Красимир МИТОВ
Писателят Пелин Пелинов на 86 години.
През октомври ще се навършат 110 години от избухването на Балканската война, която се води от целия български народ
в името на националния идеал
– обединение на българското племе и преследва великата и благородна цел – освобождението на българите в Македония и Източна Тракия. Тема, която е изключително важна и в днешно време, актуална и коренно различна цял век след нея. Това споделя писателят драматург Пелин Пелинов в навечерието на своята 86-годишнина.
Живея старините си с чувството на изпълнен дълг към Отечеството. И аз като Лев Николаевич Толстой написах своя роман на живота си и мога спокойно да дочакам смъртта. Земен човек съм и съм горд, че изпълних своята цел трудно, с безброй превратности, но успях. Успях да напиша своя роман, но не видях изпълнена целта на българското племе, затова ми е мъчно днес, споделя творецът.
Какъв е писателят Пелин Пелинов – бунтар, родолюбец, творец, мъченик на своето време или щастливец на съдбата, необуздан песимист или неуверен оптимист? Неговите художествено-документални романи ще останат завинаги
в пантеона на българската литература
В романа „През пепелищата” той казва, че има две големи и безсмъртни книги за освобождението ни от турско робство – „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и „Под игото” от Иван Вазов, но и двете свършват с края на Априлското въстание от 1876 г. Времето и събитията след неговия разгром остават неописани, а те са важни за опазването на духа и психологията на българина. В книгата си „Щрихи към портретите” писателят отбелязва, че „родолюбието, което беше главният лост в националното съзнание на българите през Възраждането, тотално угасна. Днес вече почти никой не мисли за просперитета на Отечеството, а почти всички мислят за грабеж, присвояване и лично облагодетелстване. Кражбите от най-горе до най-долу се оказаха лайтмотив на прехода”.
Принципът, към който се придържа Пелин Пелинов в своята писателска дейност е истината,
цялата истина и само истината
„Отдавна не мога да чета измислена литература, затова и не пиша такава… „Документалното” е в основата на всяка голяма литература”, казва той. „Не може XXI век, който е наследник на великите открития в науката и изкуството през XIX и XX век да се задоволи с показна пошлост, скудоумие и безсмислени забавления. Зная, че стойностното в литературата и изкуството рано или късно ще получи своята заслужена оценка.”
Той смята, че страстите са основен двигател на човешките постъпки и на първо място е „светата троица” – власт, пари и секс. Сам себе си Пелин Пелинов определя като „туфата”, от която изскочи големият заек – пенталогията „Възход и падение”.
Литературният критик Марин Кадиев пише за него „… да се гордее, че е изпълнил своя писателски дълг, като е сътворил епопеята на националното обединение на българите, което
повече от сто години беше в забвение
И той заслужено се гордее със своя подвиг”.
Пенталогията „Възход и падение” е нещо като връх „Мусала”. Или като пет кюлчета ювелирно литературно злато. Първият роман „Независима България” е със сложен и заплетен сюжет. В предговора авторът заявява, че представлява пълноводна река с много притоци от ляво и дясно. Той е разказ от „царя до овчаря”. Пелин Пелинов пише, че е привърженик на абсурдната мисъл, че историята на държавите и света е всъщност история на човешките страсти и случайността.
В анализа си за пенталогията Марин Кадиев споделя, че романът „Напред на нож” е изцяло със сюжетна линия на бойни действия. След великолепните победи идва генералното сражение при Чаталджа, което е загубено от българите. Войната става позиционна. Вековният владетел е изтласкан оттатък Босфора, но настъпва по-трудното и сложното –
дележът на освободените територии
Този дележ е сюжет на третия роман „Крушението”.
Четвъртият роман „Под свити знамена” обхваща времето от края на Междусъюзническата война до включването на България в Първата световна война – мирният период от 1913 г. до 1915 г.
Петият роман, озаглавен „Катастрофата”, говори сам за себе си – обхваща периода от 1915 г. до 1918 г. България капитулира, цар Фердинанд е детрониран и напуска завинаги страната. Престолонаследникът княз Борис става цар. Мечтата за национално обединение пропада, а страната изживява Втората национална катастрофа.
Разговаряме с писателя Пелин Пелинов по различни теми от нашия живот, а очите му постоянно се пълнят със сълзи и въпроси отронват неговите устни: Защо сме орисани така, че постоянно да живеем в неразбирателство и братоубийствени войни, докога нашите майки и сестри ще носят черни забрадки,
защо светът не проявява разум
и човечност, докога ще живеем с чужди идеали и с чужди интереси, а собствената съдба винаги пренебрегваме?
Въпроси, въпроси, които винаги ще чакат своя отговор. Дано потомците след нас изпълнят тази заветна цел – обединение на българското племе по нов, коренно различен начин.
