Информационен център на Министерство на oтбраната

Ще се наложили ли задължителна военна подготовка на гражданите?

Ще се наложили ли задължителна военна подготовка на гражданите?

Спирдон СПИРДОНОВ

Този въпрос засега остава отворен

Ще се наложили ли задължителна военна подготовка на гражданите?
Ще се наложили ли задължителна военна подготовка на гражданите?

Днес, когато войната е много близо до нас, всички отговорни институции е добре да се замислят върху следната констатация: „Отмяната на задължителната военна служба рефлектира върху състава, качеството и възможностите на резерва. Необходимо е предприемане на незабавни действия за търсене на  нов подход за формиране, изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на  запасните и гражданите за защита на Отечеството и преодоляване на драстичното намаляване на българските граждани с военна подготовка (запасни)“. Това го каза българското Народно събрание, гласувайки Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. Независимо от направените промени в законовата уредба, насочени към подобряване  на условията за получаване на военна подготовка на българските граждани на доброволен принцип, депутатите очертаха следната  перспектива „Ако в рамките на един планиращ цикъл (4 години) този подход не даде търсените резултати за окомплектоване на военновременните формирования със запасни, ще се наложи да се търси широка обществена подкрепа за въвеждане на задължителна военна подготовка на  българските граждани съгласно чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България.“  Този текст влезе в Основния закон след отмяната на наборната военна служба от 1 януари 2008 г. Той гласи „Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.“. Т.е. от доброволен ще се мине на задължителен принцип.

Изводи и възможности

Този проблем беше дискутиран във Военна академия „Г. С. Раковски“ на двудневната научна конференция „110 години традиция, качество, престиж“. Заседания се провеждаха в няколко тематични кръга. Имах възможност да участвам в един от тях на тема „Сигурността и общественото развитие – баланс на амбиции и възможности“. Направи впечатление интересът към проблемите по комплектуването и подготовката на резерва на Въоръжените сили. Презентацията беше на полковник от запаса доц. д-р Нелко Ненов. В нея се правеше изводът, че съществуват редица организационни и методически проблеми, свързани със задължителната подготовка на всички български граждани за защита на отечеството. Смята се, че Военната академия и висшите военни училища имат възможностите и ресурсите да играят по-активна роля в цялостния процес на обучение и възпитание на младите хора във всички форми – задължителни и доброволни. Предложени бяха възможности в три основни направления: доброволно обучение на пълнолетните български граждани в курсове по начална и/или специална военна подготовка; задължителна подготовка на всички български граждани за усвояване на знания за защита на отечеството в средното образование чрез провеждане на единни комплексни занятия във Военната академия, висшите военни училища и формированията на Въоръжените сили и доброволно обучение на студентите от Академията и военните училища за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“. 

Кандидатите

Проблем е, посочва полк. Ненов, ниският процент на кандидатите за служба в доброволния резерв. През годините 2018, 2019 и 2020, той се редуцира от 19% на 16% и пада до 10%. Както по Програма 2020, така и по Програма 2032 доброволният резерв трябва да наброява 3000 души. Реалният брой на сключените договори обаче не съответства на нуждите. През годините от 2017-а до 2020-а той е съответно на 565, 405, 410 и 432 договора. И още един факт – няма още никакви сключени договори за обучение за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“, макар че това е регламентирано още през 2016 г. с промяната на Закона за резерва на Въоръжените сили. Как стои този въпрос? През 2020 г., казва полковникът, Военната академия подготви проект на Концепция за развитие на системата за подготовка на резервисти, която била предложена на Министерството на отбраната. Приемането й обаче било отложено с аргумента, че все още няма подзаконов нормативен акт, с който да се регламентират обществените отношения по проблематиката.

Лагерно военнополево обучение

Налага се да се търси друг подход при задължителната подготовка за усвояване на знания за защита на отечеството в 9. и 10. клас. Предложението е обучението да продължава не по-малко от 30 дни (сега е два пъти по пет часа) с акцент на практическите занятия. И още – не по-малко от половината от тях да са под формата на лагерно военнополево обучение. За тази цел, разбира се, следва да се създадат областни или общински ученически центрове по военно дело и спасителни дейности, както е в Широко поле, община Кърджали. Военната академия има опит в провеждането на единни комплексни занятия с ученици. През 2019 г. например за по-малко от три месеца ученици от 27 средни училища са посетили Академията. Проведени са занятия с 2015 деца от 108 паралелки. Направени са 28 презентации в рамките на 19 дни. Това обучение е анализирано и са набелязани мерки за неговото оптимизиране.   

Центровете за подготовка

Анализите показват, че се налага да се търси възможност за провеждане в столицата на курсове за начална и/или специална военна подготовка за младите хора от Западна България. Сега този въпрпос е решен в Плевен, Велико Търново, Шумен и Варна. Най-естественото място за това е Военната академия. Още повече че в  такива занятия могат да бъдат включени студентите, които се обучават в образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Сигурност и отбрана“. Би трябвало този процес на обучение в Академията и висшите военни училища да се разглежда като важна част от цялостните усилия за изграждане и поддържане на отбранителните способности на страната. С по-голяма доза оптимизъм се поглежда към стартиралата в началото на годината срочна служба в доброволния резерв.

Причините

Действително набирането на резервисти е проблем. Добре е обаче, че се знаят и анализират причините. Те са обусловени от социални, икономически, финансови и демографски фактори. Не по-малко тревожен е незадоволителният здравен статус на значителна част от кандидатите. Ограничени са личните финансови средства, необходими за подготовката и подаването на документи. Налага се съобразяване с всички заинтересовани страни – МО,  граждани, работодатели, представители на неправителствени организации и др. Като недостатъчна се определя рекламно-информационната кампания.

Тенденциите в страните от Европа, посочва полк. Ненов, показват стремеж за търсене на подходящи форми за задължителна военна повинност. Тя може да бъде под формата на военна подготовка, военна или друга национална служба, както и някакъв вид комбинация между тях. В крайна сметка се търси приложим вариант на комбинирано адаптирано прилагане на задължителния и доброволния принцип на комплектоване на Въоръжените сили за мирно и военно време и за подготовка за отбрана.

Ще се наложи ли да се мине към задължителна военна подготовка на гражданите? Този въпрос засега е отворен.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top