Атанас ПАНАЙОТОВ
Традицията във ВМС да има плавателен съд с името на този наш национален герой се поддържа до днес.
Преди 135 години с Приказ по Военното ведомство № 199 от 10 май 1887 г. са преименувани всички подарени от Русия
кораби и катери на Дунавската флотилия
и Морската част. Парният катер „Мотала“ получава името „Стефан Караджа“. Оттогава до наши дни във ВМС се поддържа традицията в строя да има плавателен съд с името на този наш национален герой, революционер от българското националноосвободително движение и войвода.
Първият „Стефан Караджа“ влиза във военната ни история с успешното си участие в Сръбско-Българската война (1885 г.). Под командването на корабника Иван Великов екипажът постига първите победи в историята на военния ни флот. По време на патрулиране пред Видинската крепост бдителните български моряци откриват кораб със загасени светлини, който се опитва да премине незабелязано покрай румънския бряг. Българският катер маневрира, за да пресече пътя му, а корабът (сръбски ветроход) – прави опит да достигне до прикритието на сръбските батареи. След престрелка ветроходът е пленен, а екипажът и товарът му от 400 чувала брашно, предназначени за разположените на десния фланг сръбски войски, са докарани във Видин. Според капитан І ранг Чони Чонев: „Атаката на сръбския ветроход е
първият документиран морски бой
на българския флот“. При друго патрулиране от същия катер откриват самоходен понтон със сръбска конна разузнавателна група на борда му. След умело патрулиране българските моряци принуждават сърбите да се предадат, а след това са конвоирани до Видин.
Парният катер „Стефан Караджа“ е построен през 1876 г. в Англия. Има железен корпус с дължина 14,70 м, широчина 3,38 м, височина на борда 1,80 м (водоизместване 43 т). Може да приема до 3 т полезен товар или 50 бойци с въоръжението му. За да функционира парната му машина, са нужни по 100 кг въглища за час. Първият „Стефан Караджа“ е в експлоатация до 1938 г. – почти шест десетилетия служба под български военноморски флаг!
Вторият „Стефан Караджа“ постъпва в състава на българските ВМС по необичаен начин. Корабът е построен през 1920 г. в Германия като парен влекач „Декарт“ с вместимост 226 бруто-регистър тона, а негов собственик е Френското дружество на инвалидите от Първата световна война. Въпреки че Франция не е дунавска държава, тя притежава свои търговски кораби, които плават по течението на голямата европейска река. През периода 1942–1944 г. е използван от немското командване в региона. При отстъплението си през 1944 г. германците умишлено (чрез отваряне на кингстоните) го потопяват в района на пристанище Сомовит. В свое изследване д-р Мариана Кръстева открива писмо на командването на нашия флот от септември 1946 г. до тогавашното държавно ръководство, с което се настоява за
съдействие при изваждането на потъналия влекач
с желанието да бъде включен в миночистенето на р. Дунав. Това обаче се случва едва през 1948 г., като разходите по тази съдоподемна операция възлизат на 18 680 788 лв.
Българското правителство представя сметката на френския корабособственик с поканата да си получи кораба срещу заплащането на направените разходи. Преписката се проточва чак до 1957 г., когато собственикът официално се отказва от правата си върху влекача. През 1959 г. аварийно-спасителната служба на Дунавската флотилия провлачва „Декарт“ до Корабостроителния и кораборемонтен завод (ККЗ) „Ив. Димитров“ – Русе. Тук му е направен частичен възстановителен ремонт – толкова, колкото да бъде провлачен до ККЗ „Ил. Бояджиев“ – Бургас. Буксировката е осъществена от друг бивш речен влекач – трофейният „Христо Ботев“, най-прославеният български миночистач през Втората световна война, по това време вече влекач във Военноморска база Варна. В последния момент съобразяват, че корабът, макар и буксиран, трябва да има българско име на борда. Участниците в буксировката единодушно приемат предложението на капитан ІІІ ранг Янко Димов Христов това име да е „Стефан Караджа“, по-късно узаконено в заповед на командващия ВМС.
Според бургаския ветеран корабостроител Тошко Маринов генералният ремонт на кораба е сложен и продължителен, като той не включва само корпусна работа.
Сменена е парната му машина
с дизелов двигател (600 к.с.), а освен възстановяването на „Стефан Караджа“ като влекач на борда му е монтирано оборудване, което му позволява да изпълнява задачи и като аварийно-спасителен кораб. През 1962 г. обновеният влекач е приет в състава на ВМС – Военноморска база Варна, с бордови № 561 и е включен в състава на Дивизиона за охрана на рейда. Първи негов командир става неговият „кръстник“ – капитан ІІІ ранг Янко Христов, по-късно сменен от капитан ІІІ ранг Костадин Ангелов Атанасов. Екипажът му включва: командир и механик – офицери, боцман – старшина, шест матроси от различни специалности.
„Звездната“ година на „Стефан Караджа“ е 1966-а. Базовият влекач участва в редица флотски учения и е определен да бъде сред корабите, застанали на празничния рейд във Варненския залив по повод на Деня на ВМС – 14 август. Последната му важна проява под военноморски флаг е участието в подводната археологическа експедиция в района на нос Калиакра, организирана от тогавашния директор на Военноморския музей о.з. капитан ІІ ранг Ради Боев (15 август–7 септември 1966 г.).
Още през октомври 1966 г. „Стефан Караджа“ преминава „в запаса“ и е предаден на Стопанското предприятие „Строителен и технически флот“ (СТФ) – Варна. В края на годината влекачът е изпратен отново до ККЗ „Ил. Бояджиев“ – Бургас, но не за ремонт. Там приема буксируем състав от шест равнопалубни шалана, които провлачва до Русе. Корабът отново се връща на Дунав. Там е в състава на устроената нова база на СТФ. Капитанът на влекача Найден Найденов става началник на базата, а „Стефан Караджа“ е нещо като „флагмански кораб“.
Макар и не в първа младост, влекачът взема дейно
участие в строителството на кейови стени
заскалявки, диги и площадки на завода „Свилоза“ в Свищов, АЕЦ „Козлодуй“, Лесопромишления комбинат – Силистра, както и на още много други обекти на хидростроителството по целия български дунавски бряг. Последната информация за втория „Стефан Караджа“ открих в рекламна книга за Дунавския драгажен флот, издадена през 2013 г. Искрено се надявам корабът да е достигнал до невероятната 100-годишна възраст през 2020 г.!
Третият „Стефан Караджа“ сега пише своята „биография“. Той е проект 240-А, конструиран и построен е в КРЗ „Флотски арсенал“ – Варна. Проектът е дело на филиала на Военния технологичен институт под ръководството на капитан І ранг Борислав Маринов, който е разположен на територията на завода. Отначало морският катер тласкач влекач има съвсем прозаично предназначение: Да отваря и затваря понтонно-пешеходния мост, свързващ завода и жп спирка „Моряк“ на другия край на езерото. Може и да превозва до 60 пътника. Влекалното устройство на катера осигурява килватерен способ за буксиране. Номиналното тягово усилие на влекалната кука е 25 килонютона. Първият катер е построен през 1984 г. За нуждите на „Флотски арсенал“ по-късно е построен още един катер. И двата са в експлоатация в акваторията на завода.
Командването на ВМС оценява достойнствата на малкия тласкач влекач и поръчва
строителството на още два катера
за нуждите на двете военноморски бази. През 2013 г. на катер № 410 от Военноморска база Бургас е присвоено почетното име „Стефан Караджа“. След това получава бордови № 210 и е преместен във Военноморска база Варна, където вече на служба е № 211 „Хаджи Димитър“. Оттогава „дуетът“ посреща и изпраща гостуващи чуждестранни военни кораби във Варна, както и улеснява маневрирането на корабите от военноморската база при необходимост. Ако обстоятелствата налагат, двата моторни катера могат да се включат и в борбата с пожари, възникнали на борда на кораби или в брегови съоръжения.
