчийството или уличните кражби са почти непознати.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top