Информационен център на Министерство на oтбраната

Руснаци тренират „жив щит“ на учението „Гранит-88“

Крият изтребителите зад цивилни самолети, но български мобилен радар край Зимница ги засича.

Използването на „жив щит“, което сега се използва във войната в Украйна, не е ново военно решение. То се използва широко за прикриване на реални военни обекти, а първата жертва е корейският самолет, свален от СССР през 1983 г. над Сахалин. В съветската доктрина този вид прикритие също се използва, като е тренирано и над българска територия. Това става на последното учение на Варшавския договор в България „Гранит-88“. В него съветски изтребители се крият от наземните радари зад и около цивилни транспортни самолети.

Български армейски радиолокационен възел (РЛВ) обаче открива изтребителите, а с това си спечелва култова реплика от тогавашния главнокомандващ на силите на Варшавския договор маршал Виктор Куликов, който на разбора на учението в Одеския военен окръг казва: „Един радиолокационен възел от 3-ти АРТБ (Армейски радиотехнически батальон) свърши работа колкото цяла дивизия ПВО“.

Това си спомня за в. „Българска армия“ тогавашният бивш командир на 3-ти армейски радиолокационен батальон на Трета армия о.з. подполковник Жельо Желков. Той е единственият офицер, който изкарва цялата си служба от 27 години в батальона – от началник на РЛС до командир в периода 1987–1998 г.

Основната задача на батальона е уплътняване на радиолокационното поле по направлението Сливен–Елхово–Лозенград–Истанбул. Той е въоръжен с радиолокационни станции „Венера“.

„Учението е пред очите ми след толкова години“, разказва Желков. – То започна с нанасяне на масиран въздушен удар, който се състоеше от 3 ешелона. Първият бе за поразяване на средствата на ПВО, вторият – ударен, който бе основен. Третият бе разузнавателен за резултатите от първите два и доунищожаване на различни неподавени обекти.

В този район имаше два международни въздушни коридора за преминаване на пътнически и транспортни самолети – Букурещ-Истанбул и София-Истанбул. При подаване на „Бойна готовност-1“ за средствата на ПВО поне един час преди това въздушното пространство над учението се затваряше и се забраняваха полетите.

В онзи момент при получаване на „Бойна готовност-1“ по трасето Букурещ-Истанбул имаше две въздушни цели – граждански самолети. Едната в района на Созопол, другата – южно от Варна. В същия момент на 140 км в морето се появиха двата съветски изтребителя от първия ешелон на атаката. Първият цивилен самолет го изтърваха – той пресече границата и влезе в Турция. Вторият – на рубежа Варна двата изтребителя влязоха зад цивилния самолет и го следваха на юг по трасето. Когато стигат над Созопол двата изтребителя са в сянката на по-големия граждански самолет и на екраните се забелязват вече като една по-голяма като размер цел. Това кара локаторчиците в определен момент да я възприемат като голяма транспортна цел, която най-вероятно е излетяла от гражданското летище в Сарафово. Дължи се на разрешаващата способност на РЛС по разстояние, ако е по-малко от 2 км, се явява само като една и често въвежда дежурните в командния пункт (КП) в заблуда, че това не е изтребител.

Затова към мен бяха отправени упреци от КП на армията каква е тази цел, която затрупва само планшетите. Но аз в това време бях влязъл във връзка с командира на РЛВ – Зимница, капитан Петров и началника на РЛС старши лейтенант Бърев и ст. оператор сержант Иванов, които твърдо заявиха, че това са именно двата изтребителя. Увереността, че това е така, дойде от целите, които бяха открити точно на този рубеж и от РЛВ – Горска поляна, на майор Ишкиев с началника на РЛС капитан Аврамов и ст. оператор старшина Вълчанов. Това ни беше достатъчно да твърдим, че това са изтребителите, и аз ще излъча за тях по мрежите, а какво ще решат по-старшите, си е тяхна работа. Така след 5–6 мин целта в трасето наближаваше Истанбул, изтребителите бяха на рубежа за Люлебургаз и завиха надясно в западна посока към Одрин. Едва когато го наближиха, турската ПВО вдигна дежурните си самолети от летище Бандърма (на южния бряг на Мраморно море, западно от Бурса). Но, докато те дойдат до Одрин, съветските изтребители бяха стигнали вече Орестиада в Гърция и продължиха в нейното въздушно пространство, след което на рубежа Кърджали отново влязоха в българското пространство и кацнаха или на Узунджово, или на Граф Игнатиево.

Маньовърът на руснаците заблуди за 6–7 мин много от нашите средства, но най-вече радиолокацията на тогавашния вероятен противник Турция, което можеше да изиграе решаваща роля във вероятен въоръжен конфликт.

Това бе реалността от това учение. На основния анализ на учението бяхме посочени за пример, но в частния, изпратен от отдела ПВО на армията, нямаше и дума за успешните ни действия. Попитахме защо не се споменава нищо за нас. Отговориха, че откриването на целите било случайност, а освен това сме щели да се възгордеем излишно. Попитах защо, след като на територията на страната са работели толкова много РЛС, Командването на Сухопътните войски не ги откриха „случайно“. Но така е  – никой не е пророк в собствената си страна, смее се о.з. подполковник Желков.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top