Вечер на спомен за Методи Андонов по случай 90 години от рождението му ни подариха сатириците в камерната зала на негово име. Вечер и на прошка, 48 години след кончината на режисьора. Само 42 години живот, но оставил филми като „Бялата стая”, „Козият рог”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Голямата скука”, 30-ина постановки в Бургас, Сатиричния и Учебния театър и поколения талантливи негови студенти актьори. Един от тях – Маврото, Стефан Мавродиев, припомни думите на режисьора, който пръв поставя „Суматоха” на Йордан Радичков: „Йордане, виждаш ли, че от твоя текст става театър!” след изпълнение на студентите върху текста на класика „Свирепо настроение”.
Щрихи от образа на Методи Андонов прибавиха и директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, и режисьорът проф. Пламен Марков, осъществил идеята да се изгради камерната сцена на Сатиричния театър „Методи Андонов”. Като успокоение на духа на твореца, „развенчан” от колегите си на едно партийно събрание, обърнало живота му. Защото след него напуска театъра завинаги.
А филмът на дъщерята на режисьора Невена Андонова „Татко” от поредицата „Умно село” на Владимир Люцканов показва енергията и магнетизма на тръгналия от малката къщичка в с. Калище, Радомирско, творец. И осветява тайнството на духа му, който от дете го води към изкуството, към културата – още с решителността да учи във Френския колеж. За голямо нещастие на българската култура режисьорът не успява да създаде замисления си филм „Селцето” с шопските истории от Калище, със съсценарист Константин Павлов. Не му достига времето, въпреки живота на висока скорост, на този изключителен творец.
Но докато записите на театралните му спектакли са оскъдни, и днес нашият най-европейски режисьор Методи Андонов има какво да ни каже с филмите си.
