Настаняването на бежанци от Украйна във Военно-почивния комплекс в курорта Св. св. Константин и Елена – Варна, започна на 1 март т.г. До този момент в хотел „Флагман“ са настанени 114 души, а в хотел „Адмирал“ – 96 души. Всички те са на пълен пансион съгласно Програмата за ползване на хуманитарна помощ от лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна. Срещнахме се и разговаряхме с Татяна – бежанец от украинския град Чернигов. Ето какво сподели тя:
Казвам се Татяна. Аз съм от Украйна, от най-красивия град – Чернигов, моят роден град. Ние сега сме в голяма беда. Бях под бомбите, но не веднага напуснах града. Предполагах, че ще пострелят и ще спрат. Но бомбардировките се усилиха, наоколо сравняваха всичко със земята. Взех със себе си старците – моите родители, и тръгнахме.
Много благодаря, България! Много благодаря на добрите хора, които ни приютиха, а така също и на един човек, който в закусвалнята във Варна ни заплати обяда. Той е българин, не го познавам. И той беше там с родителите си, просто без много шум плати нашата сметка. Огромно благодаря! Дори не знам как се казва. Но много се радвам, че у вас има такива хора.
Приятно ми е, че попаднахме тук, във военнопочивния дом, където най-после си отспахме. Нахранихме се. И вече в ушите ми не звучат сирените – това страшно нещо. В Чернигов видях самолетите с червени звезди, които летяха над нас и бомбардираха нашия град. Летяха много ниско, всичко се виждаше, а след тях оставаха разрушени домове и разбити стъкла. И убити хора.
Ние се оттегляхме през нашия мост, а той беше цел на бомбардировката. Над нас свистяха снаряди, поразяваха автомобилите по моста, удариха един автомобил, който беше пред нас. Пътниците в него бяха ранени. И ужасно, и страшно! Никога не сме предполагали, че в ХХІ век ще попаднем в такава ситуация. Ние не искаме войната! Не сме я очаквали.
И както Хитлер в 4 ч. сутринта нападна Съветския съюз, така и Путин в 4 ч. сутринта нападна моята страна – Украйна. Ние не сме братя! Нека ми простят всички, които обичат Русия. Ние не сме братя, ние сме други. Ние не искаме техните закони, не искаме тяхното мълчание. Ние сме свободни хора. Не могат така просто да ни превземат и да ни задушат. Ние ще се борим, ние се борим.
Аз възприемам като съучастници на руснаците всички, които не ни оказват помощ. Така не бива! Твърде много мислят, а докато те мислят, у нас умират деца, умират техните родители, умират нашите мъже. Не бива дълго време да се мисли! Нали виждате, че това не е шега, а война! Затова на всички, които ни помагат – благодаря!
