Aвтор: Полковник професор доктор Мануш ХРИСТОВ*
*Авторът е декан на Факултет „Авиационен” във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” – Долна Митрополия
Времето в навечерието на Втората световна война е изпълнено с много динамика и напрежение за българското държавно и военно ръководство. Използват се всички очертали се възможности за Повишаване на готовността на страната за отбрана
независимо от съществуващите ограничения, наложени от Ньойския мирен договор. След подписването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. особено внимание се отделя на създаването на необходимата база за възстановяване и развитие на Въздушните войски като един от най-съвременните и перспективните родове оръжие – изграждането на летищната мрежа на Българските въздушни войски, създаването на Изтребителната школа за висш пилотаж, предислоцирана на летище Долна Митрополия, възраждане на войските и изграждане на въздушната мощ на страната. Командването на войските се стреми да развърне необходимата летищна мрежа с прилежащите й съоръжения и да осигури оборудването на аеродрумите с всичко необходимо за авиационните формирования.
Изграждането на летище Долна Митрополия е част от разгърнатата широкомащабна програма в национален мащаб. В синтезиран вид тя има следното проявление. В щаба на Въздушните войски през зимния период на 1936–1937 г. особена активност проявява летищната служба. Разучават се новите места за бъдещите летища, работи се за разширяване и подравняване на летателните полета на съществуващите; планират се материалите за строеж на казарми, хангари, работилници, складове, букси и др.; подготвят се трасетата за водоснабдяването, канализацията и електрификацията на съоръженията и на летищните райони, полагат се основите на метеорологичните изследвания на летищната мрежа.
Към пролетта на 1937 г. възможните варианти за развръщане на летищната мрежа за нуждите на Въздушните войски се разглеждат на базата на съществуващите армейски области. В 4-та армейска област попадат: с. Г. Оряховица; Лясковец; Д. Митрополия; Ловеч; с. Орешак – Троянско; гр. Бяла; с. Телиш; Г. Дъбник; гр. Кнежа; Б. Слатина; с. Александрово – Врачанско; селата Крушево и Поликраище. Започналите мероприятия по изграждането и развръщането на летищната мрежа се разгръщат с пълна сила в периода 1937–1940 г.
Началото се поставя с отдадените в периода 21.04.1939–16.09.1939 г. заповеди на Министъра на войната, с които се назначават специални смесени комисии, които да организират дейностите по стартиране на процедурите за осигуряване на необходимия поземлен фонд за изграждане на летищата. Началото на дейностите по изграждане на летищната инфраструктура и казармения фонд на летище Долна Митрополия се поставя със Заповед на министъра на войната №46/28.04.1939 г. С нея се урежда назначаването на Специална комисия, която има за основна задача да определи точните граници на мястото в землището на с. Д. Митрополия, избрано за бъдещо летище. Със Заповед №46 от 18 април 1940 г. е назначена комисия, която да организира и проведе
търг с „тайна конкуренция” (наддаване) за строителството на войнишка казарма на летище Д. Митрополия. Следващият търг е за определяне на единичните цени за видовете работи по покриването с ламарина на изградените четири хангара за авиационна техника.
Предприетата политика на строги икономии води до засилване на контрола и правилното отчитане на снабдяването. Затова от 01.01.1940 г.командването подчинява на развърнатите орляци съответните летища.
Строителната програма стартира усилено през 1939–1940 г. и завършва през 1941–1942 г. По това време се провеждат търгове за строителните дейности – за направата основно на казармени помещения, хангари, складови стопанства, както и провеждането на довършителни работи и контролни мероприятия за хода и качеството на готовите обекти.
По време на строителството на летищата Долна Митрополия и Кольо Ганчево има и проблеми – срутват се построените калкани на първи и втори хангар на аеродрум Д. Митрополия. За разследване на причините е назначена комисия, като наред с предвидените стандартни процедури по разследването тя се задължава и да вземе проби от хоросана, с който е извършена зидарията, за да бъдат изпратени за изследване в летищното отделение на щаба на войските.
През 1942 г. се проследява качеството на завършените обекти чрез инспекторски проверки. Резултатите от проверките във 2-ра и 3-та въздушна база разкрива състоянието на сградния фонд и инфраструктурата на новостроящите се летища. Усилията следва да се насочат към своевременното завършване на строежите, съставянето на нивелационен план на летателното поле и за изготвянето на плановете за ВиК.
Контролът е засилен, като през юни е издадена специална заповед по строежа. Назначават се отговорници – техник-строителите на съответните летища, а усилията им се допълват от летищни архитекти и инженери. За Карлово, Горна Оряховица и Долна Митрополия отговаря техник-строител Васил Михайлов.
Открояват се със своята всеотдайност и професионализъм и назначените архитекти и строителни инженери. За Враждебна, Божурище, Скопие, Кавала, Телиш, Д. Митрополия, Ловеч, Г. Оряховица и Балчик отговорност носи Григор Хаджигригоров. Канализационните, водопроводните, осветителните и отоплителните инсталации на всички летища се проектират и контролират от инж. Леонид Корчев. Втората основна насока за държавното и военното ръководство е свързана с подготовката на състава.
Очертава се ролята на Изтребителната школа за висш пилотаж за осигуряване на изтребителните подразделения с отлично подготвени кадри и се разкрива приноса й за отстояване на националния суверенитет. Създаването на Школата се налага от анализа на опита на редица водещи в авиационно отношение страни – Германия, Полша, Италия и др. Голяма част от летателния състав у нас е преминал обучението си в тези школи. Оформя се стремежът към създаване на собствено учебно формирование, което да усъвършенства подготовката на летците изтребители. Началото се поставя през лятото на 1938 г., когато на летище Пловдив се формира школа за висш пилотаж към състава на 2-ри армейски орляк. За неин командир е определен капитанът летец Пенчо Митев. През пролетта на 1939 г. Школата се премества на летище Марино поле – Карловско. Със Заповед №68/01.08.1939 г. на Командира на Въздушните войски ген.-майор Димитър Айранов се обявява формирането на Школа за висш пилотаж (Школа за изтребители – летци) към 2-ри армейски орляк на летище Карлово. След това той е преустроен във 2-ри изтребителен орляк. Обучението в школата на летище Марино поле продължава до 1942 г.
(Продължава в следващия брой)
