Информационен център на Министерство на oтбраната

След вота Вучич продължава „да мачка”

Костадин ФИЛИПОВ

Зад всяка криза в района на Западните Балкани наднича Сърбия, а зад нея и Русия.

Вече всички процедурни пречки пред обявяването на окончателните резултати от президентския, предсрочния парламентарен вот в Сърбия и общинския в Белград са преодолени. Където преди 2 седмици имаше възражения за нередности, местните изборни комисии отмениха гласуването и го насрочиха за миналия уикенд и се състоя повторение на тройния вот. Това не промени общата картина на предварителните резултати от 3 април и не постави под съмнение внушителната победа на действащия президент Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП). Защото в 54 секции за парламентарния вот и в 35 за президентския резултатите надминаха тези отпреди 2 седмици. Така личната победа на Вучич като президент на Сърбия за втори мандат и предимството на неговите „народняци” в Скупщината не само бяхя потвърдени, но и затвърдени убедително.

Голямата въпросителна бе кой ще управлява столицата Белград

Beograd, 27. decembra 2019. – Predsednik Srbije Aleksandar Vucic sastao se sa ambasadorom Ruske Federacije Aleksandrom Bocan-Harcenkom. FOTO TANJUG/ ZORAN ZESTIC/ bk

където опозицията се надяваше да спечели кметското място и мнозинство в общинския съвет. Но победата на СПП и в този локален вот беше потвърдена. А от битката за столицата зависеха много неща. Първо, отговор на въпроса, дали в главния град на държавата обединената опозиция има сили да се противопостави на Вучич и съпартийците му. Второ, истинско предизвикателство бе да ръководиш делата на най-големия политически и икономически център на страната под носа на самия президент и неговото правителство. Трето, който спечелеше Белград, има доказателство, че вече е готов за голямата битка следващия път…

Тенденцията от тройния избор на 3 април, според която Вучич и СНС укрепват властта си и получават доверието на мнозинството избиратели да продължат да водят държавата, се потвърждава и сега. Вече от Централната изборна комисия могат да финализират резултатите, да връчват мандатите на 250-те избраници в Скупщината и да формализират правото на Вучич да бъде старият нов държавен глава. И по този начин да потвърдят, че политиката на Вучич, която за много държавници от Европа и света е противоречива и спорна, има подкрепата на избирателите в страната, която я прави легитимна.

Вучич като гарант на националната сигурност и перспектива на държавата очевидно се харесва на преобладаващото мнозинство от сърбите. Неслучайни са намеците, че той преднамерено е „закачил” предсрочния парламентарен вот за редовния президентски. И то не само от финансово-икономически съображения, а за да може очакваната победа на Вучич и на СПП да легитимира политическото поведение на президента досега и неговите стъпки в непосредствено бъдеще.

На фона на войната в Украйна и усилията на държавите от ЕС и САЩ да ограничат последиците за стабилността и сигурността на Стария континент и на света за Вучич

тази електорална подкрепа идва тъкмо навреме

Както изглежда, самият досегашен държавен глава на Сърбия и неговите близки партийни сътрудници и коалиционни партньори предпочетоха и организираха така нещата, че да я разположат във времето и пространството тъкмо в този исторически момент. А когато в съседна Унгария Виктор Орбан също спечели убедително, става ясно, че дори и да е случайно, това съвпадение на електорални тестове в двете държави вече поражда тревоги за бъдещите им действия. Да, може би с ниска интензивност, но знае ли човек?

Вучич не си губи времето да чака окончателните и официалните изборни резултати. Докато повечето страни – членки на ЕС, предприемат сериозни дипломатически мерки да ограничават присъствието на руски дипломати в посолствата, в това число и да гонят посланици, сръбският президент се срещна с руския амбасадор в Белград Александър Боцан-Харченко. Били говорили за отношенията между двете държави в областта на енергетиката, обсъдени били и други теми от двустранните отношения. От лаконичното съобщение на президентската пресслужба може да се допусне, че е станало въпрос за доставката на газ за Сърбия и цената му. Изискването на Москва заплащането да е в рубли май не се отнася до Сърбия. Като демонстрация на благодарността на Кремъл, че Сърбия на Вучич не се включи в санкциите на международната общност към Русия заради агресията й в Украйна. Че Сърбия е

аванпостът на руската политика на Балканите

няма съмнение. И всичко, което се случва напоследък, в това число и изборите, са част от идеята за витализирането и укрепването на тази позиция. Особено след като става все по-очевидно, че зад всички кризи в района надничат сръбските интереси и действия.

Слабите точки в регионалните сигурност и стабилност са известни отдавна – кризата в отношенията с Косово, сепаратизмът на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, политическата и управленската нестабилност в Черна гора, където се търсят ново парламентарно мнозинство и нов кабинет, опитите да се мимикризират интеграционни процеси на местно равнище в рамките на проекта „Отворени Балкани” уж като етап към членството в ЕС, включването на Сръбската православна църква в политическите игри на Белград и т.н.

И някак си между другото мина съобщението, че Китай е предоставил нови системи въоръжения на Белград… Да, Русия е основният доставчик на оръжие и бойна техника за сръбската армия, но в последно време и Пекин намира добър пазар у съседите ни. Допускам, че и това е израз на съгласувана и координирана политика между Пекин и Москва. Но винаги когато стане дума за нова доставка на въоръжение или оборудване за армията на Сърбия, възниква въпросът: Добре де, срещу кого ще бъде насочвана тази военна сила? Едва ли трупането на толкова метал е само за защита на националната сигурност? С приемането на Северна Македония в Алианса преди 2 години на Сърбия бе окачена една истинска огърлица от натовски съседи. Едва ли ускореното увеличаване на военна мощ на страната е насочено към някоя от тях. Най-малкото, защото войната в Украйна даде пример за общи координирани действия на всички страни – членки на пакта, съгласно учредителните постулати на Алианса. Атаката срещу една страна членка е атака срещу всички други страни – членки на НАТО, нали така?

Следователно, руското и китайското оръжие в ръцете на сръбските войници би трябвало да е насочено към райони и структури, които нямат, поне формално, протекцията на Северноатлантическия пакт. Я да видим за какво става дума? Главно за вече познатите

„слаби точки” на регионалната политическа карта – Косово и Босна и Херцеговина

Въпреки че и на двата несигурни терена има военно присъствие на САЩ и на НАТО, както и на международната общност. В Белград са крайно разочаровани от позицията на премиера на Косово Албин Курти, който не разреши на 3 април да бъдат открити изборни секции в четирите общини с преобладаващо сръбско население на север, както и в няколкото анклава из другите части на държавата. Курти има своите аргументи, Вучич – също. Важното е, че напрежението там рязко се повиши и никой в момента не може да каже как и от кого то може да бъде намалено. Поне докато трае войната в Украйна, в позицията на Белград Прищина ще вижда дългата ръка на Москва и не очаквам толкова лесно и бързо Курти и компания да се смирят.

От друга страна, приятелят на Москва Милорад Додик, лидерът на Република Сръбска, засега обещава да кротува и да не радикализира ситуацията в държавата с опитите си да минира Дейтънския мирен договор. Но и той е трудно предвидим политик и никак не се изключва вероятността да използва факта, че вниманието на Брюксел, Лондон и Вашингтон е фокусирано към Украйна, и да опита да взриви вътрешния и регионалния мир. Защо не? Има мнения, че това би могло да намали натиска на страните от ЕС и НАТО срещу Русия и да привлече дипломатически и политически ресурси от общия фронт срещу Москва, като ги насочи към Босна и Херцеговина.

Така че, докато Вучич ликува и „мачка” своите опоненти, тревогите за регионалните стабилност и сигурност остават.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top