Димитър ИЛИЕВ
Експерти в недоумение как 2 ракети могат да унищожат оръжейната морска крепост.
Флагманът на Черноморския руски флот крайцерът „Москва“ бе унищожен и потъна безславно. Гордостта на руските военноморски сили, макар и на преклонна 43-годишна възраст, отиде под водата след попадения на само две украински ракети „Нептун“. За руснаците срамът е толкова голям, че те все още не искат да признаят, че толкова голям, мощен и въоръжен до зъби морски съд може да се „нагълта“ с вода и да бъде потопен. Дори почти седмица след ракетния удар официално руското военно министерство продължава да настоява, че на борда е избухнал пожар, който е взривил боекомплекта. Но всъщност в руската версия има много логика и тя е, че дисциплината, готовността за самостоятелни действия без изрична заповед отгоре е на толкова ниско ниво, че дори една незагасена цигара е повод за военна трагедия. Най-вероятно, като вземем факта, че крайцерът е бил въоръжен да отрази каквато и да било ракетна атака, истината е, че личният състав на крайцера е бил изключително лошо подготвен, в голямата си част съставен от млади матроси, а средният офицерски състав е бил
деморализиран от легендите за непобедимата руска мощ
и непотопяемостта на крайцера „Москва“.
Вечерта на 13 април ракетният крайцер „Москва“ попадна под смъртоносен обстрел, а ден по-късно потъва при опита да бъде изтеглен до най-близкото пристанище – Севастопол. Руските медии съобщиха за потъването на мощния крайцер, след като на кораба повече от денонощие се борят с пожара и щетите. На 17 април министърът на отбраната на Русия публикува видео в социалните мрежи, от което става ясно, че са оцелели 240 души – около половината екипаж от кораба.
Крайцерът започва да служи през 1979 г. Той носи името гвардейски и е носител на ордена „Нахимов“. Той е главният кораб на проекта 1164 „Атлант“, от който има построени 3 съда. Построен е в украинския град Николаев на Днепър. Част от оборудването и въоръжението е демонтираното оборудване и се планира за използване при дострояването на еднотипния крайцер „Украйна“. До 1996 г. се казва „Слава“, а през 1996 г. е преименуван на „Москва“. Това е единственият кораб 1-ви ранг в състава на Черноморския флот. Предназначен е за нанасяне на удари по големите надводни кораби на противника, осигурява бойната устойчивост на корабните противолодъчни групи, противовъздушна отбрана на отдалечените съединения, огнева поддръжка на десанта.
За да се разбере напълно мащабът на случилото се, ще цитираме руския военен журналист и писател Аркадий Бабченко. Той пише:
„Крайцерът „Москва“ е създаден за унищожаване на самолетонасачи. Неговата задача е с максимална скорост да се приближи към групата на самолетоносача и да успее да произведе залп. Сумарната мощност на залпа с ядрени бойни глави е 5,5 мегатона. За сравнение мощността при Хирошима е 21 килотона. Екипажът на крайцера е 500 души. На борда има 64 ракети С-300. Това се равнява на мощта на 3 сухопътни дивизии. Има още 16 ракети „Вулкан“. Равно е на сухопътна дивизия с „Искандери“. Ако са без ядрени бойни глави. С ядрени – това са 260 „Хирошими“. Има и 2 броя „Оси“, равно на един взвод. Установка с калибър 130 мм. Равно на два взвода. Едно шестстволно оръдие с калибър 30 мм. Още два взвода с БТР-и. 5 торпедни апарата. Реактивен бомбомет с 12 ствола. Хеликоптер. Станция ПЛС. Станция РЕБ. Това си е направо цяло военно летище.
„Москва“ е флагман на Черноморския флот. Флагмански е кораб, на който се намира командващият на флотилното обединение с флагмански команден пункт, оборудван със средства за управление.
В сухопътен еквивалент – това е щабът на фронта
Водоизместването на „Москва“ е 11,5 хил. т. Това е количеството желязо на 250 танка. Първоначална цена – $2 млрд.
Сега да пренесем това на сушата. Все едно с един удар са унищожени: Личният състав на батальонно тактическа група, 3 дивизии С-300, дивизия „Искандери“, взвод САУ, взвод ЗРК, два взвода БТР, РСЗО, хеликоптер, станция „Красуха-4“, радиолокационната станция на летището, желязото на 250 танка, ешелон с цистерни и Щабът на фронта.
Това би бил катастрофичен разгром. Това не е виждано за цяла една война. Не се е случвало. И едва ли ще се случи
Москва прикриваше и осигуряваше десанта в Бердянск. Осъществяваше въздушната отбрана на черноморския флот. Въздушното прикритие на корабните блокади. Москва трябваше да командва и осигури щурма над Одеса, който за Путин беше втората част на „спецоперацията“.
Нищо от това сега няма да се случи
Големите десантни кораби сега стоят в пристанищата под прикритието на сухопътните ПВО. Или всеки един от тях трябва да го съпровожда защита. Морската блокада на Украйна сега е под въпрос. Одеската операция е под още по-голям въпрос. Пробиването на коридор до Приднестровието също е под голям въпрос. Настъпи срив на оперативното командване на фронта. И всичко това – с един изстрел, две ракети.“
Унищожаването на крайцера роди и много легенди – като например, че крайцерът „Москва“ е трябвало да следи безпилотния летателен апарат TB2 „Байрактар“, който нанесе много жертви на руските сили от началото на войната, а украинските сили са прехванали кораба в този уязвим момент, за да нанесат удар. В района имало и разузнавателен самолет на НАТО, сочи анализ, Тайфун Озберк, експерт по отбрана и журналист по въпросите на Близкия изток, публикуван в специализирания сайт navalnews.com.
„Според друга версия „Москва“ има един-единствен главен радар за противовъздушна отбрана (3P41 „Волна“) за насочване на ракети S300 само със 180 градуса зрително поле. Следователно 360-градусово покритие се осигурява от 3D радари за въздушно търсене на голям обсег MR-800 „Восход“/Top Pair за ракети с малък обсег SA-8. Според това твърдение радарът Top Pair не може да различи летящите над морето ракети „Нептун“ от гребените на вълните поради бурното време. Но „Москва“ е крайцер с добри възможности за противовъздушна отбрана. Въпреки че байрактарите са полезни при военни действия по море, корабите тип крайцер са проектирани да засичат атаки по въздуха. Следователно
парализирането с един или повече дрона е нереалистично
на крайцер клас „Слава“.
Освен това тези радари могат да имат сляпа точка заради структурата на корабите, но затова има други радари, които да ги покрият. Точно както крайцерът „Слава“ има повече от 1 радар Top Dome, 2xPop Group, 3xBass Tilt, Kite Screech fire control radar. Така този кораб може да следи продължително въздушните контакти, дори ако те попаднат в сляпата точка на някой радар – операторът прехвърля към друг радар и продължава проследяването.
Крайцерите тип „Слава“ са оборудвани с електронна поддържаща система 4xRum Tub, която може да засича радарните търсачки на противокорабните ракети „Нептун“. След откриване на радарната търсачка корабът има около 2 мин за защита срещу ракетата. Освен това „Москва“ беше въоръжена с оръжейни системи 6×30 mm/AK630, които имат собствен радар и са способни сами да откриват и поразяват идващите ракети.
Неуспехът на „Москва“ да реагира на ракетата показва, че на личния състав не само му липсват разузнавателна информация, но и че не е подготвен психически и физически за това. Няма данни за изстрелването на CHAFF или примамки, за електронното заглушаване, за маневрирането на кораба и за необходимите реакции с оръжия след изстрелването на ракетата, но фактът, че толкова способен кораб е толкова безпомощен срещу атака далеч под неговия капацитет, показва, че персоналът не е добре обучен“, пише Озберк.
Каре
„Нептун“, която още не е на въоръжение
Ракетата „Нептун“ все още не е официално на върожение в украинската армия. Според съобщението на украинското министерство на отбраната от декември 2021 г. доставката на противокорабните ракети Neptune е била насрочена за април 2022 г. Войната обаче започна през февруари, така че не беше ясно дали Украйна разполага с тези ракети в своя арсенал.
Операции на Черноморския флот в близост до украински териториални води затвърждават предположението, че доставката на ракетите се е провалила заради военната обстановка. Мнозина смятат, че ако Украйна разполагаше с това бойно снаряжение на брега, тя щеше да установи зона A2/AD (забранена и ограничена за достъп зона), което ще въздържи руските сили от приближаване до украинския бряг, за да избегнат ракетна атака. Фактът, че ракетите „Нептун“ на Украйна не са били използвани в продължение на 45 дни от началото на войната, засилва предположението, че ракетата е била подготвена за придобиване на първоначална оперативна способност и атаката срещу кораба на Черноморския флот е била извършена, за да се използва ефектът на изненада при военните действия, смятат от navalnews.com.
