Спирдон СПИРДОНОВ
Процесът продължава, казва председателят на СОСЗР
Ген. Златан Стойков е роден е на 17 март. 1951 г. в с. Църварица, Кюстендилско. Завършва ВНВУ „В. Левски” във Велико Търново през 1973 г. по специалност „Мотострелкови”. Офицерската си кариера започва в Сандански като взводен командир. За 41 години в армията (до 2010 г., 37 години – офицер) 17 години служи на различни командни длъжности – до началник на Генералния щаб на Българската армия и 15 години на щабни длъжности. През периода 1978–1980 г. завършва Военна академия „Г. С. Раковски”, а през 1993–1995 г. – Академията на ГЩ на Руските въоръжени сили „Ворошилов” в Москва. Член е на СОСЗР от 2010 г. Председател е на Столичната организация на СОСЗР от 2012 до 2017 г. Избран е за председател на СОСЗР на Деветия конгрес през 2017 г.
– Г-н генерал, в какво състояние е Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) месец преди Десетия конгрес, който ще се проведе на 3 и 4 юни в Ямбол?
– От септември 2017 г. до днес направихме всичко възможно да изпълним основните насоки и програмата, приети на Деветия конгрес. Членовете на избраното ръководство се включиха активно и с желание за издигане на престижа на СОСЗР и неговото организационно укрепване. В отговор на въпроса ще дам няколко данни. Числеността ни в момента е около 28 хиляди. В началото на мандата стартирахме с 19 800 запасни, резервисти и асоциирани членове. Имаме 24 областни, 4 регионални и 14 колективни структури. Общинските ни организации са 465, като през 2017 г. бяха 153. Днес дружествата и клубовете наброяват 707, а преди четири години бяха 142.
– На какво се дължат тези резултати?
– В изпълнение на решенията на Деветия конгрес основен приоритет в организационната ни дейност бе, а той си и остава, обединението на военно-патриотичните и родолюбиви организации в сферата на отбраната и сигурността. Първоначално усилията бяха насочени към подготовка и провеждането на Обединителен конгрес през есента на 2021 г. Създадохме необходимата организация. Работна група под ръководството на генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков подготви Споразумение за съвместна дейност за обединяване на военно-патриотичните и родолюбивите организации. То бе подписано от 17 председатели. Избран бе и Координационен съвет на председателите на запасното войнство. В значителна степен бяха подготвени материалите за конгреса. След задълбочен анализ на ситуацията и изслушване становищата на председателите на организациите се стигна до извода, че естественият ход на това единение изключва необходимостта от провеждане на Национален обединителен конгрес на запасното войнство. Сметнахме, че включването на военно-патриотични организации като колективни членове на СОСЗР правят безпредметно провеждането на Национален обединителен конгрес. Посочено бе също, че Съюзът на ветераните от войните на България и Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите поради естеството на организациите не могат да станат колективни членове на СОСЗР, но подкрепят това обединение на запасното войнство и ще продължават да работят заедно както досега. Тогава бяха приети две декларации. Едната бе до председателите на сдружения, които до този момент не са подписали споразумението, в което се посочваше, че процесът е отворен. Втората бе до президента, премиера и министъра на отбраната, в която председателите на военно-патриотичните организации, участващи в заседанието, изразяват желанието си Министерският съвет да обяви СОСЗР за национално представителна организация на запасното войнство.
– Докъде стигна изпълнението на решението за разработване и приемане на Закон за запасното воинство?
– Мога да кажа, че свършихме сериозна работа и постигнахме определен резултат. За това говори най-вече фактът, че необходимостта от приемането му намери място в Коалиционното споразумение на четирите управляващи политически сили. Много преди това обаче ние разработихме проект, който бе предоставен на структурите за обсъждане и по-късно приет от Централния съвет. Не спряхме дотук. Поставяхме го на вниманието на кандидатите за депутати по време на предизборните кампании. Паралелно с това го съгласувахме с министерствата на отбраната, вътрешните работи, финансите, труда и социалната политика. В момента проектът е в Министерството на отбраната. Разчитаме на министъра на отбраната и неговия екип за съдействие и внасяне в Министерския съвет.
– Имахте доста срещи с представители на властта, какви въпроси обсъждахте?
– Като важна задача си поставихме издигането на авторитета на Съюза пред законодателната и изпълнителната власт, Президентството, както и защитата на социалните компенсации на запасното войнство. Още в началото на мандата проведохме срещи с президента, министрите на отбраната, вътрешните работи, труда и социалната политика, с председатели на парламентарни комисии и др. Споделяхме въпросите по възстановяване на статута на запасното войнство и приемането на закон, признаването на Съюза за национално представителна военно-патриотична организация в страната и чужбина, актуализиране на наредбите, които определят условията и реда за предоставяне на финансова и материална помощ, помещения за офиси във военните клубове и сгради на МО, реда за ползване и заплащане на медицинското обслужване в болниците за продължително лечение, долекуване и рехабилитация в структурите на ВМА и реда за ползване на лечебните заведения на МО. Продължаваме да настояваме за промени на тези документи в интерес на запасните офицери и сержанти.
– Двата национални събора на запасното воинство имаха очевиден принос за поставяне на вниманието на обществото на нерешените въпроси…
– Националните събори се оказаха една много добра форма както за единението на запасното войнство, така и за неговото отваряне към обществото. Ние сме удовлетворени, че бяхме уважени от президента, министъра на отбраната, местната власт в Казанлък, където се провеждаха съборите, както и от висшето военно ръководство. Показите и демонстрациите от представители на Специалните сили и трите вида Въоръжени сили бяха част от нашата програма. Тези събори са сериозна крачка към възстановяване на ролята на запасното воинство да бъде живата връзка между народ и армия. Такава е целта и на Третия национален събор, който ще се проведе непосредствено след конгреса под патронажа на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев. И не само това. Преди първия събор проведохме научна конференция за състоянието и развитието на резерва на Въоръжените сили. Там поставихме въпроса и за доброволната служба, който по-късно намери място в Закона за резерва на Въоръжените сили и първият прием на кандидатите вече е налице.
– Оправдано ли бе създаването на фонд „Социална дейност“ към Централния съвет?
– Това бе необходимо решение с оглед на това, че не са малко нашите членове с недобро здравословно и финансово състояние. Още в самото начало на нашия мандат на първото заседание на ЦС през октомври 2017 г. с пълно болшинство бе прието предложението на бригаден генерал от запаса Иван Мечков за създаването на фонд „Социална дейност“, като всеки член на Съюза внася по един лев годишно. С това решение не на думи, а на дело поставихме на първо място грижата за хората.
– В кои направления е съсредоточена международната дейност на СОСЗР?
– Международната ни дейност беше съсредоточена в следните основни направления – членството в Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва на НАТО (CIOR), поддържането и разширяването на сътрудничеството със сродните организации от Румъния, Сърбия, Република Северна Македония, Гърция и Турция, продължаване на активното ни участие в работата на Международната конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от запаса.
– От какво ще бъдете удовлетворени след края на конгреса?
– Най-важното е по своя характер СОСЗР да продължи да бъде национална съсловна, независима, непартийна, военнопатриотична и родолюбива организация. Такава, каквато е била през годините от създаването си през май 1908 г. Основен приоритет в нашата дейност остава грижата за здравето на членовете на Съюза и техните семейства. Много важно е да съхраним взаимните доверие и уважение. Само така ще запазим възможността на Съюза да продължи да се развива и да може да осъществи благородните и патриотичните си идеи и да бъде признат за Национална военно-патриотична организация в страната и в чужбина. Вярвам, че така ще бъде и всички ще бъдем удовлетворени.
