Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Третата световна война е можела да започне още през 1983 г.

[post-views]

Във военното учение на НАТО Able Archer-83 се симулират ядрени удари.

Обявяването от президента Роналд Рейгън през март 1983 г. на Инициативата за стратегическа отбрана получава публичност като „Звездни войни“ и това силно допълва параноята в ръководните среди в Съветския съюз тогава. Нарастването на напрежението води постепенно до най-мащабната координирана и превантивна разузнавателна операция на държавите от Варшавския договор с кодовото название РЯН (или ВРЯН, както е известна у нас). Това пише в книгата си „Американското разузнаване и България (1941–1991)” историкът Йордан Баев. Въпросната операция според експерта има основна цел изпреварващо разкриване на индикаторите за подготовка на „внезапно ракетно-ядрено нападение“ от страна на НАТО.

Какви са обаче конкретните събития, които водят до тази наистина напълно невероятна възможност третата световна война, която се счита, че ще бъде предимно ядрена и напълно опустошителна, да започне още в далечната 1983 г.?

През септември и октомври същата година се провежда военно учение на НАТО под името Able Archer-83, в което се проиграват симулационни ядрени удари в условията на потенциална война. Резидентите на САЩ в Москва придобиват сведения от преките си наблюдения за „силна военна психоза“ (war scare), както пише Йордан Баев. В Кремъл се опасяват, че учението на НАТО лесно може да прерасне в реален военен конфликт. В него Алиансът може да изненада социалистическия лагер с внезапни ядрени удари, които да парализират конвенционалните сили и по този начин да имат силен превес в една евентуална повсеместна война, която постепенно, но в същото време и почти внезапно да придобие мащаба на трета световна война. Вероятно на косъм е било решението СССР да нанесе изпреварващият ядрен удар, за да не се окаже той изненаданият. Това са години, в които политическото и военното противопоставяне между западния и източния свят са особено силни и войната наистина е на прага на историята, при това далеч не еднократно.

Достатъчно е само да споменем за Карибската криза, която е най-острата международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с построяването на съветски установки за изстрелване на балистични ракети в Куба.

Кризата започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване информира американския президент Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно – на 28 октомври 1962 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. Кубинската криза се смята за момента, когато Студената война е най-близо до прерастването ѝ в ядрена война.

Това е времето, когато у нас обучението на учениците за действие при евентуални ядрени удари е особено засилено. Деца дори и от малките класове биват водени в бомбоубежища, показвани са им филми за резултатите от евентуални ядрени удари и как да се защитят, ако има такива. Целта е една – населението да бъде подготвено – от най-малките, до най-големите. В това, разбира се, има и доза чисто политическа пропаганда, защото ядрената заплаха тогава се възприема от социалистическата система за част от арсенала на Запада и НАТО, а политическото противопоставяне по оста СССР–САЩ, което е особено ожесточено, угодно допълва тези опасения на изток от „желязната завеса“.

От една страна, САЩ констатират известна несигурност в източноевропейските армии от страните – сателити на СССР, при евентуални общи бойни действия. От друга страна, става ясно, че една от основните цели на съветското командване при евентуално начало на такъв тип военни действия е бързото завземане на Проливите от страна на силите на Одеския военен окръг.

При евентуален сблъсък на двата военнополитически блока – НАТО и „Варшавският договор“, за никого не беше тайна, че се разчиташе на косвена поддръжка от страна и на Българската народна армия тогава. Задачите, които бяха поставени пред нея, съдържаха разчети за локални, но изненадващи действия в Северна Гърция и Одринска Тракия. Това бяха основните противници на социалистическата система на Балканите. България беше натоварена с това, да „държи под око“ моста над Босфора, тогава – само един, и при евентуална необходимост да го разруши с ракетен обстрел, като по този начин нанесе внезапен и съкрушителен удар по възможността на турските въоръжени сили да се предислоцират в евентуалния източнотракийски военен театър в един потенциално глобален конфликт.

Разбира се, тези планове не бяха публични в онези години, но след времена на остро противопоставяне днес вече тази информация е достъпна и достатъчно популярна. Никой не си прави илюзии тогава, когато Изтокът и Западът почти ежедневно бяха на ръба на войната, че нашата страна имаше наистина ключови позиции и възможности за действие при евентуална война между двата блока на тогавашния също толкова силно поляризиран свят и това се доказва от действията на западните разузнавателни централи спрямо България.

Не толкова популярна обаче се оказва възможността именно трета световна война с ужасяващи в планетарен мащаб резултати да избухне вследствие на евентуален ядрен удар, съпътстващ нарастващо по мащаб и задачи военно учение на НАТО, а страната ни да се окаже в епицентъра на събитията.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Венцислав Жеков

Най-ново

Виж още

Избрани