Радослав СИМЕОНОВ
Бронзовият лъв от Андрей Николов митарства из различни точки на София, докато заеме сегашното си място.
На 11 ноември 1920 г. в центъра на Париж е извършен странен и непознат досега погребален ритуал. Точно две години след капитулацията на Кайзерова Германия,
под емблематичната за града Триумфална арка
са положени тленните останки на безименен войник. Те трябва символично да изиграят ролята на колективното тяло на Франция, която в тази война дава стотици хиляди жертви в името на своя национален идеал.
Френският пример се оказва заразителен и скоро подобен паметник на Незнайния воин се появява и в лондонското Уестминстърско абатство, а и на други места по света. Така се поставя началото на изграждането на съвършено нов тип военни паметници, обозначавани обикновено като „Паметници на Незнайния воин”. Те олицетворяват колективната национална памет и почит на държавите към жертвите на Първата световна война, още повече че много от тях намират своята гибел по бойните полета далеч от пределите на Родината. Според едно меродавно изследване понастоящем в света има над 75 подобни паметника, сред които особено място заема и българският му вариант.
България, макар и победена държава, не прави изключение от новосъздалата се европейска традиция. През 1922 г. Стоян Омарчевски – министър на просвещението в земеделското правителство на Стамболийски, предлага да се създаде обществен фонд за набирането на средства за построяването на такъв паметник и у нас. Наред с общата символика той обаче
трябва да вдъхне кураж и надежда
сред българското общество, изпаднало в покруса и униние след Ньойския диктат и краха на националния идеал. Заедно с това обаче нашият паметник се предвижда да почете паметта на онези 200 хиляди български воини, оставили безкръстни гробове не само по фронтовете на Първата световна война, но и в предишните войни за национално обединение. Така малка България ще сътвори свой оригинален прочит към световната кауза, наречена „Паметник на Незнайния воин”, още даже преди да го е издигнала. Тя ще направи и друг своеобразен принос в международната практика по отношение на продължителността на неговото издигане – факт, който обаче в случая не предизвиква никаква гордост. От раждането на идеята на Стоян Омарчевски до нейното окончателно реализиране ще изминат близо 18 години в търсене на най-добрите визия и композиция на паметника. Заедно с това българският вариант на Паметника на Незнайния воин ще понесе и белезите на различните епохи и стилистиката на политическата конюнктура. Оказва се, че
единственият постоянен и неизменен компонент
от монумента ще бъде една лъвска фигура, дело на скулптора Андрей Николов (1878–1959). Тя няма нищо общо с останалите лъвски композиции в София. В нея липсва героичната осанка на разярения свиреп лъв с разтворена паст, няма и помен от характерните внушения за войнственост, могъщество и демонстрация на сила. Лъвът на Андрей Николов, сякаш с човешки поглед, се взира някак тъжно и меланхолично.
Когато фондът на Омарчевски чувствително набъбва, специална комисия, излъчена през 1926 г. от тогавашното Министерство на войната, избира именно Андрей Николов за изпълнител на проекта. По това време известният наш скулптор живее и твори в Рим като име от световна величина. Той вече притежава достатъчен опит при изграждането на военни мемориали. През 1912 г. той е бил поканен от видинската общественост да участва в конкурс за изграждането на паметник, посветен на епопеята край Видин от времето на Сръбско-българската война през 1885 г. Така се ражда „Паметникът на скърбящия воин”, може би един от най-уникалните паметници в световната история. Още тогава творбата му предизвиква нееднозначни коментари и
за малко да се превърне отново в купчина метал
В крайна сметка монументът оцелява и днес е разположен на гаровия площад във Видин.
Очевидно е, че творческите концепции на Андрей Николов невинаги срещат разбирането на широката публика и особено на генералитета. Така се случва и с неговия първи проект за Паметник на Незнайния войн. След петгодишен труд на 8 юли 1931 г. той представя своя проект пред специална комисия, председателствана лично от тогавашния министър на войната ген. Александър Кисьов. Комисията оценява проекта като „претрупан” и препоръчва на автора да го преработи. След като скулпторът приема направените критики, през декември с. г. той депозира втори проект, намалявайки сега броя на скулптурните фигури от 17 на 5. Новата композиция се състои от триметров постамент, върху който е поставен гранитен саркофаг на Незнайния воин. От двете страни на саркофага са монтирани два барелефа на скърбящи жени в македонска, тракийска, добруджанска и поморавска носия, а в средата под саркофага има надпис „На загиналите – вечна слава”.
Строителството на паметника започва две години по-късно – през 1933 г., за да бъде окончателно изграден на 14 септември 1936 г. Поредна комисия от Военното ведомство начело с ген. Луков
не приема готовия монумент
под претекст, че не одобрява неговото местонахождение до южната фасада на античната базилика „Света София”. Така паметникът остава неоткрит, затрупан с дървени тараби до 1941 г., когато само личната намеса на цар Борис III го спасява от изолация. През следващите няколко години Паметникът на Незнайния воин не успява да се наложи като най-авторитетна скулптурна творба на паметта в столицата, губейки съревнованието със „Стената на 1-ви и 6-и пехотен полк”. Последната, издигната през 1934 г. близо до днешния НДК, се оказва предпочитаното място за поднасяне на цветя и венци от официални лица и дипломати, гости на София.
Английско-американските бомбардировки нанасят поражения върху скулптурната композиция на Незнайния войн. Вероятно през 1949 г. паметникът е демонтиран, а слуховете са, че гранитът се използва вторично за направата на мавзолея на Георги Димитров. От композицията оцелява единствено лъвската фигура, която митарства из различни точки на София до началото на 80-те години на миналия век. От детския лагер в Панчарево през моста на р. Искър в кв. Горубляне,
захвърлен в двореца „Врана”
най-накрая лъвът е изложен пред старата сграда на Националния военноисторически музей на бул. „Скобелев”.
Комунистическите правителства на България след близо четвърт век управление решават, че е крайно време да се изгради Паметник на Незнайния воин, който обаче да е в унисон с новата пролетарска идеология. Близки до властта скулптори изработват нов проект, който е материализиран в рамките на тържествата по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава. На 22 септември 1981 г. е официално открит поредният Паметник на Незнайния воин. В новия си вид той отново съдържа гранитен саркофаг, в който са поставени 15 гилзи с пръст от всички краища на българската земя, както и тленни останки от гробове на незнайни воини. В композицията, макар и не на централно място, отново е включен и старият лъв на Андрей Николов, поставен отстрани върху нисък постамент.
В съвременния си вид Паметникът на Незнайния воин
включва още „вечен огън”
донесен от вр. Шипка и поставен върху жертвеник, изработен от мечове. До него са поставени пилони с българския национален трибагреник, както и каменна плоча с безсмъртния стих на Вазов: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха!”.
