Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

От украинския Лвов идват български лейтенанти

[post-views]

Спирдон СПИРДОНОВ

Едни са завършили за военни журналисти, други – за културтрегери.

Това е единственият проект на държавата за осигуряване на Българската армия с офицери военни журналисти и културно-просветни кадри. „Първият випуск готови лейтенанти тръгнахме към Българската армия от Лвовското училище преди половин век. През 1971 г. на 22 юли седмина българи понесохме през границите европейски пагоните си с по две звезди“. Думите са на капитан I ранг от запаса Цвятко Дончев, автор на книгата „Във времето“ (Български офицери – лвовци, разказват).

Защо е било необходимо?

Т.нар. проект, за който става дума, по същество е решение на тогавашния министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, който подписва заповедта за пътуването и командироването за четири години  на тези млади хора до Лвов, Украйна. Защо е било необходимо това решение? „Трябваше да има кой да споделя редове за войника, офицера, войската, генералите и министъра. За учения – по-леки и такива като последното на Варшавския договор на наша територия „Щит-82“. Учихме в Лвов за военни журналисти и офицери за културна дейност в армията“, отговаря кап. Дончев.

Творци с полигонна закалка

Лвовското висше военнополитическо училище завършват 100 българи. Да те приемат в специалност „Журналистика“ трябвало да познаваш жанровете, да напишеш качествен материал по темата. А в другия факултет – на културтрегерите, да си почти театрал, да знаеш що е режисура, драматургия, кино, фолклор… Да си виртуоз на акордеон, китара, контрабас, гайда, тромпет… Училището прегръщало хора с творческа искра. И не само това. Трябвало и хора с психическа устойчивост, която се проверявала и тренирала на не едно занятие на полигона.

Разбира се, учението било най-важното, но не всичко. Поне така пише един офицер лвовец „…Обичахме, любихме, разлюбваха ни, тъгувахме, ревнувахме. От всичко по-малко. Момичетата бяха украинки, еврейки, рускини, литовки, полякини… Текстът на украинската песен „Тьi ж меня пидманула…“, като че ли даваше отговор на всичко онова, което се случваше между българските курсанти и момичетата на Лвов. Не само че я пеехме на събрания, но сякаш я и играехме в самия живот…“. Макар че курсантската заплата била някакви си 75 рубли. Имената на момчетата ще прескоча, но на момичетата може – Наталия, Елена, Оля, Сима, Галя, Лариса, Тамара, Оксана и т.н. От всички квартали на Лвов – от старата част до новите райони и Майровка.

Но да се върнем на полигона. Не е било леко. Ето спомен на друг офицер лвовец: „Помните ли девиза : „Тяжело в учебе, легко в бою!“. Припомням си няколко епизода, които бяха характерни за повишаване на бойното ни майсторство на тактическо учение на полигона „Яворов“ под вещото ръководство на любимия на всички полковник Бурлака.  Налягали сме около танковете на танкодрума и изведнъж една машина тръгва и ние отскачаме като ужилени. Под гъсениците остава фотоапаратът на Любомир Денов. Мислехме, че се е превърнал на сол. Но съвсем не бе така! Под разкъсания кожен калъф съветският „Фед“ бе цял и Любо ни направи забележителни снимки. На същото бойно поле провеждахме зачот за механик-водачи на танк.  Представете си голо поле, докъдето ти виждат очите, с оврази, с възвишения  и долини и в средата му един- единствен стълб, откъдето тръгва и свършва маршрутът  от 12 км. Тодор Стойков го събори. Считам, че това беше епохално събитие, непостижимо.“

Имената

Ще спомена имената на тези, които имаха служба във в. „Народна армия“, а по-късно във в. „Българска армия“. Другите са изброени в книгата. Ето ги: Цвятко Дончев, Благомил Банов, Иван Сотиров, Константин Личев, Влади Владков, Велин Яворски, Ангел Колев, Петьо Дафинкичев, Любомир Денов, Николай Петев, Румен Атанасов, Орлин Гранитов, Валери Младенов, Евгени Генов, Георги Вучев, Валери Хаджиев, Красимир Георгиев, Петър Петров, Стефан Шопов, Красен Бучков, Иван Генов, Хубен Ненчев, Николай Цветков и Драгомир Захариев.

Фотоархивите, които публикува кап. Дончев, допълват текстовете. Някои от снимките са последни за офицерите лвовци, които вече не са между нас. Разгръщайки последните страници, с признателност се вглеждаме в образите на Милен Вълков, Васил Плачков, Николай Петев, Коста Личев, Георги Вучев, Петър Китински, Максим Минчев, Добрин Харизанов, Валентин Солаков, Румен Атанасов, Иван Донков… 

Спонсорите

Да се спрем и на благодарностите: „Издаването на тази книга стана възможно благодарение на подкрепата на приятеля Ангел Колев, завършил Лвовското висше военнополитическо училище, днес е във Филаделфия. Той и съпругата му Мария си остават ревностни радетели  на своя проект „За буквите“, подкрепили издаването на десетки книги на български автори.  Също на колегите и съмишлениците  от Национално сдружение „За честта на пагона“. На полковник Петьо Дафинкичев, завършил Лвовското висше военнополитическо училище, днес издател на вестник „Пенсионери“, на подполковник Огнян Стефанов и на скромните спестявания на автора“.

Семейства

И още нещо от автора, в което също има оптимизъм „Съхранили са се през годините повече от дузина семейства, зародили се в старинния украински град.  Ще се помъча да ги подредя: Сашо Попов от Варна и Людмила, Петьо Дафинкичев и Наталия, Христо Дочев и Ирина, Васил Василев и Нина, Петър Китински и Людмила, Максим Минчев и Наталия, Тотьо Христов и Людмила, Бенчо Бенчев и Людмила, Ангел Ангелов и Лариса, Румен Иванов и Наташа, Дамян Генадиев и Людмила, Стефан Шопов и Леся, Георги Георгиев и Нина, аз и Тамара.“.

И така пет випуска. Първият през 1971 г., последният – през 1980 г. Оттогава, както вече стана ясно, такава специализация по днешните закони и правилници за курсанти във военните училища няма. А военни медии има? Дано въпросът да не е с повишена трудност.

Най-ново

Виж още

Избрани