Русия, която е обвинявана във военни престъпления, извършени в украинския град Буча, отрече всичко и поиска да бъде проведен дебат в Съвета за сигурност на ООН, пише френският в. „Монд“.
Вчера украинският главен прокурор обяви, че в освободените от руска окупация територии са били открити 410 тела на мирни граждани, припомня изданието. По данни на Върховния комисариат на ООН за правата на човека в Украйна са загинали 1417 мирни жители, включително 121 деца. Други 2038 са били ранени, 171 от които деца. Жертвите и ранените се дължат предимно на обстрела и въздушните удари.
Цялата международна общност осъди тези ужаси и поиска разследване, пише френският в. „Паризиен“, като отбелязва, че Западът иска да приеме нови санкции срещу Москва. Снощи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви в Туитър, че предстоят „още санкции и помощ от ЕС“.
Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан подчерта в изявление, че за да бъдат руските власти принудени да сложат край на агресивната война, е необходимо да се продължи и засили оказваният върху Русия „икономически и международен натиск“.
Британският премиер Борис Джонсън обеща в Туитър, че Лондон „ще засили санкциите“.
Украинският президент нарече руските сили „убийци“, „изтезатели“ и „изнасилвачи“, отбелязва британският в. „Гардиън“. Русия от своя страна определи ситуацията в Буча като „провокация“ от страна на Украйна, целяща да възпрепятства мирните преговори.
Министерството на отбраната в Москва определи снимките и видеозаписите от града като „още едно инсценирано представление на режима в Киев“. Руските сили продължиха нападенията си срещу други украински градове.
Войната в Украйна е свързана с повратна точка в историята, отбелязва в. „Вашингтон пост“. Решението на правителството на германския канцлер Олаф Шолц да отдели над 100 милиарда долара за въоръжените сили на ФРГ и да предостави смъртоносни оръжия на Украйна е мащабна промяна на поддържания с десетилетия от Берлин курс на конституционен пацифизъм.
По думите на самия Шолц и съюзниците му, това е повратен момент в историята. След придържането към европейската визия за вечен мир, войната на континента шокира предпазливата германска политическа върхушка и я подтикна към действия.
За мнозина от двете страни на Атлантическия океан, войната в Украйна може да е ознаменувала дори нещо по-голямо: краят на една епоха и началото на нова, характеризираща се с по-голяма несигурност и съперничество между големите сили.
Дори във Вашингтон, да не говорим за западноевропейските столици, се усеща промяна в атмосферата. Европейски дипломати в столицата на САЩ говорят за безпрецедентна солидарност сред съюзниците от НАТО и приветстват лидерството на правителството на Байдън. Западът, като геополитическа единица, рядко е бил по-единен.
За някои американски коментатори Украйна е не само мястото на сблъсъка с Русия, а и борба за бъдещето на либерализма, подчертава в. „Вашингтон пост“.
За мнозина, които не са част от Запада обаче, това е напомняне за двойните западни стандарти. И дори в Германия не е ясно до каква степен „повратната точка“ ще доведе до трансформация, отбелязва изданието.
Източник: bta.bg
