Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Най-реалистичната „война” на „желязната пехота” на ВВС

[post-views]

Ивайло ПАШОВ

Спомени за летателната тренировка Collector’s Item 2013.

„Желязната пехота” на Военновъздушните сили (ВВС), така наричат зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) „Куб” и опериращите с тях ракетчици от състава на Първа зенитно-ракетна база (1 зрб). Название, провокирано от високата мобилност на верижната „кубовска” техника и от сериозните й бойни възможности. И неслучайно тези ЗРК и разчетите им са сред най-предизвикателните „противници” на бойната авиация на нашите партньори в съвместните военни учения. Безспорно, едно от най-запомнящите се сред тях и досега остава летателната тренировка Collector’s Item 2013 (27 май–18 юни 2013 г.). между Военновъздушните сили на България и Израел най-реалистичната „война” за родните „Куб”-ове.   

Тази двустранна тренировка протича на двата етапа. В първия израелски изтребители F-16 и самолети цистерни KC-707 се пребазират в авиобаза Граф Игнатиево и на летище Пловдив. Оперират оттам до 7 юни, след което се връщат в Израел. Във втория етап израелската военна авиация само влита над страната ни, отработва  задачи с нашите изтребители МиГ-29 и формирования за ПВО и се завръща до своите летища, без кацане. Целта на учението е повишаване на нивото на тактическата подготовка на летателните екипажи и на разчетите на наземните средства за ПВО по сценарий и в обстановка, близка до реални бойни действия. Израелската страна разиграва рейдове, а българската – прикритие на важни промишлени и военни обекти.

В началната фаза, наред с изтребителите, участва 1 зрб с дивизион от състава й, въоръжен със ЗРК „Куб”. Включва се й ЗРК „Оса” от ПВО на Сухопътните войски, който е придаден под нейно командване. Ежедневно се разиграват комплексни въздушни операции, при които има взаимодействие между изтребителната авиация и силите за ПВО. Отработват се схватки между самолетите на страните и действия за преодоляване на рубежите на дивизионите и удари по наземните цели, които прикриват. 

„Противникът” на нашите ракетчици лети интензивно денем и нощем, в прости и сложни условия и използва различни тактически прийоми. Подхожда на малки и пределно малки височини със следване на релефа на местността. Употребява пасивни и активни  радиолокационни смущения и активно прилага маньоври срещу управлението и срещу огъня в зоната на поражение на комплексите. 

Дивизионът със ЗРК „Куб” има за задача във взаимодействие с изтребителната авиация да организира обектова групировка за непосредствено прикритие на промишлено-икономическия район Стара Загора и обекти на лекопехотна бригада.

 „Войната” срещу формированието започва с интензивни разузнавателни полети на израелските самолети за разкриване на позициите на батареите му. Те приближават предполагаемите им зони и опитват да провокират излъчване на радиоелектронните им средства. Комплексите обаче работят в режим на радиомълчание и оптично съпровождане. Така успяват да „отстрелят” почти всички „шпиони”. След уточняване на стартовите позиции „противникът” се впуска в атаки срещу тях и охраняваните обекти от всички посоки. Използва смущения, но те не успяват да повлияят на комплексите. Интересно е, че още в началото израелските летци  осъществяват полети на височини от 300 до 100 м.  Това говори както за сериозния им опит, така и за доброто разузнаване на местния релеф. Ракетчиците дори подозират, че са водили предварителна подготовка на тренажор, в който той е заложен.

С над 30-годишния опит в борбата срещу повечето руски ЗРК в близкоизточните конфликти пилотите от израелските ВВС добре познават силните и слабите страни на „Куб”-а. Затова не е учудващо, че се налагат над дивизиона, докато води „бой” от района на постоянната си дислокация в първия ден. След направения анализ тогавашният командир на 1 зрб полковник Емил Димитров одобрява предложението на щаба на формированието за по-нататъшно противодействие чрез маньовър с огън и преместване („стрелба” и бърза смяна на позицията).

О.р. подполковник Пеньо Неделчев, който по това време е командир на дивизиона, споделя, че пред толкова интензивно и дълго планиране на бойни задачи, натоварване на личния състав и на техниката се изправят за първи път. Работата на щабните офицери понякога започва в 4 ч. сутрин с изпращане на батареите и завършва около 23 ч. Не им е леко и на разчетите. Рано сутрин със зенитно-ракетните батареи извършват марш (на самоход и с трайлери), заемат необорудвани позиции и започват да поддържат готовност за бойни действия. В края на деня се прибират обратно в пункта за постоянна дислокация. Ако има нощни налети, се дават дежурства, за да бъдат посрещнати.

 „Имахме случай, при който батарея, оставена в засада, докладва въздействие върху един F-16, но израелците отрекоха. Предадоха ни как пилотът на изтребителя спорел, че няма как да е ударен, след като е бил извън зоната на нашия комплекс. Изпратихме обективния контрол до Граф Игнатиево и малко преди следващия налет полковник Щерев (тогава заместник-командир на 1 зрб и офицер за координация в командния пункт в авиобаза Граф Игнатиево) ми се обади и каза, че след като летецът се е запознал с него, навел глава, признал загубата на самолета и се извинил. Беше разбрал, че всъщност се е намирал извън зоната на поражение на служещата за примамка дежурна батарея от района на постоянната дислокация. Ние бяхме оставили нейните РЛС да излъчват, а на подходите към позицията й развърнахме и маскирахме други батареи, чийто радари „мълчаха”. В този случай разчетът на едната е съпроводил израелския F-16 ръчно с телевизионно-оптическия визир на комплекса и го е поразил“, разказва подполковник Пеньо Неделчев.

„Когато „водим” целта по този начин, а не радиолокационно, системата й за предупреждение от радарно облъчване се включва късно. Затова пилотът не е разбрал, че е „свален”, казва още подполковник Неделчев.

При стриктно спазването на радиомаскировката в засадните действия радиолокационното съпровождане също носи добри резултати. Така батарея „Куб” успява да „порази” на няколко пъти израелски самолети, които влитат в зоната й, без да подозират, че там ги дебне опасност. Ден по-рано пилотите на F-16 летят наоколо, но не влизат в обсега на комплекса. На следващия отново не засичат излъчване и решават, че в района няма заплахи. Когато бордовата апаратура ги алармира, че са захванати, вече е късно.

Разчетите на ЗРК „Куб” неколкократно отработват координирано въздействие по  „противниковите” F-16  заедно с групи МиГ-29, намиращи се в зоната им на поражение. Към онзи момент подобно сработване не е тренирано от години. Резултатите показват, че въздушната и наземната компонента от системата за ПВО на страната взаимодействат изключително ефективно.

Втората част на Collector’s Item 2013 преминава под формата на комплексни въздушни операции. ВВС на Израел извършват масирани налети на няколко вълни. Във всеки участват по 16 изтребителя, които в групи по четири, ешелонирани по разстояние, нанасят удари срещу позиции на ЗРК и прикривани от тях обекти. Действията им подкрепят въздушни командни пунктове AWACS и самолети-цистерни. В противодействието срещу тях, освен ЗРК „Куб” и „Оса”, вече са привлечени и останалите зенитно-ракетни комплекси на 1 зрб.

„Куб”-овете отразяват рейдовете по аналогичен начин както и в първата фаза на тренировката. С много движение и засади. Маневрените действия  разстройват бойния ред и предварителния тактически замисъл на израелските летци. Налага им се да издирват местоположението и организират въздействие по ЗРК в самия ход на боя. Както и да препрограмират управляемите оръжия, с които ги „поразяват”. Така губят елемента на изненадата и стават по-уязвими за отбраняващата се страна.

”Цялото учение за мен беше сбъднат професионален сън! Изправихме се срещу най-добрите пилоти в света и съм горд с постигнатото. Целият личен състав възприе като въпрос на чест представянето ни. След тази тренировка на всички… сякаш ни пораснаха крила”, споделя о.р. подполковник Неделчев.

Най-ново

Виж още

Избрани